Какво трябва да знаят стопаните: ниските температури изискват повече енергия за поддържане на телесната топлина, а естествената зелена храна липсва. Правилното хранене е ключът към това животните да останат здрави и с добър имунитет.

Ето основните стълбове на зимното меню за зайци:

1. Основата: Сено (80% от диетата) 

Сеното е най-важният компонент през зимата. То не само осигурява фибри за добро храносмилане и изтриване на зъбите, но и процесът на неговото разграждане в сляпото черво генерира вътрешна топлина.

  • Качество: Трябва да е сухо, ароматно и без мухъл. Мухлясалото сено е смъртоносно за зайците.
  • Видове: Може да смесвате ливадно сено с малко люцерна (тя е по-богата на протеини и калций, което е полезно при студ).

2. Концентрирани фуражи (енергия)

През зимата заекът има нужда от повече калории. Ако животните се отглеждат навън, порцията зърно трябва да се увеличи с около 15-20%.

  • Зърнени храни: Овес (най-балансиран), ечемик (за натрупване на маса) и малко царевица (дава много енергия, но внимавайте да не затлъстяват).
  • Гранули: Висококачествените комбинирани фуражи съдържат добавени витамини и минерали, които компенсират липсата на слънце и свежа трева.

3. Сочни фуражи и кореноплодни

Тъй като няма прясна трева, използваме „зимните" алтернативи. Те осигуряват витамини и хидратация.

  • Моркови и фуражно цвекло: Отлични източници на енергия и витамини. Дават се почистени от пръст.
  • Зеле: В много малки количества (предимно външните листа), тъй като може да предизвика подуване.
  • Ябълки: Добър източник на пектин, но се дават като лакомство (1-2 пъти седмично).

4. Клонки за гризане

Това е „зимният десерт", който е изключително важен за здравето на зъбите и запълване на свободното време (предотвратява гризането на клетката).

Разрешени: Клонки от ябълка, круша, върба, леска, бреза.

Иглолистни: Клонки от бор или смърч са богати на витамин C и етерични масла, които действат антисептично. Дават се в ограничени количества.

5. Водата: Най-голямото предизвикателство

Заекът не може да живее само на сняг! Яденето на сняг понижава телесната температура и води до заболявания.

  • Температура: Водата трябва да е хладка (не ледена).
  • Честота: Ако съдовете замръзват, предлагайте вода поне 2-3 пъти дневно.
  • Трикове: Можете да добавяте малко количество ябълков оцет (5 мл на 1 л вода) – той действа като лек пробиотик и леко забавя замръзването.

Таблица за бърза справка: Зимна дажба

Важен съвет: Никога не давайте замръзнали зеленчуци! Те трябва да са със стайна температура преди хранене, за да избегнете стомашни разстройства.

Примерен дневен график за хранене в зависимост

дали заекът е домашен любимец или се отглежда стопански

Тъй като нуждите на „градския аристократ" (домашния заек) и на „зимния войн" (заекът, живеещ навън) са коренно различни, ще разделим графиците.

Основната разлика е в енергийния разход: външните зайци изразходват огромна част от калориите си само, за да не замръзнат.

Вариант А: Домашен заек (на топло вкъщи)

При домашните зайци рискът през зимата е затлъстяването и сухият въздух от отоплението. 

Внимание: Внимавайте с парното! Ако заекът е до радиатор, осигурете му място за охлаждане и повече вода.

Вариант Б: Стопански заек (навън или в неотопляемо помещение)

Тук стратегията е „висока калоричност и превенция на замръзването". 

Златните правила за зимата:

1. Проверка на водата: Замръзналата вода е най-големият враг. Ако заекът не пие, той спира да яде, а спре ли да яде, спира да произвежда топлина.

2. Без резки промени: Ако решите да добавите нова храна (например царевица за енергия), започнете с много малки количества, за да не разстроите стомаха.

3. Енергийна добавка: За външните зайци, добавянето на малко слънчогледови семки (сурови) към зърното дава ценни мазнини, които помагат на козината да бъде по-гъста и топла.

Малък трик: Ако е много студено, можете да слагате в сеното малко сушена коприва – тя е истинска „витаминна бомба" за имунната система през януари и февруари.

Как да разпознаете първите признаци

на простуда или стомашен проблем в студа

Зайците са истински „майстори на прикритието". Като животни, които в природата са плячка, те инстинктивно крият всяка слабост или болест до последния момент, за да не привлекат хищници. Затова през зимата трябва да бъдете малко „детектив".

Ето за какво да следите внимателно:

1. Респираторни проблеми (простуда и хрема)

При зайците обикновената „хрема" може бързо да прерасне в опасна пневмония или хроничен ринит (пастьорелоза).

  • „Мокрите лапички": Това е най-сигурният признак. Зайците почистват носа си с предните лапи. Ако забележите, че козината от вътрешната страна на предните крака е слепена, мокра или мръсна – заекът има секрет от носа.
  • Кихане и пръхтене: Честото кихане (не просто веднъж от прашно сено) е червен флаг.
  • Сълзящи очи: Влажни петна около очите или зачервяване.
  • Трудно дишане: Ако заекът диша с отворена уста или виждате как полага усилия с цялото тяло, за да си поеме дъх – ситуацията е спешна.

2. Стомашно-чревни проблеми (Стаза)

През зимата, поради липса на движение или замръзнала храна/вода, храносмилането може да спре. Това е смъртоносно за часове.

  • „Тестът с лакомството": Ако заекът откаже любимата си ябълка или морков, значи има сериозен проблем.
  • Промяна в изпражненията: Ако станат много дребни, твърди, променят формата си или напълно спрат – заекът е в опасност.
  • Позата „свит на топка": Заекът стои неподвижно, изгърбен, с полузатворени очи и скърца силно със зъби (това е признак на силна коремна болка).
  • Подут корем: Ако коремът е твърд като тъпан, веднага потърсете помощ.

3. Хипотермия (преохлаждане)

Случва се рядко, ако заекът е сух и на завет, но е риск при много ниски температури.

  • Ледени уши: Ушите на заека са неговият „радиатор". Ако са необичайно студени на пипане (в основата си), телесната му температура може да е паднала твърде много.
  • Апатия: Заекът не реагира на присъствието ви, не се изправя и изглежда „отнесен".
  • Бледи венци: Вместо розови, венците стават синкави или бели.

Първа помощ при съмнение за проблем:

1. Преместване на топло: Но не го слагайте веднага до радиатора! Температурният шок е опасен. Преместете го в хладно помещение (около 10-15 градуса), докато се стабилизира.

2. Проверка на хидратацията: Предложете хладка вода със спринцовка (без игла) директно в устата, ако не пие сам.

3. Масаж на коремчето: Ако подозирате подуване, лек масаж на корема (от гърдите към опашката) може да помогне на газовете да се придвижат.

4. Консултация с ветеринар: Зайците имат специфичен метаболизъм и стандартните лекарства за хора или кучета често са токсични за тях.

Важно: Ако заекът не е ял и не е ходил по нужда повече от 12 часа, това е спешен медицински случай.

Изолацията на клетката през зимата не цели да „стопли" заека като с печка, а да му помогне да запази собствената си телесна топлина и да го защити от най-големите му врагове: вятъра и влагата.

Зайците понасят студа много по-добре от жегата, стига да са сухи и защитени от течение. Ето как работи физиката на зимната клетка и какво ще ви е необходимо.

Защо изолацията е важна? 

1. Намаляване на енергийния разход: Когато клетката е изолирана, заекът не трябва да изразходва цялата енергия от храната си само за да поддържа 39°C телесна температура. Тази енергия отива за поддържане на имунитета.

2. Защита от „вятърно охлаждане": Вятърът „издухва" топлия слой въздух, уловен в козината на заека. Дори при 0°C, силен вятър може да накара тялото да се чувства като при -10°C.

3. Предотвратяване на замръзването на водата: Добрата изолация забавя превръщането на водата в лед, което е критично за здравето.

Необходими материали за изолация

За да направите клетката „крепост" срещу студа, ви трябват три вида материали: външни (защита от вятър), вътрешни (термос) и постеля (директна топлина).

1. Външни материали (обвивка)

  • Стиропор или фибран: най-добрите изолатори. Закрепват се за външните стени и гърба на клетката.

Важно: Трябва да са покрити с шперплат или ламарина, защото зайците ще ги изгризат, ако имат достъп до тях.

  • Мехурчесто фолио: Отличен евтин вариант. Можете да увиете клетката на няколко слоя, като оставите предната част свободна за въздух.
  • Брезент или тежък найлон: Използват се за покриване на клетката през нощта или по време на снежна буря, за да спрат вятъра и навяванията.

2. Защита на пода и тавана

  • Дървени плоскости/шперплат: Ако подът на клетката е от мрежа, задължително трябва да покриете поне половината от него с плътна дъска. Мрежата отвежда топлината много бързо.
  • Картон: Поставянето на дебел слой картон под постелята действа като допълнителна бариера срещу студа, идващ отдолу.

3. „Жива" изолация (постеля)

  • Слама (не сено!): Това е най-важният зимен материал. За разлика от сеното, сламата е куха отвътре (като тръбичка) и задържа въздух, което я прави феноменален изолатор.
  • Препоръка за стопаните: Напълнете клетката със слама толкова, че заекът да може да се „вкопае" в нея.

Критично важно: Вентилацията!

При изолирането на клетката много хора правят грешката да я „запечатат" херметически. Това е опасно.

Амоняк: Урината на заека отделя амоняк. Ако няма проветрение, изпаренията ще увредят дробовете му.

Конденз: Влажният въздух от дишането ще кондензира по стените, ще намокри козината на заека и той ще замръзне по-бързо.

Правило: Винаги оставяйте малка ивица в горната част на клетката (най-добре на предната стена), през която да излиза влажният въздух.