Обикновено за по-лесното подреждане на пчелните рамки в корпуса и за по-точно спазване изискването за свободното междурамковото разстояние се използват разделители (Хофманови, Рутови…),  информира beehoney-bg.eu, като коментира плюсовете и недостатъците им. 

Най-често се прави двустранно разширение с 5-6 mm в горната част на двете странични летви на рамката, т.е. в горната си част рамката става широка около 35-37 mm. Две съседни пчелни рамки се допират с тези си издадени части – разделители. За да не бъдат много здраво заклейвани от пчелите, единият ръб на тези издадени части се отнема от двете й страни, така че летвичката в тази си част се заостря. Това са така наречените Хофманови разделители.

Нерядко за същата цел се използват и метални разделители, които се изработват от тънки ленти от бяла ламарина посредством специални преси. Наличието на такива разделители освен че осигуряват поставянето на рамките на необходимото разстояние между тях, водят и до по-стабилно закрепване на същите, което пък е много важно при подвижното пчеларстване.

Но пчелните рамки с такива разделители имат и някои недостатъци.

Те поставят някои допълнителни изисквания към конструкцията на пчеларските центрофуги.  Изработването на такива рамки се оскъпява. Заемат по-голямо пространство при подреждането им в складовите помещения, където по принцип не е необходимо да се спазва такова голямо междурамково разстояние. Намаляват гъвкавостта при отглеждане на пчелните семейства. При голямо увеличаване на междурамковото разстояние пчелите увеличават дълбочината на восъчните килийки. Това се използва, например, в случаите, когато се налага ограничаване на залагането на пило в определени участъци на рамковия кошер.

В удълболените восъчни килийки пчелната майката не снася яйца. Пчелните пити с такива килийки пчелите ги запълват с мед. Затова по време на медосбора е напълно оправдано постепенното завишаване на междурамковото пространства до 15-20 mm. Еднократното рязко увеличаване на междурамковото разстояние с над 20 mm може да подбуди пчелите да изградят в него нови восъчни пити. Обикновено пчелите прихващат новите пити към покривната табла и много рядко – към едната от съседните рамки. Тези допълнителни пчелни постройки създават големи неудобства на пчеларя. Той трябва да ги премахва и да ги бракува, тъй като те са практически неизползваеми. Следователно еднократното увеличаване на междурамковото пространство свръх допустимото води към допълнителни загуби и до нерационално използване строителната дейност на пчелите за изграждане на нови пчелни рамки.