Изследователски екип от Университета в Гранада и ibs.GRANADA (Instituto de Investigación Biosanitaria), в сътрудничество с фондация Cellbitec, е открил в семената на сорта патладжан S0506 естествени съединения, които могат да потискат растежа на тумори и да атакуват раковите стволови клетки.

Доказано е, че този хибриден сорт, разработен чрез кръстосване на различни видове, забавя растежа на раковите клетки в дебелото черво. Публикувано във Food Bioscience, проучването разкрива, че екстрактите, богати на флавоноиди и полифеноли, могат да потискат развитието на тумори и да атакуват раковите стволови клетки с минимална токсичност за здравите клетки. Тези открития, потвърдени в клетъчни култури и проучвания върху животни, представят обещаващ подход за лечение на рак на дебелото черво.

Изследователите са изследвали екстракт от зрели, обезмаслени семена от патладжан от сорт S0506 (Solanum melongena L.), предоставен от биотехнологичната група Beyond Seeds. Използвайки съвременни техники, те идентифицират биоактивни съединения, включително кемпферол, кверцетин и протодиозин. При тестване върху човешки и миши колоректални ракови клетки, този екстракт проявява силен антипролиферативен ефект, дори при много ниски дози.

Лабораторните изследвания частично разкриха как действат тези съединения, главно чрез активиране на пътища, които индуцират апоптоза (програмирана клетъчна смърт) и автофагия (процес на клетъчна смърт). Те също така променят цитоскелета на туморните клетки. Важно е, че екстрактите оказват влияние върху туморните стволови клетки, за които се счита, че предизвикват резистентност към лекарства и рецидив. В същото време, проучванията показват минимална или никаква токсичност в нормалните клетки.

Изследването е достигнало предклинична фаза, включваща животни с индуцирани тумори. Лечението с екстракти от семена на патладжан е довело до значително намаляване на размера на тумора. Освен това, в други експериментални модели е наблюдавано значително намаляване на ангиогенезата – образуването на нови кръвоносни съдове, необходими за растежа на тумора. Този антиангиогенен ефект допълнително подкрепя терапевтичния потенциал на съединението.

Ракът на дебелото черво е сред най-разпространените видове рак в световен мащаб, така че намирането на нови възможности за лечение продължава да бъде приоритет.

Резултатите подкрепят продължаването на изследванията, включително по-подробни проучвания на молекулярно и фармакологично ниво, с акцент върху безопасността, оптималното дозиране и потенциалните бъдещи приложения.