Конкурентоспособни ще бъдат фермите, които предлагат малък асортимент млечни продукти с добавена стойност

 

Производството на мляко в ЕС бележи ръст от 0,8% през последното десетилетие, въпреки непрекъснато намаляващия размер на поголовието млечни животни. Това е тенденция, която ще се запази през следващите 10 години, подкрепяна от обезпечеността на фермите със съвременни технологии и подобрения на генетиката.

До 2035 година се очаква скромен ръст на добивите с 1,2%, според доклад на Европейската комисия, в който се анализират „Перспективите за развитието на селското стопанство в ЕС".

Значителни различия по региони в ЕС наблюдават анализаторите и дават

за пример Полша, където производителността

се е увеличила осезаемо

с 46% в периода между 2014 и 2024 г. В други страни, като например Франция обаче, добивите на мляко са намалели с 4,5% между 2014 и 2024 г. Очаква се регионалните различия да останат значителни и през следващото десетилетие, но ръстът в добивите на мляко в някои страни ще се забави.

Производството на мляко в ЕС ще остане стабилно, с нарастващи добиви на мляко с добро съдържание на твърди вещества. През следващото десетилетие се очаква развитие в стратегиите за изхранване на животните, подобрения в хранителните добавки и генетиката на животните, като тези тенденции ще бъдат обусловени от силното търсене в ЕС и в света на млечни мазнини, високо протеинови продукти и нови продуктови линии, които отговарят на нуждите на застаряващото население.

Изследователите констатират, че маржовете на печалбата за средния млекопроизводител в ЕС са били сравнително високи през 2024 и 2025 г. поради „високите и стабилни цени на суровото мляко и стабилизиращите се разходи за ресурсите, изразходвани във фермите".

През втората половина на 2025 година цените на маслото, обезмасленото мляко на прах и пълномасленото мляко на прах са започнали рязко да падат, което дава основания за очаквания, че

през следващите месеци цените на суровото

мляко ще претърпят „корекция надолу"

На база настоящите данни се очакват „благоприятни" перспективи по отношение на търсенето и предлагането през идното десетилетие. Анализаторите смятат, че това подкрепя аргументите в полза на очакванията за нарастващи цени в номинално изражение за повечето млечни стоки и следователно и за суровото мляко.

Нарастващото предпочитание на потребителите към богати на протеини, нискомаслени, нискозахарни и обогатени млечни продукти допълнително ще повлияе на пазара за млечни храни. Производството на сирене, суроватка и масло се очаква да нарасне умерено поради силното търсене на богати на протеини съставки. Пълномасленото мляко на прах ще намалее, докато потреблението на мляко за пиене ще се стабилизира,

търсенето ще се измести към нови

и обогатени с добавки млечни продукти

Като препоръка към производителите, които се стремят да останат конкурентоспособни, анализаторите посочват необходимостта от разработване на стратегия с по-малко млечни продукти, фокус върху придаването на добавена стойност, и прилагането на устойчиви производствени практики.

Износът на млечни продукти от ЕС се очаква да остане стабилен по обем, но преминаването към стоки с по-висока добавена стойност може да увеличи стойността на износа на млечни продукти.

В доклада се подчертава, че

разходите за входящи ресурси

във фермите са се стабилизирали

през последните месеци на 2025 г. – включително на енергийните пазари и това би могло допълнително да облекчи натиска върху брутните печалби на млекопроизводителите.

Очакванията към животновъдния сектор в ЕС е „да допринесе повече за постигане на екологичните цели през следващите години". Тази тенденция ще бъде подкрепена от по-строги национални екологични политики за намаляване на парниковите емисии и на прекомерните емисии на азот в държави като Ирландия и Нидерландия.

„Такива политики могат допълнително да ограничат размера на добитъка в някои райони и ще доведат до по-голямо свиване на поголовието млечни животни в ЕС – с приблизително два милиона глави в периода 2025 и 2035 г.", отбелязват анализаторите.

Къде е България?

През 2024 г. годишният добив на мляко в ЕС достига средно 8 120 кг на млечна крава. Средните стойности по държави са най-високи в Естония, където средният добив на крава е 11 353 кг, както и в Дания с 10 483 кг на крава, а най-ниски са в България с 3 735 кг на крава и Румъния с 3 540 кг на крава. При основните страни производителки на краве мляко в ЕС добивите са над средните за ЕС в Нидерландия и Германия, около средното ниво за ЕС са добивите в Полша, а малко под средното за ЕС е производството във Франция и Италия.

Спадът в производството на говеждо месо

ще продължи поне до 2035 г.

Производството на говеждо месо в Европейския съюз ще намалее значително до 2035 г. вследствие от свиването на стадата, по-строгите национални регулаторни рамки и проблемите свързани с обновяването на поколенията. Потреблението на говеждо месо на глава от населението също ще намалее поради по-ниската наличност и по-високите цени.

През 2025 г. производството на говеждо месо в ЕС е намаляло и се очаква тенденцията да продължи със средно 615 000 тона на година и да достигне 6,1 милиона тона в периода от 2024 до 2035 г.

Като цяло, въпреки предизвикателствата, породени от изменението на климата и достъпността до селскостопанските суровини, ЕС ще поддържа високото ниво на своята обща производителност в месния сектор благодарение на очаквания ръст на производителността на труда. Стойността на селскостопанската продукция ще нараства постоянно, допринасяйки за увеличаване на реалния доход от селскостопанския труд.

Общата икономическа жизнеспособност на фермите ще остане тясно свързана с икономическия им размер, тъй като средно по-големите ферми се очаква да имат по-добри перспективи за доходи от по-малките.

Докато световното търсене на говеждо месо нараства, особено в региони като Китай и Близкия изток, износът на месо и живи животни от ЕС ще намалее, посочват още анализаторите.