13° C, облачно
Изненада или не - България е един от най-големите ползватели на публични средства в ЕС
Откакто през март 2022 г. Европейският съюз смекчи правилата за прилагане на държавни помощи, страните-членки изхарчиха милиарди евро с цел да помогнат на селскостопанските си сектори да се справят с негативното въздействие на войната на Русия в Украйна. Това беше отговор и на фермерските протести, които периодично парализираха пътните артерии на Стария континент от 2023 г. насам. Коя държава колко е похарчила и за какво, проучи Euractiv.com.
Анализът на наличните данни на ЕС относно държавната помощ, насочена директно за подкрепа на хранително-вкусовата промишленост, показва значителни различия между държавите-членки.
Челно място заема Полша с почти 4 млрд. евро, по-голямата част от които са подсилили зърнения сектор. Второто място заема Италия с 2,3 млрд. евро, следвана от Франция с 1 млрд. евро и Румъния със 770 млрд. евро.
По-високи тавани
Съгласно първата схема, приета от Европейската комисия през март 2022 г. – т. нар. Временна рамка при кризи (TCF), държавите-членки можеха да разпределят до 35 000 евро на компании, извършващи дейност в първичното производство на селскостопански продукти. Таванът на помощта беше по-висок за други сектори, включително преработвателите на храни и производителите на торове, които можеха да получат до 400 000 евро публични субсидии, включително преки безвъзмездни средства, данъчни облекчения, предимства при плащане, гаранции и заеми.
През март 2023 г. първоначалната схема TCF беше трансформирана във Временна рамка за кризи и преход (TCTF). При последното изменение на TCTF през ноември 2023 г. таванът на подпомагането беше увеличен до 280 000 евро на ферма, 335 000 евро за компании в сектора на рибарството, и максимум 2,25 млн. евро на компания в други сектори.
Необходима помощ
При ревизираната версия на схемата също така бяха удължени до края на юни 2024 г. временните мерки за държавна помощ, включително за селското стопанство и рибарството. Аргументът беше „несигурността", причинена от продължаващото геополитическо напрежение. Въпреки това постепенното премахване на държавната помощ се очаква да се забави допълнително, както е посочено в заключенията от последната среща на върха на лидерите на ЕС в Брюксел от 21-22 март. Тогава беше намекнато за удължаване на временната рамка „с цел облекчаване на финансовото напрежение за фермерите."
Дни по-късно, на 26 март, еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски потвърди, че Комисията подготвя предложение за ново удължаване действието на TCTF. Той заяви, че държавната помощ е „абсолютно необходима" при настоящите „необичайни обстоятелства". „Разбира се, в дългосрочен план това не е добро решение, защото може да създаде неравенства на пазара", предупреди Януш Войчеховски.
Данните не включват помощта de minimis, която по правило се състои от малки суми, които не изкривяват пазара и които националните органи могат директно да разпределят, без да уведомяват Комисията. От 1 януари 2024 г. за селското стопанство и рибарството прагът за de minimis беше увеличен съответно на 20 000 евро на ферма и 30 000 евро за предприятие в рибарския сектор. За секторите различни от селскостопанския таванът е 300 000 евро.
Полша води класацията, Италия я следва
Полша се очертава като най-големия потребител на държавна помощ за селскостопанския сектор, отделяйки 4 млрд. евро държавни субсидии заради кризата. През 2023 г. Варшава почти изравни своята държавна помощ, възлизаща на общо 3 млрд. евро, със сумата, която разпредели под формата на директни плащания за фермерите в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), а именно приблизително 3,6 млрд. евро.
Анализът отчита и стратегическият подход при разпределянето на средствата: повечето пакети за държавна помощ за селското стопанство са одобрени преди парламентарните избори в Полша, които се състояха на 15 октомври 2023 г. Над 2,5 млрд. евро получиха зелена светлина от Комисията през предходните пет месеца.
Зърнопроизводството в Полша
Януш Войчеховски, чиято партия Право и справедливост (PiS) се нуждаеше от решаваща подкрепа от избирателите в селските райони, публично се похвали с инициативата да получи одобрение от изпълнителната власт на ЕС за милиардите евро помощ за фермерите. Значителна част от помощта беше насочена към зърнопроизводителите в опит да се потуши тяхното недоволство вследствие увеличаването на евтиния внос от Украйна и спада на цените на зърнените култури.
Междувременно Италия, една от най-силните селскостопански държави в ЕС, отдели 2,3 млрд. евро подпомагане на земеделието, животновъдство, рибарството и аквакултурите. По-голямата част от нейните мерки за държавна помощ получиха одобрение от Комисията между април и декември 2022 г.
Откуп за фермерските протести?
Вследствие на протестите на фермерите Румъния също изплати големи суми помощи за селскостопанския сектор. От тях се възползваха главно животновъди, пчелари и производители на плодове и зеленчуци. Комисията одобри шест различни румънски схеми за подкрепа на обща стойност над 526 млн. евро през февруари и март след вълна от безредици, започнала на 10 януари.
По същия начин България, един от най-големите ползватели на държавна помощ за земеделие, през март получи зелена светлина за две мерки на стойност 170 млн. евро в подкрепа на фермерите от различни сектори. Това беше отговор на национални протести през февруари, когато фермерите призоваха за повече субсидии и компенсации заради увеличения внос на продукти от Украйна.
Междувременно новото полско правителство, водено от дясноцентристката партия на Доналд Туск, следва същата схема като предишната администрация. През декември 2023 г. Варшава поиска от Комисията разрешение да раздаде 230 млн. евро на производителите на царевица, за да успокои фермерите и да премахне блокадата на граничния пункт с Украйна.
Франция подкрепя производството
на биопродукти
Въпреки че Франция също използва национално финансиране, за да успокои протестиращите фермери, тя го направи по по-целенасочен начин. През март Париж беше упълномощен от Комисията да подкрепи биопроизводителите с мярка на стойност 90 млн. евро директни безвъзмездни средства. През януари, изправен пред гнева на фермерите, френският премиер Габриел Атал обеща 50 млн. евро в подкрепа на биопроизводителите поради спада в продажбите на биопродукти от 2021 г. насам.
Марк Фено, френският министър на земеделието, обяви на февруарския Salon International de l'Agriculture, един от най-големите селскостопански панаири в света, че първоначалната сума ще бъде увеличена до 90 млн. евро. Той подчерта, че „биологичното земеделие е тема, близка до нашите сърца." По същата временна рамка на ЕС Франция отпусна 95 млн. евро за биологичния сектор през 2023 г.
Коментари