Подвижното пчеларство е прекрасна идея, увеличава добива, сменяш паши, но изискванията за него не са писани от разбиращи от материята, смятат Начо и Милена Иванови от „Медена долина“
Радина Иванова
Намираме се в казанлъшкото село Ясеново, в Медената долина на Начо и Начко Иванови – двама братовчеди, които превръщат пчеларството от хоби в семеен бизнес. Днес те отглеждат около 700 пчелни семейства в 7 пчелина в района, а още по-колоритни са на щанда, където виждаш разнообразие от продукти.
„Ако преди 10 години някой ми беше казал, че ще се занимавам със земеделие, нямаше да му повярвам“, разкрива Начо Иванов. Животът в София му харесвал, бил и малко в чужбина със съпругата си Милена. Но тя била категорична – ако иска семейство и деца, мястото не е София.
Според нея идеен ли си, пробивен ли си и работлив, и на село нещата се случват и можеш да се препитаваш достойно. Така преди десет години започнали със земеделие – овошки, лавандула, хизоп. В последствие цената на черешите рязко пада. В същото време бабата на Начо и Начко, която била пчеларка, им подарява три кошера. „Лесно трябва да е – ходиш и вадиш мед“, мислели си те, но опитът ги опровергал. С отводки увеличавали бройката на кошерите до 17, но две-три години подред се връщали на старта с 2-3 кошера. Загубата на толкова много пчели обаче амбицирала Начо да чете и да гледа лекции на професори и тогава започнал да се научава.
Поставил си цел до 100 пчелни семейства, стигнал я, изглеждали му малко. И така, до окончателните 7 пчелина с около 700 семейства днес. Какво по-хубаво от това хобито, с което се забавляваш, да ти бъде бизнес.
Не било по-различно и с продуктите: Започнахме само с мед, продавахме в района, от уста на уста се прочухме. От миналата година по-сериозно ходим по фермерски пазари и празници в градове. Оглеждаш се и се стремиш да задоволиш капризите на всеки клиент. Нашата стока е трудно продаваема, трябва да грабнеш интереса им, разказва Милена Иванова, продажбите са нейна част.
Стараем се да обхванем пълна гама от продукти, които могат да ни предложат пчелите - от сорта на клееви тинктури, прополисови кремове, крем-мед, спрей за нос и гърло, имуностимулатор по тяхна оригинална рецепта - смес от пчелен мед, пчелен прашец и търтеево млечице, от восъка – свещи и др.
Повече пчелини за повече паша
Към това се стремят сем. Иванови, въпреки по-трудоемкото обслужване и по-големите разходи. Те са на различни места и обхващат различни паши – акация, череша, лавандула и др., най-далечното е на 50 км от тях.
Разнообразието от пчелини им осигурява няколко неща. Първо, е гарант за добиви, тъй като ако разчиташ само на една-две паши, а цъфтежът там не се случва, годината ще е слаба. Второ – изкарваш мед от април до септември, а с това можеш и да задоволиш пазара.
Ако пък разчиташ на техническите култури – лавандула и слънчоглед, които цъфтят юни и юли, двете паши се застъпват, медът се смесва и не е толкова харесван. Хубавото при тях е, че в селото има само едно голямо лавандулово поле, което пчеличките опрашват. С период от 20-25 дни от предходната паша на акация, те не се застъпват и този мед е чист. Това се доказало и след анализ на меда им.
Трето, е подвижното пчеларство. Фамилия Иванови имат две платформи, които основно ги местят на акация и слънчогледови полета, а за да спазят сеитбооборот зърнопроизводителите ги местят.
„Целта на подвижното пчеларство е да хващаш няколко вида паша, една след друга, силно е откъм добиви, но е времеемко, трудоемко и се случват неприятности“, добавя Начо. А жена му го допълва: Доста ни събори кражбата, взеха ни от двете платформи общо 40 семейства. Жалко е, защото колегите знаят колко усилия влагаме.
Начо е тръгнал с голям ентусиазъм и към тази инициатива. Черешопроизводители от съседно село са му плащали за услугата опрашване, и в началото карал кошерите с ремаркета – трудно и проблемно, описва той. Този проблем решили с подвижните платформи.
Но макар да е чудесна идея, подвижното пчеларство у нас не се разбира от законотворците, виждат от опит Иванови. Според тромавите наши правила е нужна регистрация на животновъден обект там, нищо, че на следващата година ще бъде на съвсем различно място. Регистрираш втори, трети, четвърти и т.н. животновъден обект. „Ако всяка година стопаните сменят мястото на слънчогледа, аз трябва да имам едни 100 обекта, на които да плащам рента, което е безумно“, разсъждава пчеларят. Абсолютно безумие, направено от хора, които не разбират, редно е да се замислят, че не субсидията по националната пчеларска програма е единствен стимул за развитието на подвижното пчеларство у нас. Според него това не е така в другите страни. Добро решение би било ако пчеларят и собственикът на полетата сключват договор при ветеринаря, а той издава пътен лист на пчеларя, дава за пример Начо. Самият той това и правел.
Заради невъзможността да си 100% коректен в подвижното пчеларство, се стига и до комични ситуации – полицаите много, много не са наясно какво да му поискат като го спрат, но и не смеят от страх да не ги ужилят пчелите.
Законът трябва да е написан от хора, които разбират от нещата, за да са удачни за производителите, обобщава разговора ни Милена. Но не е направено да е лесно, и така работата в стопанството изостава, за да бягаш по службите.
Какви са пазарните тенденции?
„Медена долина“ участва на софийския и габровския седмични фермерски пазари. Учудващо добър е този в Габрово, радостни са те. Дори и да имат възможност да си осигурят продавач, сем. Иванови предпочитат лично да се представят и общуват с клиента, да му спечелят доверието, да вземат идеи от него и да разберат какво търси. Пък и това е замисълът на фермерския пазар – да си ти с лицето си, да сведеш до минимум всеки по веригата на доставки.
Но се зараждат възможности и това да се изроди, смятат те. Това е така, тъй като за организаторите е важно да има повече участници. Как така, ако по анкетна карта фермерът е заявил, че се занимава с едно производство – зеленчуци, продава и животински продукти там, задават риторичен въпрос.
По думите им пазарът, на който се държи на правилата, е организираният от фондация „Биоселена“. А това е важно, тъй като потребителите са изгубили доверието в качеството на храната, която се предлага. Особено с меда, един от най-фалшифицираните продукти.
Същевременно все повече българи се замислят какво слагат на трапезата си, четат и питат, но не винаги покупателната им способност позволява да изберат хубавия продукт.
И тук стигаме до втория добър ефект от фермерските пазари – позволяват на производителя да излезе със своята цена, а не тази, която някоя верига или търговец му налагат. И може да пресметне границата на себестойността, печалбата и възможностите на населението.
„Цената, която сме определили не е според града или пазара, всичките продукти са на една определена цена. Не сме отишли там, за да подбиваме някого, а за да ни видят хората“, поясни Начо относно опасенията на търговци на дребно, които не могат да предложат по-ниска цена.
След като придобиват известност, продуктите им започват да се продават сами, защото са качествени. „На това държим. За нас е по-добре да извадим по-малко мед, но по-хубав. Затова повечето ни пчелини са в гората, само тук два са на лавандулата“, заключава Начо. Отглеждат ги по биосъобразен начин, с дървени кошери, боядисани с бои на водни основи, третиране с биопрепарати, без антибиотици. „Все пак това ядем и ние, не го произвеждаме, за да не го ядем, няма мед за нас и мед за продаване. Гледаме да бъдем конкурентоспособни и да бъдем чисти“, казва той.
За него още по-важно е, че са регистрирани във всяко едно отношение. Няма да могат да си позволят лукса да продават на пазари, ако не са регистрирани по наредба 26. Тази наредба от 2007 г. е нещо прекрасно, дава възможност и на малкия стопанин да продава продукта със свой бранд име и етикет, и то на дребно. Ако няма регистрация по наредба 26, пчелар единствено може да продава мед в тенекия на преработвател.
В България обаче все още има много хора, които нелегално го продават, нямат изграден цех по правилата, а още повече пък да плащат всички данъци и такси покрай бялата икономика. Да, идват от агенцията по безопасност на храните, но проверяват онези от нас, които имаме документи, без документите не ги проверяват, допълва мисълта си.
Макар да има дълъг бюрократичен път, има начини как да забързаш процедурата, казва от опит пчеларя. Още в процес на строеж експерт от БАБХ го посетил, за да му преведе на човешки език изискванията, за да ги изпълни точно, а оттам да няма забавяния с разрешителното.
Цехът за мед поставя началото на бизнеса, а тогава винаги е по-трудно – неразпознаваем си, трудно се реализира продукцията, не те вземат на сериозно. А не бива да е така, съпоставя Начо Иванов вече като един от най-големите производители в областта. „Когато отида в пчеларски магазин, вече ме гледат с друго око, цените за мен са различни, когато купувам в големи количества“. Лошото е, че кооперативната култура в България трудно пробива. Един българин е воин, двама – чета, трима – предатели, цитира народна поговорка. Преди години и той опитал да се кооперира със съселяни, за да купуват рамки с отстъпки, но не му се доверили. След време го поискали, но било късно.
Освен на фермерски пазари „Медена долина“ се пласират и в малки, бутикови магазинчета, които станаха модерни от пандемията. Както и чрез онлайн търговията, но пък при нея условията за производителя не са толкова добри.
Имали сме добиви от 50-100 кг и от 10-15 тона, много зависи от годината. Тази е благоприятна, очакваме 10-15 тона. Районът ни е беден на паша, нямаме медоносните култури – слънчоглед, кориандър, те отделят много нектар, затова в Добруджа правят от 80-90 кг от кошер, ние тук вадим по около 30-35 кг от пчелно семейство, което е малко. Затова увеличихме кошерите. От платформите добивам повече, достигал съм около 120 кг от пчелно семейство, което ми е максимумът. Целта ни е около 1000 семейства и да добиваме около 20-25 тона мед.
Свитото търсене изигра лоша шега
Заради кризата цените на всичко скачат, само тази на едро на меда – не. Ако миналата година беше 6 лв., сега е 5,20 лв./кг, сравнява Начо Иванов. Но миналата година 2-2,50 лв. беше една тенекия, сега е 5-6 лв. Ако храната за пчелите е била 1,60 лв./кг, сега е 3 лв. Миналата година празен кошер беше 60-70 лв., сега е 100-120 лв. Причината: много голям внос, и много свито потребление. Германия и Франция са най-големите консуматори, но и там няма пазар.
Пиковете на коронавируса определено бяха пагубни за някои бизнеси, но за нас беше обратното, хората търсеха неща, с които да си подсилят организма си, допълва Милена Иванова. Достойната цена на меда е между 8 и 10 лв./кг на едро, за да оцелее стопанинът, пресмята Иванов. Ако продава на едро при цени от 5 лв./кг ще е убийствено.
Коментари