То е събрано на кълбо, само отделни пчели се появяват на входа и бързо се прибират

През декември животът в пчелина изглежда замрял всичко е притихнало. Това обаче е само привидно.
През първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа. Но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира.

В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С. А в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо

се „управлява” от промените на околната температура. А топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото.

В много студено време за по-голямо уплътняване

част от пчелите се напъхват в празните килийки на питите

Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.
Но мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите.

С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо

то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна.

Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне.

При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване,

пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад

напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити.

Сн. 08-1-1 

Сн. 08-1-2