8° C, предимно облачно
Да бъдем отговорни и да пазим нашите безценни съкровища е задължение на всеки българин
България се смята за малка страна, но с вековни история и традиции. Само след няколко дни ще честваме един от най-хубавите празници – Еньовден. Ден, в който всяка тревичка придобива мистични сили. Ден, в който са събрани легенди, обичаи, поверия, магия, чудеса. Най-дългият ден от годината.
Но преди да разкажем приказката, редно е да обърнем внимание на правилата и да подчертаем дебело необходимостта всеки член на обществото ни да бъде отговорен не само за собствеността си по документи, но и за цялата територия, която наричаме родина с всичките ѝ плюсове и минуси.
Домът ни е едно уникално място, събрало в себе си много, много безценни видове растения на сравнително малка територия. Неслучайно сме в челните позиции по производство и износ на лечебни растения от години. Но изнасяме най-често суровина с минимална добавена стойност, а не готов продукт, което е жалко. Получава се така, че продаваме злато (и буквално и преносно), но евтино.
И все пак, страната ни е единственият член ЕС, който си има специализиран Закон за лечебните растения, както и доста наредби за устойчиво използване и опазване на билките. В допълнение действат Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии, Червената книга, Червените списъци. Спазването им е възложено на Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието, храните и горите, регионалните поделения, областните управители, кметовете на общините и няколко изпълнителни агенции.
Червената книга
Първото издание на тази важна книга е в 2 тома, издадени през 1984 година по идея на Николай Боев, зоолог и природозащитник. Първи том е посветен на растенията, а втори на животните. Те биват преиздавани и допълвани във времето, а към днешна дата вече са 3:
* Растения и гъби;
* Животни;
* Природни местообитания.
Налични и общодостъпни са в електронен вариант на адрес www.HYPERLINK "http://www.e-ecodb.bas.bg/"e-ecodb.bas.bg,
В темата на предстоящия празник ще обърнем внимание на някои видове, които в Червената книга са застрашени, уязвими, засегнати, а в същото време се използват с медицински цели или в декоративното градинарство.
Текст към снимка или в отделно каре:
Еньо и неговата булка Стана
Легенди за деня на лятното слънцестоене сме наследили от траките, от келтите, че даже и от още по-древни времена. Счита се, че на този ден билките притежават най-големи сили, че от него нататък зимата идва бавно, но сигурно, той е началото и на летните празници.
Обичаите повеляват да се палят огньове, хората да се къпят в росата, да се отдава почит на слънцето, да се преоблича малко момиченце в булчинска премяна и да гадае на момите дали и кога ще се омъжат. Плетат се китки и венци, но най-специален е този с човешки ръст, през който се преминава.
На този ден се смята, че е роден и св. Йоан Кръстител. Именници са Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита, а в различните краища на страната празникът се нарича Летни Ивановден, Яневден, Драгийка, Иван бильобер и др.
Амулети
Според вярванията всяко стръкче носи енергия и скрит смисъл. Билките набрани на 24-и юни сутринта са най-вълшебни и точно с тях всеки може да си приготви амулет. Има си стъпки, които да се следват.
Той представлява малка торбичка от плат в определен цвят, която се пълни с растения според значението им и желанията. Силата му ще действа точно една година, но е важно и какво се слага в него.
Например цветовете на карамфила извикват благополучие, цветовете от шипката помагат на любовта да дойде, копривата гони страховете, дафиновият лист и червеното мушкато пък предпазват от зли очи и уроки.
Билкосъбирането като професия
В недалечното минало брането на диви билки е следвало строги правила. Издадени са редица ръководства, учебници и общодостъпни материали, в който те са описани, а днес могат да се открият само в антикварните книжарници.
Живата реалност днес е, че в някои райони на страната това е един от малкото поминъци на хората, особено от малцинствата. Един вид "потомствени" билкосъбирачи, а занаята се предава от поколение на поколение и цели фамилии участват. Някои имат умения за всички билки, други са се квалифицирали в определени - т.е. занимават се сезонно.
Ако някои е решил да допринася към бюджета си със събиране на билки, добре е първо да се запознае с изискванията и ограниченията, кои билки се изкупуват, на каква височина се режат, по кое време, как се съхраняват и транспортират, в какви съдове и т.н. Затова първо да отиде в някой пункт за изкупуване.
Емблематични, но застрашени
Избрахме да обърнем внимание на по-красивите представители на флората ни, защото все по-често в социалните мрежи се появяват снимки на букети с диви цветя от застрашени видове. Ставаме свидетели и на оскубани „горски китки за двора“ или „тази тревка (всъщност дива орхидея) дали ще се хване?“
Считаме, че колкото повече се говори за опазването на видовете, толкова повече хора ще разберат, осъзнаят, приложат и разпространят информацията.
Оставяме настрана еделвайсите, защото (надяваме се) за тях знаят всички. Но наред с тях са теснолистният божур, няколко вида лалета, напръстници, както и други знайни и незнайни за лаиците растения.
САМО НЯКОЛКО ОТ ЗАСТРАШЕНИТЕ ВИДОВЕ
Типично в духа на празника и носещи името му, започваме с еньовчетата. Те са няколко вида с ограничено разпространение на територията на нашата страна и са застрашен вид. Според Червената книга заплахата е не толкова от човешката дейност, колкото от различни природни бедствия, като пожари, свлачища и др.
Продължаваме с напръстниците. Считаме, че те са разпространени повсеместно, при това не само у нас. Отглеждаме декоративните форми в градините си и се радваме на жужащи пчелички и бръмбарчета, които посещават цветовете. Разглеждайки обаче списъка в червената книга, откриваме, че няколко са застрашените. Лопени също не са малко.
Понеже споменахме теснолистния божур, нека кажем няколко думи и за него. Среща се по сухи места, а находища има по Черноморието, в Дунавската равнина, из Софийско, в Странджа. Заплаха са него са земеделците и животновъдите, както и плановете за изграждане на ветрогенератори. Точно заради такъв комплекс е унищожено едно от най големите находища в страната, както става ясно от Червената книга.
Няколко бетоники са включени в списъка на застрашените растения. Сред тях имената на балканския и българския се открояват. Наречени по народно му ранилист, тези растения са се използвали за лечение в народната медицина, а днес са по-скоро непознати. Те са членове на сем. Устоцветни и притежават характерната форма на цветовете. Отрицателно действащи фактори за опазването им са пашата, стъпкването, брането без знание.
Скоро писахме за перуники, затова ще споменем и една критично застрашена – безлистната. Iris aphylla се среща в Родопите, но вече са налице унищожени находища. Проблемът за опазването са застрояването и индустриализацията, също безразборното бране на букети от туристи.
Прави впечатление, че Гониолимоните и Лимониумите, т. нар. змийски треви и гърлици са в списъка. Те представляват красиви тревисти растения със сини, бели или бледовиолетови цветчета с цъфтеж през летните месеци. Идеални са за сушене, но са застрашени и разпространението им е ограничено. Наред с това и естественото, и умишленото размножаване със семена е с нисък коефициент на успеваемост. Растения от тези видове отскоро се предлагат под формата на разсад.
Не се учудвайте, но застрашена е и българската паламида. Тя е двугодишно растение с красиви и пухкави лилави съцветия. Нейни роднини се считат за досадни плевели. Среща се по Черноморското крайбрежие и в Странджа до 300 метра надморска височина. Има я и в Турция. Състоянието на популациите се следи.
Орфеевото цвете е емблематично за страната ни сред ботаниците и любителите на природата. Неговата уникална способност да възкръсва е описана в песни и легенди, но видът е слабо ограничен. Правят се опити да бъде култивиран, а изследванията около свойствата и възможностите му продължават и до днес. Малко растения са способни да се събудят и разцъфтят след дълъг период на неблагоприятни условия. Ако искате да видите на живо растението, разходете се до Бачковския манастир.
Коментари