9° C, облачно
Това е следствие от решението на ЕК за въвеждане от 2026 г. на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Тежестта пада върху агроиндустрията и земеделците, институциите обаче все още не предлагат адекватни компенсации
Ваня ВЕЛИНСКА
Въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) или на латиница Carbon Border Adjustment Mechanism (СВАМ) е ново изпитание през европейското земеделие. Регулацията, която влезе ефективно в сила от 1 януари 2026 г., е част от политиката на Европейската комисия за постигане на климатична неутралност и най-общо казано означава облагане на вноса на т. нар. въглеродно интензивни продукти. Целта ѝ е да постави пред равни условия производителите, който плащат въглеродни квоти за продукцията си с тези, от страни, където няма налози върху тях.
СВАМ е тема, която изисква координиран подход и конструктивно взаимодействие между индустрията, земеделските производители и институциите, казва Георги Борисов, търговски директор на „Агрополихим".
Устойчивостта е немислима без запазване
на конкурентоспособността на сектора
– двете трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи.
По принцип СВАМ трябва да защити европейските производители от конкуренция на вносни стоки от страни с ниски климатични стандарти. На пръв поглед това е справедливо, но икономическата страна на въпроса показва друго, а именно, че въглеродният данък ще е нова пречка както пред индустрията, така и пред земеделците, които ще трябва да плащат цената на тази промяна.
Отнесено към торовата индустрия, СВАМ е замислен като инструмент за стимулиране на по-чисто производство, като то най-силно засяга амоняка, който е
суровина за азотни, азотно-фосфорни и комбинирани торове
Реалността е, че между 2026 и 2034 г, плащането на въглеродните квоти за производство на амоняк, респективно торове или налозите върху техния внос ще доведат до все по-високи цени на много важни продукти като амониев нитрат, карбамид, NP и NPK формулации. Това означава, че всеки тор, произведен или внесен в Евросъюза, ще се утежни с допълнителна стойност, т.е. цената на неговия въглероден отпечатък.
От 2026 г. поетапно започват да отпадат всички безплатни квоти по системата за търговия с емисии (ETS), като през 2034 г. изцяло ще липсват, а разходите за емисии ще бъдат напълно добавени върху себестойността на продукта, резонно върху цената, която плащат земеделските производители.
Тези промени, за съжаление, не са хипотетични, а новата регулаторна рамка, която вече е факт, казва още Георги Борисов. Оскъпяването на торовете ще продължи и най-вероятно ще се стигне до това 1 тон амониев нитрат да се „натовари" със значителен въглероден разход - около 150 евро на тон, при прогнозни цени на квотите между 120 и 200 евро.
А резултатът ще е, че през следващите години Европа ще дистрибутира торове с най-висока цена в света.
Повишаването на цените на торовите продукти ще се отрази върху производствените разходи в земеделието, което съответно ще рефлектира върху конкурентоспособността на фермерите и
ще намали печалбите им с 25-50% в зависимост
от културите, които отглеждат и съответно пазарите
За държави като България и Румъния, които са ориентирани към износ към трети страни – предимно Северна Африка и Близкия Изток, последствията ще са катастрофални. Разбираемо е, че купувачите няма да са склонни да плащат цена, която ще е резултат от „по-зелената" европейска продукция. В същото време производителите няма как да компенсират поскъпването на торовете.
Европейските производители ще трябва да оперират в икономическа среда, в която техните конкуренти извън ЕС нямат аналогични въглеродни разходи, казва също Георги Борисов. А това води до съществено разминаване в условията на конкуренция. Земеделците в Евросъюза ще плащат въглероден данък, който техни конкуренти от трети страни, включително Украйна и Русия, няма да правят. И това е и при производството, и при вноса на европейския пазар.
Към този момент
няма разписана достатъчна икономическа подкрепа
за инвестиции в нисковъглеродни технологии,
които са ключови за ускоряване на устойчивия преход.
При липсата на подкрепа и диалог с институциите възникват много въпроси, като дали резултата от СВАМ няма да се окаже с обратен знак на замисъла му. Съвсем вероятно е да се стигне до преобладаващ внос на торови продукти вместо месно производство, т.е. стимулиране на „сиви" продукти с плащане на налози, а не на „сини" (нисковъглеродни), които са по-скъпи заради инвестициите в нови технологии и все още с ограничено предлагане на пазара.
На кое глобално игрище може да се срещнем с останалите играчи и да имаме шанс за победа?, поставя риторично въпроса Георги Борисов. Когато само ние участваме в тази игра и само ние плащаме, а останалите не.
Конкурентоспособността на европейския сектор
става сериозно застрашена
Не по-малко важна е и липсата на яснота за това как и къде ще се разпределят приходите от СВАМ. Ако тези средства не бъдат използвани за помощ на земеделците и за устойчиво производство, ефектът ще бъде контрапродуктивен – ще има единствено и само повече тежести за тях.
Разбираме наказанията, но къде са стимулите за запазване на конкурентоспособността?, пита още Георги Борисов. Съществува ясна необходимост от механизми, които да насърчават инвестициите в нисковъглеродни технологии и да подкрепят фирмите, които са предприели стъпки в тази посока. Като водещ производител на минерални торове в Югоизточна Европа, „Агрополихим" подкрепя целите на зеления преход и вече инвестира в технологии за намаляване на въглеродния отпечатък. Компанията е сред пионерите в ЕС, които
внедряват нисковъглероден син амоняк в противосредството на торове
Като от този внесен син амоняк произведа син амониев нитрат. До момента земеделците не „усещаха" разходите, които компанията плаща за този ресурс, но от тази година заради промяна в регулаторната рамка, ефектът става неизбежен. Ние вярваме, че бъдещето на индустрията е в устойчивото производство, но то не може да се постигне, ако тежестта на прехода се прехвърли изцяло на производителите и фермерите, а и без открит диалог с институциите. Зеленият преход е обща отговорност – на индустрията, институциите и земеделците. Само ако вървим заедно, можем да стимулираме ефективна и устойчива промяна, която не жертва жизнеността на сектора. Само чрез открит и последователен диалог между всички заинтересовани страни може да бъде намерен балансиран подход, който едновременно да следва климатичните цели и да гарантира конкурентоспособността на сектора.
CBAM – в защита на климата, или просто повече приходи
От 2026 г. Европейският съюз преминава на следващо ниво от климатичната си политика, който директно засяга вноса на стоки от трети страни. Брюксел не просто затяга регулациите, а превръща въглеродната политика в самостоятелен фискален инструмент, който обещава милиарди нови приходи за бюджета на ЕС, коментират анализатори.
След вече осезаемото повишение на цената на емисионните квоти по Схемата за търговия с емисии, Европейската комисия направи следващата стъпка – разшири механизма и върху външната търговия чрез т. нар. Механизъм за въглеродна корекция на границата. Това облагане на практика
изравнява условията за европейските и
чуждестранните производители - но на висока цена
С въвеждането на CBAM вносителите вече са длъжни да изчисляват и документират въглеродните емисии, генерирани при производството и транспорта на редица стоки. За всеки тон CO₂ се изисква купуване на сертификати, като официалната цел е да се предотврати т. нар. „въглеродно изтичане" – преместването на замърсяващи производства извън ЕС.
Според анализаторите обаче това, което започва като климатична мярка, бързо се превръща в сложна и скъпа бюрократична система, която обхваща все по-широк кръг продукти. Днес под режима попадат около 180 вида обработени изделия със съдържание на стомана и алуминий – от автомобилни части и машини до домакински уреди, земеделска техника, торови продукти и т.н, и т.н.
Разширяването на CBAM означава
по-скъпи вериги за доставки и по-високи
административни разходи за бизнеса
А крайният платец почти винаги е потребителят, така че ще бъдем засегнати всички ние.
Европейската комисия представя CBAM като принос към глобалната борба с климатичните промени, но зад това ясно прозира прагматичен фискален интерес.
От Брюксел вече обявиха, че една четвърт от приходите от механизма за 2028-2029 г. ще бъдат върнати на засегнатите вносители. Според оценки над 2 млрд. евро годишно ще постъпват в европейската хазна. Така например през миналата година търговията с емисии е достигнала обем от около 100 млрд. евро, като само Германия е прибрала над 20 млрд. евро от този механизъм.
Друг важен аспект, който анализаторите подчертават, е че CBAM ще има протекционистки ефект. Макар европейските институции рядко да го признават, климатичната политика все по-силно подкопава принципите на свободната търговия. В същото време по-високите производствени разходи в Европа
ще се отразят на конкурентоспособността ѝ в глобален мащаб
И също така, че новата фаза на климатичната политика, която все по-агресивно изтегля ресурси от бизнеса и домакинствата, за да финансира растящ климатичен и субсидиен механизъм. Това е опасен дисбаланс, при който създаването на стойност се подменя с политически администрирано преразпределение. И не се знае докога европейците ще търпят политики, която подкопават собствената им икономическа основа.
Коментари