От миналата година нахутът набира все по-голяма популярност и за този сезон се смята, че ще се нареди сред най-предпочитаните от фермерите.

Нахутът не е взискателен към предшественика и може да се засява след себе си. Самият той е отличен предшественик на всички култури, а като предшественик на пшеницата е по-добър от другите зърнено-бобови култури.

В сеитбообращението трябва да се поставя след торена окопна култура (царевица, слънчоглед и др.), пред зимната пшеница или да не допуска две поредни години даден участък да бъде зает от нея.

Като бобова култура той си набавя от въздуха голяма част от азота и за това трябва да се тори в умерени количества (4-6 кг/дка) преди сеитба. Торенето с фосфор и калий не води до увеличаване на добивите, но с молибден (10 г/дка) заедно със семената дава много добри резултати, като се увеличава и процентът на суровия протеин.

Изборът и подготовката на семената за сеитба са както и при граха. Разликата е тази, че вместо срещу зърнояда, който не напада нахута, семената се обеззаразяват срещу чернилката, когато се отглеждат неустойчиви сортове.

Друг важен момент в подготовката на семената е заразяването им с нитрагин. Особено голям ефект от това мероприятие има, когато нахутът се отглежда за пръв път на дадена площ, защото грудковите бактерии по него са специализирани.

За сеитба трябва да се вземат семена от последната реколта с чистота най-малко 96% и кълняемост 90%.

Още по тема, четете в новия броя на вестник „Български фермер“ от 15 март.