Български фермерски съюз изразява своята подкрепа за предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, като счита, че предвидените текстове дават реален отговор на три от най-съществените проблема пред земеделските стопани в момента управлението на нарастващите производствени рискове, достъпа до финансиране за инвестиции и прекомерната административна тежест при кандидатстване за подпомагане.

Това гласи становището на фермерския съюз изпратено до земеделския министър в оставка Георги Тахов, и до медиите. 

Особено важно значение има доизграждането на правната рамка за Взаимоспомагателния фонд като инструмент за управление на риска. Българското земеделие е пряко изложено на все по-чести и по-интензивни климатични аномалии, природни бедствия, разпространение на болести по растенията и животните и други извънредни обстоятелства, които водят до сериозни загуби и непредвидимост в доходите на стопанствата. Чрез ясното регламентиране на Взаимоспомагателния фонд се създава устойчив механизъм за обезщетяване при настъпили неблагоприятни събития, при който тежестта на щетите не остава изцяло върху отделния производител. Това е ключова стъпка към по-стабилен модел на земеделие, при който рискът се управлява системно, а не на парче и само чрез извънредни решения. Фонды ще има съществен положителен ефект върху запазването на действащите стопанства, върху финансовата им устойчивост и върху готовностга им да планират в подолгосрочен хоризонт, въпреки несигурната среда.

Същевременно Български фермерски съюз оценява положително и промените, свързани с разширяване на възможностите за прилагане на гаранционни механизми чрез инструментите, свързани с Българската банка за развитие. Гаранционният фонд има различна, но допълваща роля спрямо Взаимоспомагателния фонд. Докато спомагателният фонд обезщетява вече Настъпили щети в производството, гаранционният механизъм улеснява достъпа на земеделските стопани до кредити и инвестиционно финансиране, като поема част от риска пред финансовите институции. Това е от решаващо значение за модернизацията на стопанствата, въвеждането на нови технологии, напояване, енергийна ефективност и други инвестиции, без които секторът не може да остане конкурентоспособен. Комбинираното действие на двата инструмента — единият защитава дохода при криза, а другият подпомага развитието и инвестициите създава по-балансирана и устойчива финансова среда за земеделските производители.

Изключително съществен и силно подкрепян от сектора е и текстът, който позволява през кампании 2026 и 2027 заявленията за подпомагане да се подават без задължително подписване с квалифициран електронен подпис. Практиката от предходните години ясно показа, че значителна част от земеделските стопани, особено малките и средните производители, вырастните фермери и стопаните в отдалечени райони, срещат сериозни затруднения при работа със сложни електронни системи и процедури, свързани с КЕП. Изискването за задължителен елекгронен подпис често води до допълнителни разходи, зависимост от посредници, технически грешки и риск от пропускане на срокове. Възможностга заявленията да се подават без КЕП в преходен период гарантира реален достьп до подпомагане, намалява административната бариера пред стопаните и ограничава риска от изключване на производители от системата по чисто технически причини. Това е мярка с пряк социален и икономически ефект, която подпомага запазването на активни стопанства в цялата страна.

В обобщение Български фермерски съюз счита, че предложените изменения съчетават стратегически подход към управлението на риска чрез Взаимоспомагателния фонд, подобряване на инвестиционната среда чрез гаранционните механизми и осезаемо намаляване на административната тежест чрез облекченията при подаване на заявления без КЕП. Тази комбинация от мерки създава по-сигурна, по-достъпна и по-устойчива рамка за развитие на българското земеделие и поради това законопроектът заслужава подкрепа.

*