Тенденцията в момента в Югозападна България е овощните градини да се продават. Все по-малко хора обаче ги купуват - заради трудната реализация на производството и вноса на плодове от европейски страни.

"Ако вземем за пример черешата - при изкупуването, когато започне сериозната кампания, пунктовете обявяват цена от 1 - 1,10 лв. След няколко дни цената спада до 90 стотинки, а в същото време берачите искат от порядъка на 50 - 60 - 70 стотинки. При тази аритметика няма как производителят да бъде на печалба и ако не са субсидиите, повече от половината хора ще се откажат от производство на овощни култури в страната", обясни ситуацията по БНТ заместник-председателят на Института по земеделие доц. Димитър Сотиров. Заради това голяма част от земеделците започват да се отказват. 

В Кюстендилско все повече семейства производители се отказват от бранша и все повече декари земи пустеят. Сред причините за това са и скъпото напояване и ранните пролетни слани, които допълнително оскъпяват продукцията, а това затруднява и реализацията й. 

Първите плодове родно производство, които идват на пазара, са ягодите и черешите - в края на месец май, началото на юни в Кюстендил излизат първите череши, каза доц. Димитър Сотиров.

"Декември и януари климатичните условия бяха подходящи за овощните култури, няма измръзване, след това имаше период от леко захлаждане. В Кюстендилско сме обнадеждени, че тази година цъфтежът се завръща и очакваме една добра реколта, но месец април е критичен, защото през последните 10 години почти не е имало година, в която късните пролетни слани да подминат региона. Всяко едно повишаване на среднодневните температури е критично за овощните култури", обясни той.