През февруари едно от най-важните агротехнически мероприятия е подхранването на зимните житни култури с азотни торове. То трябва да започне при първа възможност през месеца и да приключи до началото на март. Торовите норми при зимните житни култури се определят след агрохимичен анализ на почвата на дадения участък през есента. При липса на такава информация през есента се внася от една трета до половината от заплануваното количество азот (4-6 кг/дка N активно вещество на декар), заедно с фосфорните и калиевите торове, а в края на зимата – останалото количество азот (6-10 кг/дка N активно вещество на декар). При предшественици зърнено-бобови култури, които обогатяват почвата с азот, се прилагат редуцирани норми азотни торове.

Подхранването на зимните житни култури се провежда при подходящи агрометеорологични условия през февруари. То може да се извърши с амониев нитрат (амониева селитра) и с карбамид. Амониевата селитра е универсален тор съдържащ 34% азот. Карбамидът съдържа 46% азот под формата на амид. При подхранване на посевите с карбамид температурата на въздуха трябва да е под 5-6°С. Амониевата селитра се прилага за подхранване на есенниците при по-високи дневни температури. При извършване на това мероприятие горните почвени слоеве не трябва да са замръзнали, а при наличие на снежна покривка тя трябва да е с височина под 7-8 см.

През месеца при зимните житни култури трябва да се извършват наблюдения за наличие на повреди. Една от повредите е изтегляне на посевите (повдигане на растенията към повърхността на почвата). Условия за изтегляне на посевите се създават при преовлажнение на почвата и последващо замръзване на горния почвен слой. Този вид повреда при зимните житни култури се наблюдава предимно в югоизточните райони, където рядко се задържа снежна покривка. При повреди от изтегляне посевите трябва при първа възможност да се валират.

През втората половина на февруари, през периодите с наднормени температури, при зимните житни култури е необходимо да се следи за вредната дейност на успешно презимувалите ларви на обикновения житен бегач (през по-топли зими ларвите не прекъсват да се хранят). Ларвите на този вредител причиняват повреди по вегетативните части на зимните житни култури. Нападнатите растения са с разкъсани (сдъвкани) листа, с незасегната нерватура. Листата изсъхват, покафеняват и наподобяват кълчища. При висока численост на неприятеля посевът може да бъде напълно унищожен. При плътност на неприятеля над ПИВ (праг на икономическа вредност - 5 ларви на m²) се препоръчва инсектицидно третиране.

В края на зимата, при трайно повишение на средноденонощните температури (Т>5-6°С), се възобновява размножителния период на обикновената полевка и повишава числеността на вредителя (една женска ражда от 3 до 7-8 малки). При висока плътност полевката унищожава значителна част от пшеничния посев. При ПИВ над 1 колония/дка се налага провеждане на химическа борба срещу вредителя с регистрираните родентициди (готови примамки).

През февруари започнат предсеитбените обработки (брануване, култивиране, дискуване) на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури. В края на месеца, ако условията позволяват, се извършва сеитбата на пролетен ечемик, овес, грах, нахут, леща, бакла и др. През третото десетдневие на февруари в южните райони на страната започва засаждането на ранни картофи.