5° C, предимно ясно
40 000 нови дръвчета ще подпомогнат местното производство да излезе на световните пазари
Поканени са български земеделци и производители, които проявяват интерес
Бранислава Бобанац
Академично ноу-хау за фермери, съживяване на традиционен земеделски поминък чрез съвременни иновативни продукти, търговски пробив на международните пазари. Това са главните цели и предизвикателства пред осъществявания в Кипър амбициозен проект “Черно злато”, който е и нов модел за съчетаване на науката и практиката.
“Черно злато” наричат на средиземноморския остров от векове рожкова с неговите тъмнокафяво-черни шушулки и сладки семена в тях. Сега така се казва проектът, посветен на дръвчето с ядливи шушулки, чийто инициатор е Университетът на Кипър.
Негови партньори в реализацияга са Институтът за селскостопански изследвания и Министерството на земеделието, развитието на селските райони и околната среда.
Програма в перспектива от 10 години
През тази година проектът, който се предвижда да продължи около 10 години, завършва първата си фаза - създаването на нови рожкови насаждения. Крайната цел е да бъдат засадени 40 000 дръвчета.
Първата градина с 5000 от тях се появи през ноември 2017 г. близо до град Пафос. “Планираме през октомври - ноември тази година да създадем още една-две плантации с около 10 000 нови дръвчета, така че да имаме общо 15 000, които ще са собственост на Университета. Другите 25 000 фиданки ще предоставим на засаждане на земеделски стопани”, представя за “Български фермер” най-скорошните действия проф. Андонис Какас от Университета на Кипър, ръководител на Координационния комитет на проекта “Черно злато”.
Задълбочаване на научните изследвания, пазарни проучвания и сътрудничество с производствени и търговски компании са същината на втория етап от проекта. Поне 4-5 години ще са необходими, докато новите рожкови дървета дадат плод. През това време екипът на проекта възнамерява да извърши всички подготвителни дейности, за да може още от първата реколта да започне производството на иновативни рожкови продукти, научните изследвания за които вече са в ход. В предстоящите планове влиза и създаването догодина на специална компания към университета, която да поеме управлението на икономическите процеси по проекта.
В третата фаза, разчетена между седмата и десетата му година, трябва напълно да се реализират целите и той да започне да генерира приходи.
Нови технологии в традиционен сектор
Смисълът на проекта не е само университетът да засади 40 000 рожкови дървета, най-важната цел е той да даде значим научен продукт с практическо приложение, подчертава проф. Какас.
“Научната част има същественно значение. Изследванията са основната дейност на академичната общност, но за нас е много важно те да бъдат вкарани в реалната икономика, тогава се затваря кръгът. Затова нашият университет подкрепя така силно проекта”, обяснява той.
“Идеята ни е да съчетаем високи технологии и традиционно земеделие, наука и практика, за да съживим производството на земеделски продукти с добавена стойност, каквито могат да станат новите приложения на рожкова. Този проект е модел на модерно селско стопанство, модел за трансфер на академични знания в икономиката и обществото на страната, което в крайна сметка е и мисията на науката”, коментира бившият ректор на Университета на Кипър проф. Константинос Христофидис, с чиято идея и енергия стартира по време на втория му ректорски мандат проектът “Черно злато”.
Към момента близо 20 изследователи в 7 тематични работни групи са ангажирани с научната програма за рожков. В лабораторите на университета се извършват генетични, биологични, химически тестове. Целта е да се разширят познанията за полезните хранителни и лечебни свойства на кипърския рожков, за да се открият и нови територии за неговото приложение в областите на храненето, медицината, козметиката.
Практическият резултат от научните изследвания ще бъде разработването на нови продукти на базата на растението. “Някои от тях вече са в експериментална фаза, има произведени прототипи. Очакваме до месеци да сме в състояние да представим на пазара първия - алкохолна напитка на базата на рожков, чиито пробни дегустации от опитни специалисти преминаха много успешно”, посочва проф. Какас.
Местният пазар е малък, голямата цел е новите рожкови изделия да излязат на международния и впоследствие да заемат важно място в кипърския експорт. Според проф. Какас гръцка компания от Солун вече е изразила интерес да дистрибутира новата алкохолна рожкова напитка в региона, евентуално и в България.
Всички тези научни изследвания се финансират изцяло от Университета на Кипър, в рамките на неговата научна дейност. Осъществяването на проекта досега струва около 500 000 евро. “Обещал съм, че с бъдещите приходи ще върнем на университета всеки цент, който сме получили като финансиране”, уверява проф. Какас.
Неотдавна проектът беше одобрен за финансиране от Фондацията за научни изследвания и иновации в Кипър, която му отпусна 1 млн. евро. Като част от развитието на горските фондове и на биопроизводството той разчита и на субсидия от европейските фондове. Кипърски компании, които произвеждат сега продукти от рожков, също подпомагат финансово процеса на разработването на нов асортимент. За внедряването му и експорта ще се търси и чуждестранно финансиране - университетът води разговори с международни компании за производство на иновативните продукти от рожков и популяризирането им на външните пазари.
Интересът на земеделските производители
Навлизането на проекта в земеделската общност на Кипър е най-важната и дългосрочна цел, която си поставя екипът му. “Искаме да дадем ноу-хау на фермерите и да им помогнем отново да засаждат и отглеждат рожков, както е било преди 30-40 г., а също да произвеждат и продават нови продукти от него. Искаме да влезем в по-пълно сътрудничество със земеделската общност и да дадем възможност на всеки земеделски производител да се присъедини към проекта като равноправен и независим партньор”, обяснява проф. Какас.
От март неговият екип започна интензивна поредица от срещи и контакти с местните общности, кметове на села, селскостопански производители, за да представи проекта, да им обясни какво те могат да направят и с какво университетските изследователи могат да им помогнат.
Интересът на фермерите, на селскостопанската индустрия нараства в последните месеци, тъй като те разбраха какъв потенциал се крие в тази дейност, констатира проф. Андонис Какас. Според него няколко са най-важните предимства, които ще привлекат земеделски производители отново към този традиционен поминък.
Рожковите дървета са лесни за култивиране и отглеждане, на острова има достатъчно земя, която може да се използва за тази цел, цената на рожкова се повишава на международния пазар, увеличава се търсенето на продукти, базирани на рожков, тъй като те са еко и био, изброява той.
С фермерите, които се включат в общата дейност, ще бъдат сключени договори за изкупуване на продукцията, за което ще отговаря бъдещата търговска компания на университета. За проекта е важно да има увеличена продукция от рожков, за да може да се осигури производството на новоразработените продукти и тяхното насочване за износ.
Български земеделци и производители, които проявяват интерес, също могат да се обърнат към проекта, отправя поканата чрез “Български фермер” проф. Какас.
Кипър, който с малкото си по мащаб селско стопанство не може да се конкурира на световните пазари с количества експортна продукция, залага изключително много на развитието на производството и износа на характерни селскостопански продукти, за да се конкурира с тяхното качество и оригиналност. Тази политика правителството насочва и към рожкова. Следваща стъпка, която ще бъде предприета, ще е искането за регистрация на кипърските продукти от рожков като “защитено наименование за произход” или “защитено географско указание", посочиха за “Български фермер” от Министерството на земеделието на Кипър.
Друга заявка с кипърски адрес е изпратена до ЮНЕСКО за включване на рожкова и традиционните кипърски рожкови продукти в списъка на световното културно наследство, отчитайки неговото историческо място в начина на живот и културата на кипърските села.
ПРОИЗВОДСТВО И ИЗНОС
Рожковът е типичен за крайбрежните и полупланински райони на Кипър. Според исторически сведения той е отглеждан на острова от повече от 3500 години.
Смята се, че благодарение на благоприятния средиземноморски климат кипърският рожков е сред най-качествените сортове. Калциевите почви на острова също дават своя принос, като го правят особено богат на захарно съдържание, заради което е търсен на международния пазар.
През вековете преработката на дългите тъмни шушулки и производството на хранителни продукти или съставки за тях са били традиционен поминък на острова, а в редица селски райони - и основният източник на доходи. Венецианците, управлявали Кипър през 15-16-ти век, са освобождавали от данъци за 15 г. земеделски производители, които са култивирали диворастящите рожкови за отглеждане и производство.
През 60-те години на миналия век годишното производство от рожковите шушулки е достигало 48 хил. - 53 хил. тона, поставяйки рекорд през 1968 г. от 62 000 тона. “Черното злато” е давало и значителен дял в износа на земеделски продукти от Кипър, като е нареждало страната на трето място в света, след Испания и Италия.
Тази процъфтяваща местна индустрия обаче рязко запада след турската инвазия и разделението на Кипър през 1974 г. Според статистическите данни през последните години производството му е едва малко над 9000 тона, при 1700 хектара.
Проектът “Черно злато” възнамерява да промени тази тенденция към нова слава за Кипър.
ИНТЕРЕСЪТ РАСТЕ
Познат и използван от векове като естествен подсладител, днес рожковът навлиза все по-активно в съвременната хранително-вкусова промишленост и особено в новите модерни направления на вегетарианските и биохрани.
Брашно и екстракти от рожков се включват като съставки в хляб, хлебни и сладкарски изделия.
Прилага се като заместител на захарта, шоколада, какаото и кафето, а в напитки - и като ароматизатор. Заради важните си хранителни и лечебни свойства се използва за бебешки и детски храни, зърнени храни, млечни продукти, козметика.
Природният подсладител става все по-търсен и ценен в бързо развиващия се свят на здравословните и нискокалорични храни. От рожков се получава и желатин, заместващ животинския, което е особено важно за вегетарианците.
В Кипър водещи вериги производители на хляб и хлебни изделия предлагат тестени закуски с рожков подсладител. На пазара се предлагат и сироп и мед от рожков, местно производство.
Коментари