Фосфорът има важни физиологични функции в растителния организъм. Съдържанието му е най-високо в нарастващите части на растенията - връхчета, плодове и семена, както и в клубените. Фосфорът стимулира и развитието на кореновата система.

Оптималното съдържание на елемента повишава устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия на средата.

Недостигът предизвиква забавяне в развитието и растенията остават дребни.

Симптомите се изразяват в тънки стъбла, листата променят цвета си и придобиват бронзов или виолетов отенък, периферията им се завива. Появяват се кафяви или пурпурни напетнявания по листната повърхност, които с течение на времето отмират, а листата окапват преждевременно. Цъфтежът и узряването се забавят, а качеството и количеството на продукцията е незадоволително.

Торовете трябва да се внесат сега

Най-често се използва суперфосфат

Недостигът на фосфор не може да се компенсира с торенето през вегетацията. Поради факта, че фосфорните торове са слабо разтворими, те трябва да се внасят предварително.

Фосфорен дефицит се наблюдава най-често на кисели почви, както и на карбонатни почви. Недостигът се коригира с внасяне на суперфосфат, фосфоритно брашно, костно брашно или с комбинирани торове с калий и азот. (ХФ)