Лобито на индустриалното земеделие похвали „обсъждащия подход", но в други отношения е предпазливо
Седем месеца интензивни дебати при закрити врата изглежда са довели до това, което предизборната кампания и бурните улични протести не успяха да постигнат - очертаване на пътя напред за неустойчивия модел на производство на храни в Европа, пише euronews.com в анализ за финалния доклад на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по Стратегическия диалог за бъдещето на аграрния сектор на европейската общност.
Зелените групи приветстваха резултата от изтощителните преговори за бъдещето на селското стопанство в ЕС като широко признание, дори от страна на лобито на индустриалното земеделие, за необходимостта от фундаментална промяна на производството на храни в Европа след шест десетилетия на Общата селскостопанска политика.
Публикуваният в началото на септември доклад от 110 страници - резултат от седеммесечния "стратегически диалог" между неправителствени организации, фермерски съюзи и лобисти на индустриалното и биологичното земеделие, започнал след протестите в цяла Европа миналата година, беше одобрен единодушно.
„Това споразумение не е просто крайъгълен камък, а,
надяваме се, променя правилата на играта",
заяви Ариел Брунер, директор на BirdLife Europe, една от екологичните групи, участвали в преговорите. След месеци на интензивни преговори най-накрая достигнахме до повратна точка, в която въпреки различните интереси и политики има колективно признание, че статуквото просто не е опция".
На брифинг за журналисти в момента на публикуването на доклада Брунер заяви, че споразумението би трябвало да означава връщане към „нормалната политика" след понякога бурните протести, които принудиха председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да отстъпи от някои аспекти на „Зелената сделка", като оттегли предложението за намаляване наполовина на употребата на пестициди и облекчаване на контрола върху околната среда.
„В крайна сметка проблемите на фермерите няма да бъдат решени, като им кажем, че реалността ще изчезне, или като размахваме тази омраза срещу природозащитниците", каза Брюнер.
При представянето на доклада в Брюксел фон дер Лайен заяви, че той ще бъде включен в „пътна карта" - официално „Визия за земеделието и храните" - която ще бъде публикувана през първите сто дни от втория ѝ петгодишен мандат, който ще започне през ноември.
Грийнпийс, друга група, която взе участие в процеса на диалог, изтъкна няколко положителни аспекта на доклада, който според нея отразява „фундаментално преосмисляне" на европейския подход към производството на храни.
Един от тях е призивът за по-добро насочване на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП), които възлизат на 378 млрд. евро, представляващи почти една трета от бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. -
плащанията за земеделските стопани
следва да се основават на действителните
нужди, а не на обработваемата площ.
Освен това частта от директните плащания, свързана с мерки за опазване на околната среда, следва да се увеличи „значително на годишна база" от сегашните 32 %, се посочва в доклада.
„Ясно е, че субсидирането на богатите земевладелци и задушаването на селските райони с екскрементите на милиони страдащи прасета и крави не помага на мнозинството фермери", заяви Марко Контиеро, директор по селскостопанската политика в „Грийнпийс" - ЕС.
„ЕС трябва да спре да финансира мегаферми, които замърсяват реките ни и предизвикват суши и наводнения, и вместо това да помогне на онези земеделски стопани, които се борят, но полагат усилия да възстановят природата и да осигурят по-здравословен хранителен режим", каза Контиеро.
Природозащитникът похвали процеса на диалог, който включваше десетки срещи на работните групи и седем пълни пленарни заседания, последното от които беше интензивно денонощно усилие за постигане на консенсус по текста на окончателния доклад.
За разлика от често разединяващата обществена дискусия, необоснованите твърдения можеха да бъдат незабавно „подложени на проверка", което доведе до резултат, който е „сериозен, стабилен и основан на доказателства", каза Контиеро.
За облекчение на много природозащитници, процесът, който бе породен от недоволството срещу правилата на ЕС за околната среда, не доведе до нови призиви за отмяна на ключово законодателство за защита на природата.
Всъщност се стигна до заключението, че правителствата трябва да прилагат изцяло директивите на ЕС за птиците и местообитанията, Рамковата директива за водите и Директивата за нитратите (последната стана причина за протести в интензивно отглежданата Нидерландия), както и наскоро приетия Закон за възстановяване на природата, който дясноцентристката Европейска народна партия се опита да блокира в Европейския парламент.
В някои отношения докладът разчупва това, което е почти табу в разработването на политиките на ЕС и на национално равнище, като по-специално отбелязва, че
консумацията на месо трябва да намалее,
а гражданите да получават
повече протеини от растения.
Но той остава компромис. Европейското бюро за околна среда отбеляза, че докладът съдържа само „плахи" формулировки за отказ от индустриалното земеделие. Въпреки това, според директора по въпросите на природата, здравеопазването и околната среда на групата на неправителствените организации Faustine Bas-Defossez, това е „ключов момент" в селскостопанската политика на ЕС.
„Това започва с недвусмислен призив за преразглеждане на архаичната политика на ЕС за земеделските субсидии, за да се насочат ценните публични средства към възнаграждаване на резултатите от земеделието, щадящи природата и климата, и да се пренасочат средства за подпомагане на земеделските стопани, които наистина се нуждаят от тях, което ще сложи край на десетилетията на разточителни и несправедливи субсидии, които облагодетелстваха най-големите стопанства за сметка на всички останали и на околната среда", каза Bas-Defossez.
Предстои да разберем дали консенсусът, постигнат при изготвянето на доклада, е сигнал за истинска тектонична промяна в динамиката на формирането на селскостопанската политика в Брюксел, като
основният тест ще бъде
документът за „визията",
който се очаква в началото
на следващата година.
Традиционният опонент на зеления лагер - мощните земеделски лобистки групи Copa и Cogeca - похвали „обсъждащия подход" при изготвянето на доклада, в който са участвали всички заинтересовани страни.
Те приветстваха по-специално препоръките за „временен фонд за справедлив преход" и „добре финансиран фонд за възстановяване на природата" извън обхвата на финансирането по ОСП, който да подпомага земеделските стопани при прехода.
В други отношения лобито на индустриалното земеделие беше предпазливо. „През следващите дни и седмици много заинтересовани страни ще споделят мненията си по този доклад и Комисията трябва да се вслуша в тях", заяви председателят на Копа Кристиан Ламберт.
Светлана Боянова:
Предстои ключов диалог за бъдещето на земеделието
За нашите земеделски производители е много важно да разберат, че тепърва започват и предстоят всякаква срещи и преговори на всякакви нива, в които да се кове това, което ще бъде важнo за тях. Затова е изключително важно да бъдат активни", подчерта пред Дарик радио изпълнителният директор на Българската аграрна камара Светлана Боянова, в коментар на финалния доклад.
„И речта на г-жа Урсула фон дер Лайен и срещата на Унгарската аграрна камара в Будапеща, искаха да покажат, че ЕС иска да направи земеделието стратегически сектор за следващите две години. Но както се казва – дяволът е в детайлите. Документът, който беше предстaвен от г-жа фон дер Лайен през миналата седмица беше достa обемен, над 100 страници. Дори ние самите не успяхме да се запознаем в детайли с него, тепърва предстои това. Имаше все пак едно Резюме, което придружава този документ. „Има неща от Резюмето на документа, който беше представен, които все още са в начален етап на обсъждане и има доста неясноти около някои идеи. В текста е записано, че трябва социално-икономическата подкрепа да се дава на тези, които най-много се нуждаят. И тук веднага излиза въпросът – кои са тези, които най-много се нуждаят? Кои са малките производители? Кои ще бъдат подкрепени? Защото проблемите в Чехия са едни, в Нидерландия са други, съвсем различни са в България. Също така няма достатъчно яснота за бюджета за подкрепа за земеделския сектор.
Всички тези въпроси трябва да бъдат разгледани в детайли, защото те касаят пряко земеделските производители както у нас, така и в цяла Европа", подчерта още Боянова.
Тя обясни и някои положителни посоки за промяна на аграрната политика на Съюза.
„Има някои неща, които ние приветстваме – да бъдат въвлечени в преговорния процес земеделските производители, чрез техните браншови организации. Има и идея да се създаде Европейско–хранителен борд, в който да се включат организациите по цялата хранителна верига", отбеляза още Боянова.
Предстои да видим кое от всички казано на тези ключови срещи ще се реализира на практика и как.
Коментари