Само царевицата е с незначително увеличение от 1,9%, но при рекордно ниски добиви и загуби

Повечето зърнени и маслодайни култури се търгуват на по-ниски цени през последната година. Понижението стига до 12,9% за ечемика.

Най-търгуваната земеделска стока у нас - пшеницата в момента е с изкупна цена от 345 лв. за тон. За сравнение в края на миналата година е гонела 400 лв. или по-точно 394 лв./т. Това показват последните актуални данни на Системата за агропазарна инфорпация - САПИ и изчисления на Министерство на земеделието и храните. Намалението на изкупната цена на хлебната пшеница за година е с 12,4%, а на фуражната - с 11,1 на сто.

При другата структуроопределяща култура за България - слънчогледа понижението е със 7,1 процента. В момента цената за тон е 966 лв., докато в края на 2024 г. е била 1040 лв.

На практика единствената агрокултура, при която има леко поскъпване е царевицата, но с незначителните 1,9%. От нея обаче масово се отказват земеделци, които имат огромни загуби заради рекордно ниските добиви заради сушата през лятото. Последните данни на МЗХ показват, че реколта 2025 г. при тази също важна култура за сеитбооборота, е надолу с цели 35 процента.

Намалението при средния добив

на царевица е с 16,1% до едва 229 кг/дка

При плодовете и зеленчуците през периода 8–12 декември на тържищата в страната се отчита увеличение на средните цени на едро на ябълки, десертно грозде, пипер (червен и зелен), домати и краставици в границите от 3% (ябълки) до 15,8% (краставици) на седмична база.

Същевременно зелето и картофите

поевтиняват съответно с 3,4% и 5,2%

Годишните ценови изменения при търговията на едро с основни плодове и зеленчуци са предимно в посока надолу. Най-значително намаление на годишна база бележат цените на зелето заради свръхпроизводството (с 37,5%) и десертното грозде (с 36,1%). По-умерено са поевтинели доматите (с 5,3%), зеленият пипер (с 16,6%), червеният пипер (с 21,5%) и картофите (с 25,2%). Над миналогодишните нива са цените на ябълките (с 13,7%) и краставиците (с 55%).

Последният за годината доклад на Американското министерство на земеделието (USDA), публикуван на 9 декември,

очертава смесена картина за световните зърнени пазари

Докато царевицата получава подкрепа от засиления експорт, секторът на пшеницата е изправен пред натиск от рекордни световни добиви. За българските производители най-значимият сигнал идва от маслодайните култури, където се отчита спад в производството на слънчоглед в Черноморския регион.

Царевица: Силно търсене и свиване на запасите в САЩ

Най-позитивните новини в декемврийския доклад са свързани с пазара на царевица. USDA ревизира прогнозата си за американския износ в посока нагоре със 125 милиона бушела (приблизително 3,2 млн. тона), достигайки 3,2 милиарда бушела. Това се дължи на конкурентните цени и силния темп на продажбите и инспекциите за износ през ноември.

В резултат на това:

  • Крайните запаси в САЩ намаляват: Корекцията е надолу със 125 млн. бушела до 2,0 милиарда.
  • Световно производство: Прогнозата за глобалното производство е леко понижена до 1,576 милиарда тона.
  • Регионални корекции: Производството в Украйна е намалено рязко поради влажното време, което забави жътвата, докато за ЕС и Русия прогнозите са леко завишени.

Тази динамика оказва подкрепа на цените, като показва, че търсенето остава устойчиво въпреки макроикономическите предизвикателства.

Пшеница: Рекордно световно предлагане

и натиск върху цените

За разлика от царевицата, перспективите пред пазара на пшеница стават по-тежки. Докладът на USDA повишава прогнозата за световното производство със значителните 7,5 милиона тона, достигайки исторически връх от 1 097,8 млн. тона.

Основни фактори за растежа:

0 Канада: Реколтата е ревизирана нагоре с 3 млн. тона до рекордните 40 млн. тона.

0 Аржентина: Благоприятните условия в провинция Буенос Айрес добавят 2 млн. тона към очакванията, достигайки 24 млн. тона.

0 Европейски съюз: Производството е коригирано нагоре с 1,7 млн. тона до 144 млн. тона на база актуализирани правителствени данни.

0 Русия и Австралия: И двете страни бележат ръст в прогнозните добиви с по 1 млн. тона, достигайки съответно 87,5 млн. и 37 млн. тона.

„Увеличението на световните крайни запаси с 3,4 млн. тона до 274,9 млн. тона е сигнал, че конкуренцията на експортните пазари ще остане ожесточена през първата половина на 2026 г.", заключението в доклада на USDA.

Маслодайни култури:

Слънчогледът в центъра на вниманието

За българските земеделци, новините при маслодайните култури са от стратегическо значение. Глобалното производство на маслодайни семена е повишено, водено от рапицата и соята, но при слънчогледа тенденцията е обратна.

Слънчоглед и рапица

Световното производство на слънчоглед е намалено с 2,5 млн. тона. Този спад се дължи основно на ревизиите за Украйна и Русия след приключване на жътвените кампании. По-слабата реколта в Черноморския басейн може да окаже подкрепа на цените в региона, което е добра новина за местните производители.

При рапицата се наблюдава ръст от 3 млн. тона в световен мащаб, воден от Канада (рекордни 22 млн. тона) и Австралия.

Соя

Глобалният баланс при соята остава тежък. Производството е увеличено с 0,8 млн. тона до 422,5 млн. тона, основно заради по-високи очаквания за Русия и Индия. За Южна Америка, прогнозите за реколтата в Бразилия и Аржентина остават високи, което ще продължи да диктува пазара през следващите месеци.

Декемврийският доклад на USDA потвърждава, че влизаме в новата година с добре снабдени пазари, особено при пшеницата и соята. Въпреки това, логистичните проблеми в Черно море и по-ниските добиви на слънчоглед и царевица в Украйна създават възможности за българските фермери, е заключението на Националната асоциация на зърнопроизводителите.