Въпросът за това по какъв начин пчелите намират своето гнездо, как се ориентират, как получават и използват информацията за местонахождението на храна, патрулиращи пчели, ново местообитание при роене и други случаи, изискващи навигация, е изключително важен както от теоретична, така и от практическа гледна точка,  пише apiary.su

В древността, гърците и римляните са смятали, че пчелите могат от разстояние да открият пътя към жилището си, благодарение на инстинкти.

Съвременната наука разглежда навигацията на пчелите като визуално облитане на местонахождението на гнездото в радиус от 5 км, а след това, сравнение на видимата част на областта (обектите) със запомнените данни. Въз основа на това, пчелите намират пътя за гнездото, храната и предишно местонахождение на кошера на разстояние по-малко от 5 км.

Анализ на поведението на пчелите в различни случаи, както и анализ на научни данни, или по-скоро липсата на такива, позволяват да се излезе с друго обяснение на същността на процесите при навигация на пчелите и да се намери обяснение на труднообяснимите преди това факти за тяхното поведение.

Всеки пчелар многократно е наблюдавал полета на пчелите. През това време, всяка пчела не лети около кошера, а се установява с глава към входа и известно време стои неподвижно на едно място. Какво прави тя? „Записва” или запомня позицията си в геомагнитното поле на земята. Какво й предоставя това? Това й позволява във всички случаи, т.е. без значение как е попаднала в дадена точка, намираща се на не повече от 5 км (това може да се определи като „техническо” разстояние в системата за геомагнитна навигация на пчелите), да се върне в своето гнездо.

Кой е наблюдавал и къде е описана техниката на облитане на пчелите на местност с радиус 5 к.? Та това е площ от над 75 кв. км.! На каква височина, под какъв ъгъл на зрение и с каква разрешителна способност се изпълнява това облитане от всяка пчела? Никой и никога не го е наблюдавал, защото това няма как да се осъществи в природата. А като се вземе под внимание, че пчелите живеят и в гъсти гори, всичко се оказва абсурдно.

Припомнете си първия ден на преместването. В рамките на кратък период от време след поставянето на кошера, пчелите започват да носят нектар и цветен прашец. Кога, на каква височина и с каква скорост са успели да облетят 75 кв. км? На пчелите е било достатъчно да обиколят кошера, за да запишат координатите и да започнат работа.

Преместете кошера на 1 м и на негово място поставете пакет с рамки от друго семейство, който във всички отношения е доста по-различен от преместения кошер. Къде ще се съберат пчелите вечерта? Точно така, в пакета.

А известното разделяне на пчелното семейство? Поставяте кошера на няколко метра встрани и симетрично поставяте друг кошер. Защо всички пчели не долитат до визуално-познатия роден дом, а се разделят приблизително наполовина? Защото системата за геомагнитна навигация е довела пчелите на мястото, където е бил входа на кошера, с точност до няколко сантиметра (такава е точността на геомагнитната навигационна система на пчелите), а след това те търсят гнездото си и по други признаци.

От тази позиция може да се обясни физическото естество на предаване на информация по време на танца на пчелите. Пчелите-разузнавач, повтарящи танца, записват координатите на участъка, който са открили.

Миналата година настаних пчели на двеста метра от насаждения с елда, но между кошера и посевите преминаваше 10 000 кВ. далекопровод. И нито една пчела не излетя към елдата. Защо? Защото електропроводите засягат геомагнитната навигация на пчелите.

Ако се направят снимки на района от април до септември, визуално той значително ще се изменя. Съществени промени на пейзажа могат да настъпят по време на жизнения цикъл на едно поколение пчели. Какво правят те? Облитат отново? Кога и по какви признаци?

Припомнете си големите колхозни пчелини от подредени в няколко реда съвършено еднакви кошери или кошери в павилиони и големи тракторни ремаркета, в които пчеларите се ориентираха само по номерата на корпусите, и ще се съгласите с моите изводи.

Когато пчеларят премества кошерите в пчелина при необходимост след влажно, дъждовно време, той засипва входа на кошера с мокра трева, за да задържи излизащите пчели и изтрие информацията.

В литературата има информация, че в стари времена, пчеларите търсели места за кошерите с багети. И сега всеки пчелар знае места в пчелина, където семействата, въпреки пълната замяна на пчелите и майките, постоянно отслабват и умират, а в същото време пчелните семейства наоколо процъфтяват. Каква е практическата стойност на това обяснение за ориентацията на пчелите в природата? Правилното разбиране на същността на навигационния процес позволява да се избегнат грешки при преместване на пчелините в района и на кошерите в пчелина. Също така помага за компетентно разработване на практически методи в пчеларството, свързани с навигационните процеси. Отчитайки всички естествени и изкуствени източници на смущения, като по този начин се избегнат неоправдани загуби.

Американският учен-пчелар К. Фриш твърди, че пчелите разграничават определени цветове. Те имат добре развито зрение и се ориентират по слънцето. Наблюдавайки поведението на пчелите, забелязах, че различават цветовете, но по отношение на ориентацията по слънцето, не съм съгласен с него. Ето и моите доводи:

По-просто е да се предположи, че пчелата, както човека и животните, използва зрението си за ориентиране. През нощта, в пълна тъмнина, тя губи тази възможност. Но защо тогава пчелата през деня, при ярка слънчева светлина, връщайки се към входа на гнездото или кошера, не ги открива, ако кошерът е преместен в страни само на 50-70 см, или на мястото на обичайния вход се открие друг, малко по-нагоре или надолу. Нали кошерът на е замаскиран и се вижда ясно, а очите на пчелата не са завързани. Ако пчелите се ориентираха с помощта на зрението си, те лесно биха забелязали, че кошерът им е изместен само на половин метър и веднага биха го открили. Но това не се случва. И едва когато включат в търсене на загубеното си жилище други сетива – обоняние или зрение – те го откриват.

Тази привързаност на пчелите към мястото на жилището им, отдавна е забелязана от пчеларите и те я използват успешно. Например, за да подсилят слабо семейство, пчеларите просто сменят местата на кошерите. Кошерите със слаби семейства поставят на местата на кошерите със силни семейства и обратното. Тогава всички летящи пчели от силното семейство, без да подозират нищо, свободно попадат в кошера със слабо семейство, предавайки му своя товар, обслужвайки клетките и потомството, а вечер след работа, връщайки се от последния полет, спокойно се настаняват за нощувка в другия кошер като във свой роден, укрепвайки по този начин слабото семейство.

Разсъждавайки върху тези въпроси и факти, стигнах до извода, че връщайки се обратно след полет, пчелите се ориентират по магнитното поле на Земята. Да разгледаме този въпрос по-подробно.

Съгласно многобройните наблюдения и законите на физиката, всички движещи се във въздуха тела се електризират. В резултат на триенето с йонизираните частици на въздуха, се електризира и летящата пчела. Освен това, нейното тяло, като всяко физическо тяло, се състои от молекули и атоми и има голям брой свободни електрически заряди под формата на свободни електрони, положителни и отрицателни йони (катиони и аниони), които по закона на електромагнитната индукция по време на полета на пчелата в магнитното поле на Земята, се преразпределят в нейното тяло. По този начин, по време на полет, то се превръща в електрически заредена частица, с достатъчно голям размер в сравнение с масата и размерите на елементарните частици, при което противоположните заряди се ориентират към противоположните му страни. По време на полет, пчелата може да се сравни с движещо се в магнитното поле на Земята електрически заредено тяло с две електрически полета – положително и отрицателно. Във физиката те се наричат диполи. При полет на северозапад или североизток, предната част на пчелата (главата и част от тялото) ще бъде заредена с отрицателен заряд (съгласно правилото на лявата ръка), а задната й част (корема), със сигурност ще има положителен заряд. При полет в обратна посока (югоизток и югозапад), зарядите в тялото на пчелата ще се преразпределят в обратен ред. При полет право на изток или на запад, се наблюдава най-голямо преразпределение на зарядите в тялото на пчелата. Но в този случай, те вече ще са странично ориентирани спрямо насекомото и зарядът им ще зависи от посоката на полета: при полет на изток, на лявата страна на пчелата ще са съсредоточени свободни електрони и отрицателни йони, а в дясната й страна – само положителни йони, т.е. лявата страна на пчелата, обърната на север, ще бъде заредена отрицателно, а дясната страна, обърната на юг – положително. При полет на запад, зарядите се преразпределят на обратно. Обърнете внимание – северната част от тялото на пчелата по време на полет винаги се зарежда с отрицателни заряди, а южната – с положителни.

Като доказателство на казаното по-горе, ще дам пример с реакцията на пчелите на приближаващ буреносен облак към пчелина. Насекомите веднага прекратяват събирането на нектар и с бръмчене се втурват към дома така стремително, че някои влитат в чужди кошери, попаднали по пътя на полета им. И никаква охрана на входа вече не действа. По време на буря, пчелите безпрепятствено могат да влязат в който и да било кошер. Описаното явление може да се обясни само с това, че с приближаването на буреносния облак към пчелина, електростатичното поле около него става толкова по-силно от електромагнитното поле на Земята, че пчелите губят ориентация. Подобна ситуация се наблюдава по време на магнитна буря при силни слънчеви изригвания, когато стрелките на корабните компаси, особено в полярните морета, спират да сочат точно на север и юг, и корабите губят ориентация по компас.

В статията си „Нискочестотни електрически полета и поведение на пчелите”, Есков дава пример с взаимодействието на пчелите и електромагнитните полета на далекопроводите и мощните електростанции, електростатичното поле на буреносните облаци, електромагнитното поле на мълниите, поведението на пчелите при наближаването на буреносен фронт. Много от неговите аргументи потвърждават валидността на гореизложените от мен примери за поведението на пчелите в магнитното поле на Земята и влиянието на електромагнитните и електростатични полета върху тях.

При полета на пчелите в магнитното поле на Земята, действа същият закон за електромагнитната индукция, открит от Фарадей още през XIX век, и същата сила на Лоренц, отклоняваща всяка движеща се в магнитното поле заредена частица. А всеки електрически заряд, при движение в магнитно поле, създава около себе си променящо се и движещо се заедно със заряда вихрово магнитно поле, имащо посока, противоположна на магнитните силови линии. По този начин, летящата пчела, може да се сравни с движеща се в пространството магнитна стрелка на компас или с движещ се компас, стрелката на който винаги показва една и съща посока – от юг на север, без значение как обръщаме корпуса на компаса. Насекомото, взаимодействащо със своите вихрови полета с магнитните сили на Земята, подобно на компас, усеща посоката на полета си, поради силата на Лоренц, действаща на зареденото му тяло. Ако пчелата лети по силовите линии на магнитното поле на Земята, т.е. право на север или юг, в този момент, тя не усеща никаква промяна в пресечните точки на магнитните силови линии. Така, както по закона за електромагнитната индукция, преразпределението на вътрешните заряди ще се стреми към нула, така и на пчелата ще действа по-слаба отклоняваща сила. Ако пчелата лети под ъгъл, спрямо силовите линии на земното магнитно поле, тя ще усеща това взаимодействие толкова повече, колкото по-голям е този ъгъл. Най-големи магнитни сили действат върху пчелата, когато лети право на изток или запад, и тя ги усеща така, както човек възприема насрещния вятър в тихо време при бързо каране на велосипед или открит автомобил. Ние наричаме това явление електромагнитен вятър.

Пчелата по време на полет, може да се сравни със самолет, управляван от автопилот по радиомаяк.

Пчеларите забелязали, че пчелите в хралупа или обикновен кошер, изграждат клетки в празното пространство, като разполагат плоскостта точно по линиите на земното магнитно поле, т.е. по посока от юг на север. Имаше случай, когато при извличане на мед, забравих да върна празната рамка в кошера, който стоеше с вход и равнина на рамките в посока североизток. Пчелите направиха новите клетки не в североизточна посока, по протежение на празното пространство между рамките, както би било логично от гледна точка на човека, а изградиха три паралелни питки под ъгъл спрямо равнината на рамките в кошера, стриктно по посока от юг на север.

Съпоставяйки гореописаните факти, стигнах до извода, че пчелите се ориентират не по заобикалящите обекти и Слънцето, а по магнитното поле на Земята, тъй като линиите на магнитното поле на Земята не се местят спрямо земната повърхност, а се въртят заедно със земното кълбо, докато видимото месторазположение на Слънцето спрямо Земята равномерно се променя. Затова при разполагане на кошери в градината, ги поставям с входове и равнина на рамките точно на юг, а през лятото, на ремарке в полето – точно на север. При такава ориентация, производителността на пчелина се увеличава от 30 до 40%, а пчелите губят по-малко време и усилия в търсене на път към дома и трудът им става все по-продуктивен.

Автор: Б. Д. Артемьев, източник pchela.bg