Новият договор за свободна търговия между Европейския съюз и Индия, от януари 2026 г., създава по-предвидима и облекчена рамка за обмен на стоки между двата пазара. Макар селското стопанство традиционно да е чувствителен сектор и за двете страни, агротехниката попада в категорията на индустриалните продукти, което ѝ осигурява значително по-благоприятно третиране в рамките на споразумението. Именно затова машините и оборудването за земеделието са сред групите, които ще имат по-лесен достъп до европейския пазар.

Споразумението предвижда поетапно намаляване и в редица случаи пълно премахване на митата за индустриални стоки, включително машини и механично оборудване. Това обхваща и селскостопанските машини - трактори, прикачен инвентар, сеялки, пръскачки и други видове агротехника. Част от тези продукти ще бъдат либерализирани още в началото на прилагането на договора, а за други е предвиден преходен период от няколко години, което дава време както на производителите, така и на пазарите да се адаптират.

В резултат на това индийската агротехника ще получи по-лесен достъп до пазара на ЕС основно чрез понижаване на тарифната тежест. По-ниските или нулеви мита ще подобрят ценовата конкурентоспособност на индийските производители, особено в сегмента на по-малките и средномощни машини, където Индия има натрупан производствен опит и сравнително ниски разходи. Това е особено релевантно за фермери в Източна и Югоизточна Европа, които търсят по-достъпни решения за механизация.

Важно е обаче да се подчертае, че макар митата да се облекчават, достъпът до европейския пазар остава строго обвързан със спазването на техническите и регулаторните изисквания на ЕС. Индийската агротехника трябва да отговаря на европейските стандарти за безопасност, екология и качество, включително изискванията за CE маркировка и директивата за машините. Това означава, че реално предимство ще имат онези производители, които вече са адаптирали продукцията си към европейската нормативна рамка.

За разлика от агротехниката, класическите селскостопански продукти и храни остават силно защитени в рамките на договора. ЕС запазва ограниченията за чувствителни стоки като месо, млечни продукти, ориз и захар, които ще продължат да бъдат обект на квоти или по-високи мита. Това допълнително подчертава разликата между аграрното производство и агротехническото оборудване, като второто се очертава като един от реалните печеливши сектори от споразумението.

В по-широк план новият договор създава стабилна основа за развитие на търговията с агротехника между ЕС и Индия. За европейския пазар това означава по-голям избор и потенциално по-достъпни машини, а за индийските производители – възможност за по-устойчиво присъствие в Европа. Именно затова агротехниката, за разлика от много земеделски продукти, се очаква да бъде сред секторите с най-осезаемо улеснен достъп до пазара на ЕС след влизането в сила на споразумението.

„Индия днес е за агротехниката това, което Китай беше за автомобилите преди 20 години", заяви главният изпълнителен директор на CNH Global. В Индия CNH оперира чрез четири юридически лица: CNH Industrial India, CASE Construction Equipment, CNH Capital и CNH India Technology Center. Земеделието формира 65% от приходите на компанията, следвано от строителната техника с 32% и финансовите услуги с 3%.

Производителят на земеделска и строителна техника CNH засилва присъствието си в Индия като част от следващата фаза на разширяване. По време на специален медиен брифинг във вторник Гeрит Маркс, глобален главен изпълнителен директор на CNH, заяви пред журналисти, че компанията планира да удвои пазарния си дял при тракторите в Индия в рамките на следващите пет години. Производителят на тракторите New Holland си поставя за цел да достигне 10% дял от индийския пазар до 2030 г.

Друг много силен пазар на агротехника е южноамериканският. Там се произвеждат както трактори и комбайни, така и по-малки селскостопански машини и прикачен инвентар, с особен акцент върху продуктите, съобразени с местните условия на земеделие. Страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) имат добре развита селскостопанска икономика, а агротехниката е ключов елемент от тази система, макар че не е толкова голям индустриален сектор като в САЩ, Европа или Индия.

В Аржентина съществуват традиционни производители на селскостопанска техника, като например Bernardin - компания с дълга история в производството на комбайни и прикачни работни органи. Bernardin произвежда както комбайни, така и трактори с различен диапазон на мощност, както и прикачен инвентар за сеитба, пръскане и други операции, което я прави един от знаковите местни играчи на пазара в страната.

В Уругвай има редица по-малки производители на агротехника, които обаче са ориентирани предимно към регионалните пазари, а не толкова към глобалния износ. Според търговски анализи в страната действат около 20 производителя на селскостопански машини, които разработват и продават техника като трактори, по-леки прикачни инструменти и специализирано оборудване. Такива фирми често изнасят продукция за други страни от Южна Америка и стимулират вътрешното механизиране, но все още имат по-ограничени възможности за мащабен износ към пазарите на ЕС. Правителството в Уругвай подкрепя сектора чрез данъчни стимули, за да развие местното производство.

В Бразилия и Парагвай също има производствени бази за агротехника, въпреки че част от пазарните позиции често са заети от международни производители и големи глобални брандове, които имат локални монтажни или производствени мощности (например производствени линии на световни компании, които сглобяват техника на място). Това включва продукти като трактори, зърнокомбайни, сеялки, плугове, пръскачки и друга механизация, които са адаптирани към нуждите на големите земеделски площи и специфичните култури - като соя, царевица, памук и захарна тръстика.

Южна Америка - особено Бразилия и Аржентина - е световен лидер в практиките на no-till, т.е. земеделие с минимална или никаква почвообработка, което спестява разходи и намалява ерозията на почвата. Този подход е възприет широко там и регионът е дом на значителни площи, обработвани по този начин. Южноамериканските компании разработват специализирани сеялки и съвместими прикачни за no-till, които често се адаптират към местните условия и са се превърнали в експортни продукти за световния пазар.

Такива no-till сеялки и прикачни за директно засяване без традиционна почвообработка могат да представляват интерес за европейските фермери, когато технологията се адаптира към климатичните и агрономични условия на ЕС и отговаря на стандартите за качество, сертификация и работна безопасност. През последните години има тенденция към увеличена механизация, която включва и специализирани машини за no-till.

Селскостопанските региони в Южна Америка, като части от Бразилия и Аржентина, също имат опит с климатични рискове като градушки. Там фермерите използват различни технологии за защита на посевите, но това не е толкова „механична" категория като сеялки или трактори, а по-скоро включва защитни мрежи (hail nets), защитни конструкции над стъкла в овощарството, инсталации за anti-hail ракети/системи за метеорологични намеси и др. Този вид оборудване може да бъде произведен в региона и изнасян, но не е част от стандартния набор на тежка селскостопанска техника и често е по-специализирано за определени култури (например овощни градини и лозя). Няма широко достъпни данни за значителен обем износ точно на такива машини директно от Южна Америка за ЕС, което означава, че ако такъв внос започне, той ще е нишов и зависи от спецификата на търсенето и доставчиците.

Производството на агротехника в страните от Меркосур има потенциал за по-голяма роля на европейския пазар, чрез окончателно прилагане на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур. Това споразумение предвижда постепенно премахване на митата за промишлени стоки, включително машини и оборудване, което може да улесни износа на агротехника от Южна Америка към ЕС и да намали разходите за европейските вносители. Така Европа ще изнася автомобили, а от Южна Америка ще се внася агротехника (предимно за безоранно земеделие).

Въпреки това европейските фермерски организации имат напълно оправданите опасения, че неравностойни условия в селскостопанското производство (например различни стандарти за качество, околна среда и труд) могат да поставят европейските производители в по-неблагоприятно положение, включително по отношение на внос на селскостопански продукти и техника. При приемане на търговската сделка агротехниката от Меркосур може да намери нишови пазарни сегменти в ЕС, особено в сегменти с по-ниска цена или специфични приложения, но конкуренцията с утвърдени европейски и глобални марки ще остане силна.