Те се определят от културата, месторастението и климатичните условия в района

Ваня ВЕЛИНСКА

През последните години много се дискутира по темата за т. нар. устойчиво растениевъдно производство, което да направи работата на земеделците по-ефективна, съответно по-рентабилна и печеливша. Със сигурност това е правилната насока, в която ще се върви при отглеждането на културни растения. От практиката обаче ясно се вижда, че няма едно единствено правилно решение. Технологията на отглеждане трябва да зависи както от културата, така и от месторастението, като голямо значение оказва почвата и климатичните условия в района.

Една от най-коментираните насоки е свързана с обработките на почвата, като целта е те да се намалят значително. Със сигурност редуцирането им става във всички стопанства. В условия на изключително големи производствени разходи никой земеделец не би правил излишни „движения", т.е разходи, които да увеличат себестойността на продукцията. Разбира се, има стопанства които преминаха на различен тип минимални, дори нулеви обработки. Има и такива, които пробваха, но

не получиха очакваните резултати и се върнаха

към традиционните технологии при отделните култури

Което е в потвърждение на казаното, че няма едно правилно решение.

Да, никой не отрича, че обрабатките на почвата може да доведат до засилване на процесите на водната и ветровата ерозия. Освен това при многократно повтаряне на дадени дейности може да се стигне до обезструктуряване на почвения пласт, както и до уплътняването му, което да затрудни развитието на кореновата система на растенията. В същото време има начини обработките да се правят, така че това да носи по-малко вредни последствия. Важно е точно да се преценява видът им, както и кога точно те да се извършат.

Освен това

някои от негативите се преодоляват с отглеждането на междинни култури,

които през последните няколко години се прилагат в много стопанства.

Ето и някои, според специалистите, подходящи системи за обработка на почвата за постигането на устойчиво земеделско производство:

0 Прилагане на различни по вид и дълбочина обработки в рамките на сеитбообращението.

0 Използване на комбинирани почвообработващи агрегати с цел намаляване на броя на преходите и уплътняването на почвата.

0 Въвеждане на система за оценка на пригодността на почвата за една или друга обработка и за избор на начините за извършването ѝ.

0 Създаване на условия за превръщане на разлаганите растителни остатъци в хумусни вещества.

0 Вкарване на органични субстрати за оструктуряване на почвата в орния слой.

Отглеждането на повече култури в едно стопанство

е ключът към организиране на оптимален сеитбооборот

Никой не отрича, че в последните години редуването на културите е доста занижено, на практика извън всякакви агрономически стандарти. Не са малко стопанствата, в които се отглеждат две или три култури, което прави сеибообращението на практика нецелесъобразно и без реално положително действие.

Единици са земеделските производители, които прилагат правилно изградени сеитбообращения. А те са средство за справяне с много негативи от технологиите, включително контрол на много икономически важни вредители и, разбира се, допринасящи за постигане на устойчивост на добивите.

За правилното изграждане на сеитбообращение е необходимо:

0 Да се застъпват ранни и средноранни хибриди от основните пролетни окопни култури - царевица, слънчоглед, бобови.

0 Да се включват култури, които успешно се адаптират към променените се климатични условия, което се наблюдава във всички райони на страната през последните години. Тъй като повечето от тези култури, като нахут, суданка, сорго и др., са предназначени за фуражно производство, то те може успешно да се комбинира и с увеличаване на броя и размера на животновъдните ферми у нас, което, разбира се, на този етап е по-скоро пожелателно.

0 Важно е да се спазват принципите за самопоносимост и взаимопоносимост (явлението алелопатия) на културите. Трябва да се отбележи негативната тенденция за засяване на слънчоглед през 1-2 години на едно и също място, както и безсменното отглеждане на житните култури и картофите за няколко години.

0 В практиката се отчита, че сеитбообращението оказва важно фитосанитарно въздействие при отглеждането на много култури, като спира масовото заплевеляване с многогодишни и карантинни плевели, като пирей, паламида, балур, синя китка, къклица и др. Необходимо е да се застъпват култури с конкурентни способности спрямо плевелите като тикви, суданка, овес и др.

От изключително значение е да се запазят структурата

и плодородието на орния почвен слой

За да се постигне това, освен прилагането на почвозащитни технологии, е важно:

0 Да се ограничат обработките на терени с големи наклони.

0 Да се намали броят им, а по възможност и напълно да се премахнат на полета, които са със силно ерозионни процеси.

0 Въвеждане на практики за предотвратяване на засоляването на почвата.

0 Премахване на условията, които спомагат за разширяването на пустинните земи и превръщането на плодородните райони в пустеещи.

0 Предотвратяване на уплътняването чрез намаляване на броя на обработките на почвата, които във всички случаи водят до влошаване на аерацията, водопропускливостта и структурата и следователно до понижаване на добивите.

0 Намаляване на натрупването на токсични съединения в почвата, които влошават нейното плодородие и качеството на получената продукция.

Ясно е, че

на повечето от полетата в България се прилагат орни технологии

Затова е важно различните видове обработки да се извършват правилно, за да се ограничи вредното им въздействие върху почвата, а и не само.

От изключително значение е да се прилагат почвозащитни практики, с помощта на които с времето плодородието и структурата на почвата могат да бъдат възстановени.

Ето защо почвозащитните и ресурсоспестяващите технологии трябва да станат основни при отглеждането на културите, тъй като водят до подобряване на почвеното плодородие, спомагат за запазването на влагата и намаляването на разходите на енергия.