1° C, предимно облачно
Млекопреработватели, животновъди, овощари, зеленчукопроизводители и хлебопроизводители са готови на протести заради високите надценки върху храните
Несправедливото разпределяне на финансовия ресурс от крайния потребител към фермера е на път да изкара малките земеделски производители и преработватели на протест. Както колегите им в съседна Гърция, така и българските производители очакват намеса от страна на държавните органи в тяхна полза.
„През последните над 10 години наблюдаваме неравномерно, непрофесионално, несправедливо разпределение на целия финансов резултат от покупката на хранителни продукти от гражданите надолу по хранителната верига. Тази некоректна, несправедлива ситуация просто изисква намеса на държавата. Дори и действието на закона да е с временен характер, то е необходимо, за да могат да се нормализират отношенията. Проблемът е, че от юли 2025 г. проектът на закон за агрохранителната верига е готов, но от август месец той е в Министерство на финансите и не е мърдал от там", каза за „Български фермер" Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, и допълни:
„Проектозаконът за агрохранителната верига предлага
не само таван на надценката, а цял комплекс от мерки,
за да се получи по-справедлив ефект от тази регулация за земеделските производители и животновъдите.
Големите преработвателни предприятия, които държат по-голям пазарен дял, в сравнение с нас малките, имат своите отношения с търговските вериги, затова са предпазливи към идеята да подкрепят проекта на Закон за агрохранителната верига. Тези страхове изобщо не са безпочвени. Но ние, заедно с животновъдите, овощарите, зеленчукопроизводителите и хлебопроизводителите, подкрепяме законопроекта, защото сме ощетени от сегашното положение. В разговори сме с колеги, които също са готови на протест.
Всички ние, производители и потребители, сме ощетени
от несправедливото разпределяне на финансовия ресурс по търговската верига. В България при продажбата на дребно се налагат сериозни надценки върху храните. Това ощетява крайния потребител, който купува храни с ненормално за Европейския съюз високи надценки. Няколко проучвания на пазара в ЕС показва, че храните в България са най-скъпи."
През последния месец изкупната цена на суровото мляко варира около 1,05-1,10 лева или 52-54 евроцента без ДДС. През януари се очаква спад на цената, тъй като през този месец по традиция намалява потреблението не само на мляко и млечни продукти, а и на всички храни, по думите на Владислав Михайлов. Няма сериозни проблеми с въвеждането в употреба на еврото и цените в договорите за изкупуване на млякото автоматично се превалутират от лева в евро.
През втората половина на януари браншът очаква отварянето на приеми
по интервенциите за преработка на селскостопанска продукция „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти" и „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда" от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР).
„Притеснението ни е свързано с това, че може да се получи забавяне в приема по интервенциите заради смяната на кабинета. Това ще се отрази много негативно върху нашия бранш, тъй като тези интервенции се прилагат веднъж или два пъти на седем години. Ние чакаме тези интервенции от 2 години и ако сега се отложат, това изобщо няма да е добре за целия преработвателен бранш", обясни Владислав Михайлов и подчерта, че насоките по интервенцията „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти" не са перфектни, но на бранша е било обяснено, че няма време за промени съобразно предложенията на преработвателите, тъй като ще се забави приемът на проектни предложения, съответно и оценката на проектите от Държавен фонд „Земеделие".
„Затова се разбрахме, да се работи така, както е разработена интервенцията. Тя има нужда от изчистване, но въпросът е да не се бавим", обясни браншовият представител и допълни: „Почти всички наши членове, с които съм разговарял, посочват, че ще кандидатстват по тази интервенция, например за автоматизация, пакетажни машини или фотоволтаични системи, защото токът става все по-скъп."
Нелоялната конкуренция е друг проблем,
който сериозно ощетява малките и средните млекопреработватели, по думите на Владислав Михайлов: „Ако обвързаното подпомагане наистина бъде обвързано с произведена и реализирана първична продукция, това ще изсветли сектора и ще намали значително нелоялната конкуренция. Една част от фермите, които преработват собствена продукция не плащат данъци. В същото време нашите мандри търпят сериозен контрол от Българска агенция по безопасност на храните и Национална агенция за приходите при 20% ДДС и 10% корпоративен данък. Една ферма, която продава собствената си продукция на фермерски пазар, стартира с 30% пред едно преработвателно предприятие. Това е нелоялна конкуренция и е сериозен проблем за нас. По наши данни, сивият сектор в някои животновъдни райони на страната надхвърля 70%. Това са същите пазари, на които малките и средните мандри продават своята продукция и ние стартираме конкурентното състезание с няколко стъпки назад."
От друга страна,
вносът на млечни продукти в България само
през последната година се е увеличил с 20%
и възлиза на около 40 на сто. Това означава, че българските производители са загубили пазарен дял. В същото време, почти няма износ на продукция от българските малки и средни мандри. „В дългосрочен план това е много сериозен проблем, но в момента ние буквално се борим за оцеляване, защото финансовият ресурс, който получаваме, ние инвестираме в качествено, безопасно, модерно производство.
Ето защо Законът за агрохранителната верига е буквално животоспасяващ за малките и средните мандри. Той ще ни даде възможност да плащаме по-добри цени на малките животновъди", отбеляза Владислав Михайлов.
Коментари