Непознаването на правилата от търговците води до пряка щета за земеделските производители, защото те могат да плащат за продукт, чийто състав и ефективност са неизвестни, вместо да инвестират в такъв, който реално носи добив и качество

Производителите и вносителите на торове имат ясни отговорности за осигуряване на точни данни върху етикета на продаваните продукти. Тази информация трябва да бъде ясна, четлива и разбираема за крайния потребител, т.е. земеделския производител.

Всеки земеделец трябва да вижда на етикета на торовете тези 10 изисквания:

1. „СЕ" маркировка

Маркировката СЕ означава, че продуктът е преминал процес на оценка на съответствието съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009 (в сила от 2022 година) и контролният орган следи продуктът да отговаря на изискванията за безопасност, качество и етикетиране. Това са торове със свободно движение в Европейския съюз.

Регламент (ЕС) 2019/1009 изцяло заменя Регламент 2003/2003 и никой вече няма право да се позовава на този заменен регламент или на маркировката ЕО ТОР.

С какво това изискване защитава земеделците?

Този знак означава, че продуктът не е случаен, не е с неясен произход и не може законно да се продава, ако не покрива минималните изисквания за съдържание, безопасност и етикетиране. Този знак означава, че този, който го е сложил на етикета носи отговорност пред земеделските производители и пред контролните органи. При проблем земеделецът има право да се обърне към контролния орган, а не да остава сам с щетите.

Ако този знак липсва, земеделецът сериозно рискува да купи продукт с неясно съдържание, за който никой не носи отговорност. (Изключение са само регистрираните в БАБХ гранулирани торове.)

2. Лице, което пуска продукта на пазара и координати за връзка с него

Това могат да бъдат „производител" или „вносител".

0 Производителят гарантира, че торът е произведен в съответствие с изискванията на Регламента, изготвя декларация за съответствие на ЕС за всяка произведена партида и техническа документация, които предоставя на контролните органи и потребителите при поискване, или

0 Вносителят (дистрибуторът) носи отговорност, че продуктът отговаря на изискванията преди пускане на пазара и че етикетът съдържа необходимата информация и е придружен от декларация за съответствие за съответната партида.

С какво това изискване защитава земеделците?

Има ясно посочено отговорно лице, към което клиентите могат да се обърнат при проблем с качеството, съдържанието или ефекта на тора. Това осигурява проследимост, възможност за контрол и реална отговорност, а не анонимна търговия.

Ако на етикета няма информация за производител или вносител (дистрибутор), земеделецът остава без защита при щети, тъй като никой не носи законова отговорност за всяка продадена партида и не е длъжен да докаже какво точно е вложено в продукта.

3. Съдържание на хранителните елементи, в каква форма са и какви са допуските

При азотните торове задължително се обявява общия азот и формите му.

. Общ азот ..... %

. Амиден азот ......%

. Амониев азот ........%

. Нитратен азот...........%

За торовете с инхибитор, задължително на етикета трябва да се обяви:

0 Вида на инхибитора – например Инхибитор на уреаза, NBPT.

0 Количеството на инхибитора - като % от съдържанието на азот- например: NBPT

0,14% от масата на амидния азот 460 кг.

0 Допуските на вложения инхибитор - например (0.14 ± 0.03)%.

При инхибираните торове ясното посочване на вида, количеството и допуска на инхибитора защитава земеделеца от продукти с „маркетингови инхибитори", които на практика или ги няма, или не работят.

Недопустимо е на пазара да има торове без етикет или на чийто етикет е написано „КАРБАМИД С ИНХИБИТОРИ" – без вид на инхибитора, без стойности, без допуски.

Такъв тор не може да носи маркировка „СЕ" (т.е. задължително трябва да бъде регистриран и включен в списъка на БАБХ, а за там трябва да бъдат изпълнени други изисквания)

С какво това изискване защитава земеделците?

Дава пълна яснота какъв азот реално купуват и как ще действа той в почвата – бързо, бавно или комбинирано. Обявяването на точните форми на азота позволява правилно планиране на торенето, избягване на загуби и недохранване на културите.

Така фермерът плаща само за реален ефект, може да сравнява обективно различни торове и има законово основание за рекламация при несъответствие.

Ако на етикета няма информация за формите на азота, а е записано само Общ азот 40%, това означава, че земеделецът не знае, че само около 75% от този азот е амиден и че само амидният азот може да бъде защитен от загуби от изпарение на амоняк с инхибитор на уреаза. Или купуваш тор с инхибитор на уреаза, но ако торът е бленд - покрита е само частта на амидния азот. А земеделецът плаща за изцяло инхибиран азотен тор (или поне така мисли!)

Регламентът предвижда допустими отклонения (минималните и максималните) при съдържанието на хранителни елементи и инхибиторите.

С какво това изискване защитава земеделците?

Това гарантира, че декларираните хранителни елементи и инхибиторите са реално налични в тора, а допустимите отклонения са само техническа толерантност, а не „вратичка" за по-ниско качество.

4. Продуктова функционална категория (ПФК) и КСМ (съставни материали)

С какво това изискване защитава земеделците?

С посочването на етикета на ПФК и КСМ производителят гарантира, че вложените материали са разрешени, оценени и законно допустими в ЕС, а не случайни или нерегламентирани добавки. Така фермерът е защитен от продукти със „скрити съставки", които нямат доказана функция или могат да създадат проблеми за почвата, културите или при последващ контрол.

5. Количество

Например: Нето: (600 ±1%кг).

Отклонението в количеството не може да бъде произволно, а само ±1%.

С какво това изискване защитава земеделците?

Гарантира, че земеделците получават реално платеното количество тор. Така фермерът може точно да планира нормите на торене, разходите и логистиката си и има законово основание за рекламация, ако реалното количество не отговаря на обявеното.

6. Физически характеристики

Например гранули, зърнометричен състав и че продуктът е за професионална употреба.

С какво това изискване защитава земеделците?

Дава яснота как торът ще се държи при разпръскване и работа с техниката, гарантира равномерно торене, точна норма и минимални загуби, без разслояване и запрашаване.

7. Номер на партида, дата на производство и срок на годност

С какво това изискване защитава земеделците?

Осигурява пълна проследимост на тора – кога е произведен, от коя партида е и до кога запазва качествата си. При проблем с ефекта, слепване, разпрашаване или несъответствие, фермерът може да докаже произхода и да търси отговорност за конкретна партида. Срокът на годност предпазва земеделеца от използване на тор, който е загубил физични или химични свойства, което би довело до неравномерно торене и загуби в добива.

8. Условията за съхранение.

С какво това изискване защитава земеделците?

Дава ясни инструкции как да съхраняват тора, за да запазят качеството, безопасността и ефективността му. Така фермерът знае как правилно да съхранява тора и да избегне загуби преди използване.

9. Изисквания за безопасност

Всеки производител или вносител трябва да предоставя при поискване от потребителя SDS (лист за безопасност)

С какво това изискване защитава земеделците?

Дава информация за безопасното боравене с тора, включително рискове при контакт, поглъщане, вдишване или смесване с други продукти. Така се намалява рискът от травми, токсичност или пожари, особено при силно концентрирани или химически активни торове.

10. Знаци за вида на опаковката и за рециклираща компания

С какво това изискване защитава земеделците?

Дава ясна информация как клиентите да боравят с опаковката след употреба. Знаците показват типа на опаковката и как тя може да се рециклира, което предотвратява грешно изхвърляне, замърсяване на околната среда и потенциални санкции.

***

И в заключение на този обзор трябва да кажем, че земеделският производител трябва да може да разчита на точна информация на етикета за правилна дозировка, употреба, съхранение и безопасност.

И най-вече, земеделският производител влага средства за торовете и трябва да е абсолютно наясно какво получава и за какво плаща.

Непознаването на изискванията за етикетиране позволява на някои търговци да продават торове с неясно или необявено съдържание и количество. Това често кара фермерите да се подлъгват по по-ниската цена на тор, но всъщност това е по-висока цена за неизвестен състав и с непредсказуем ефект върху културите.