15° C, разкъсана облачност
Продуктът е разработка на Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса, намиращ се в Аграрния университет - Пловдив
Ваня ВЕЛИНСКА
Уникален за България Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса бе открит в новия учебен корпус на Аграрния университет (АУ) в Пловдив. Той разполага с модерен лабораторен комплекс, в който работят родни учени с успешна кариера в чужбина, избрали да продължат работата си в България. В иновативния център ще се провеждат научни изследвания в областта на устойчивите агроекологични технологии и оползотворяването на биомаса.
Основната цел е
производство на иновативен органичен тор,
който е с високо съдържание на фосфор
Продуктът може да подобри качеството на почвите в България, а също и да се намали зависимостта на земеделските производители от вноса на скъпи торове. Основната суровина, която ще се използва за производството му, е отпадъчната биомаса от пречиствателната станция в Пловдив.
При производството на органичния тор няма да използваме утайките, а високо концентрирани фосфатни минерали, които се образуват при различни процеси по естествен начин, разясни проф. Петър Мандалиев по време на откриването на центъра. Въпреки че стъпваме на ноу-хау, получено в Швейцария, ние ще надграждаме и ще правим наши разработки. При получаването на компост с високо съдържание на фосфор ще прилагаме собствена технология, която ще се допълва с изпитана от швейцарските колеги.
Проф. Петър Мандалиев е създател и основен двигател на Центъра. В екипа му, който все още е в процес на сформиране, участват български, а също и чуждестранни учени от Швейцария и Иран. Над две десетилетия научната дейност на проф. Мандалиев, който от 30 години живее и работи в Швейцария, е фокусирана върху чисти, зелени и рециклиращи технологии, които превръщат биомасата в компост. Отделно той е преподавател по екологична химия и рециклиране.
Друга насока, в която ще е свързана дейността Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса, е
максимално да се неутрализира
отрицателното въздействие на микропластиките
Компостът, който се преработва, съдържа полимери, например найлонови торбички, както и много други, които след преработка стават микропластики, а след това те попадат в почвата, обясни проф. Мандалиев. Тъй като е доказано, че те се свързват с дегенеративни процеси в човешкото тяло, съответно се търсят начини как да се намали количеството на тези микропластики. Големият проблем при тях е как могат да бъдат измервани в компоста. Това ще се прави благодарение на система от камери, свързана с изкуствен интелект. Камерите ще разглеждат детайлно компоста и ще определят дали определена частичка е микропластика или е компост. Тази отговорна задача е поверена на специалист от Иран, който пък е привлечен в България от Испания.
Много важен проблем, на който също ще търси решение, е
свързан с пластмасите и преминаването им в растенията
За целта ще се извършват експерименти, които да установят какви пластмаси има в почвата и как те стигат до растенията. За целта отново ще се прилага изкуствен интелект, както и специализирана апаратура.
В работата по трите направления - създаване на нов органичен тор, проверка на неговото качество и реакцията на растенията при попадане на нежелани с компоста частици, освен учените ще се включат и млади докторанти.
Между Центъра за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса е установено официално партньорство с Тракия икономическа зона (ТИЗ), а в лицето на нейния основател и изпълнителен директор инж. Пламен Панчев учените получават пълна подкрепа, каза проф. д-р Христина Янчева. Центърът е в комуникация и с други частни компании от региона, които прилагат чисти технологии и рециклиране на биоотпадъци.
Проектът е отворен и към земеделски производители,
общини и индустриални участници,
които вече работят или тепърва навлизат в областта на чистите технологии.
Всичко, което вършим, е свързано с конкретна фирма или индустрия, с които създаваме нов продукт, така че проектът не е само научен, но и инфраструктурен. Той е за определена компания, както в случая с, където подобряваме качеството на техния компост, поясни проф. Мандалиев. Уточняваме, че една от разнородните и малко познати дейности на ТИЗ е производство на биотор от червени калифорнийски червеи, а изходната суровина е от пловдивската пречиствателна станция. Според мен там има потенциал да се произвеждат и други видове тор.
Центърът за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса ще си партнира с фирма за рециклиране на пластмаса
Идеята е в Пловдив да се приложи утвърдена в Швейцария система, при която във всеки кантон има местен университет, който образова хора само за локалната индустрия, и всички научни проекти и курсови работи са свързани с решаването на проблема на определен местен бизнес или населено място, каза проф. Мандалиев.
Тъй като тук не мога да създам университет,
създаваме център, който да работи
по швейцарски модел в полза на индустрията
Например в с. Бенковски за първи път в България е реализиран проект за пречистване на водата от антибиотици с помощта на активен въглен. Инсталацията работи перфектно и чисти водата от пречиствателната станция в селото почти до ниво с питейни показатели. В момента технологията е в процес на патентоване. Този проект е успешен пример за сътрудничество между науката и индустрията. Друг проект е разработване на екологичен тор от птичи и свински екскременти.
ПРОЕКТЪТ
Центърът за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса е създаден по авангарден европейски проект за научноприложна дейност и има за цел да обединява науката и бизнеса. Проектът „Разширени изследвания в областта на чистите технологии за повишаване на изследователския и иновационния капацитет на Аграрния университет в Пловдив - ELEMENТ", е с продължителност 5 години, като стартът е даден през януари 2025 г.
Той се ръководи от настоящия ректор на АУ - доц. д-р Боряна Иванова, проф. д-р Христина Янчева - областен управител на Пловдив, и Карина Ангелиева, която е участвала в изготвянето на проекта. А за да се реализира проектът, основен принос имат проф. Петър Мандалиев, бившият зам.-ректор проф. Владислав Попов, проф. Христина Янчева и проф. Виолина Ризова.
Проектът е на стойност 5 млн. лв., финансиран от Европейския съюз по Програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа".
Стремежът е сумата да се удвои със собствени приходи от нови проекти с бизнеса. Желанието на ръководството е след 3-4 години Центърът да има възможност и да се самоиздържа. По този начин ще се гарантира и работа на екипа от учени, който по план ще е от 12 души и ще има стимул да остане в България.
Коментари