Frutas de Chile твърди, че нов данък ще се отрази на конкурентоспособността на сектора

Чилийската плодова индустрия е изправена пред нарастваща заплаха за международната си конкурентоспособност поради повишените оперативни и логистични разходи, липсата на инвестиции във водната инфраструктура на страната и повишените тарифи в САЩ.

Това беше посланието, което Мигел Канала-Ечеверия, генерален директор на Frutas de Chile, отправи към правителството по време на дискусиите по законопроект, който цели въвеждането на нов пристанищен данък в страната.
Канала-Ечеверия предупреди, че предложената такса може сериозно да засегне износа, като отбеляза: „В крайна сметка, налагането на нови данъци намалява способността на сектора да се конкурира на световния пазар".

Той заяви, че новата такса ще бъде прехвърлена върху товарите, което ще повиши логистичните разходи на сектора с допълнителни 2,5-3 млн. долара на сезон. Вместо това, според него, правителството трябва да се фокусира върху повишаване на ефективността на пристанищата, осигуряване на достъп до земя, безопасност по пътищата и въвеждане на трета смяна.

„Трябва да се намерят решения за повишаване на ефективността на логистиката, а ефективността не се постига непременно с повече данъци", отбеляза той.

„Днес конкурентоспособността на износния плодов сектор е под заплаха, тъй като конкурентният натиск се увеличава, а други конкуренти са изравнили или подобрили тарифните преференции на Чили. Ние се сблъскваме с предизвикателства, свързани с водните ресурси, които ограничават нашия растеж", каза още Канала-Ечеверия.

Той посочи значителния натиск от увеличаването на карантинните вредители, влизащи в страната, главно поради незаконната търговия с храни, което води до по-високи производствени разходи и застрашава достъпа до международните пазари.

Канала-Ечеверия отбеляза, че увеличението на оперативните и логистичните разходи е засегнало конкурентоспособността на страната в сравнение с нейните конкуренти. Той подчерта ситуацията в Перу, където площите са се разширили значително благодарение на инвестициите във водната и пристанищната инфраструктура. Перуанските производители се възползват и от Закона за развитие на селското стопанство, който включва 15 % намаление на данъка върху доходите и ускорена амортизация от 20 % годишно за хидравлична и напоителна инфраструктура.