10° C, облачно
Сушата и топлинният стрес лимитират добива от зърнената култура
Ваня ВЕЛИНСКА
През последните години царевицата се превърна в най-доходната зърнена култура за производителите ни. И без съмнение в голяма степен това се дължи на високия добивен потенциал на хибридите от новата генерация.
У нас царевицата масово се отглежда при неполивни условия, затова и добивите през отделните години са силно повлияни от валежите за периода, както и от запасите на почвена влага. В отделни стопанства основно в Южна България, но и в някои други райони на страната има площи, където царевицата се отглежда при напояване. Там, разбира се, съвсем закономерно се реализират много по-високи добиви.
Другите фактори, освен добивните хибриди, които също оказват влияние на крайните производствени резултати, са използването на високопроизводителна и качествена техника, както и
усъвършенстването на цялостната технология
на отглеждане на културата.
Без съмнение влагата е факторът на средата, който определя добивите от царевица в много голяма степен.
По принцип царевицата е относително сухоустойчива култура. Растението развива по-мощна коренова система, в сравнение с другите житни култури, и използва по-добре влагата от плодородните почвени слоеве. Но за да формира голямата обща биомаса и добив от зърно, царевицата се нуждае от много влага във всички стадии от растежа и развитието си.
Най-критичните периоди за културата са:
изметляване, залагане на кочаните, образуване на свила и опрашване
Ориентировъчно науката казва, че царевичните растения развиват общо до 20-21 листа, достигат изметляване (образуване на мъжкото съцветие) за около 65 дни и зрелост за около 120 дни след поникването. Специфичните интервали от време между растежните фази варират в зависимост от вегетационния период на хибридите, датата на сеитба месторастението и конкретните климатични условия. Ранозрелите хибриди образуват по-малко листа и преминава през отделните фази по-бързо от късните.
Развитието на царевичните растения се разделя на два основни стадии: вегетативен и репродуктивен. Вегетативният стадий започва от поникването до образуването на кочани и свилата, а репродуктивният - от опрашването до наливането и узряването на зърното. Вегетативният стадий от своя страна се разделя на вегетативни фази по броя на оформените листа на растение.
Почти всички агротехнически мероприятия по отглеждане на културата -
сеитба, торене, третиране с хербициди
и други, се извършват през началните вегетативни фази. Когато растенията достигнат 5-и лист започва формиране на миниатюрни метлица, кочана и свила. По това време е определен и броят на редовете в кочана.
Краят на вегетативния стадий завършва с пълното развитие на метлицата. По това време царевичното растение е достигнало почти пълната си височина. Двуседмичният период преди и след образуването на свилата е критичен за крайния добив. Стресовите условия по това време влияят отрицателно на височината на растението, големината на кочана, броят на семената и количеството на добива. Отлични резултати могат да се очакват, когато
растенията са образували добре оформен кочан със свила
при добри водни запаси, както и при липса на повреди от болести и неприятели, а също и оптимална температура около 25 до 30 градуса.
Царевицата е много чувствителна на суша, особено в съчетание с високи температури. Вследствие на това винаги има опасност от загуби на добив, независимо от времето на засушаване и градусите. Достъпността на хранителните вещества, усвояването и транспортът се затрудняват без наличието на достатъчно вода. Най-високи добиви могат да се получат само когато условията на средата са благоприятни във всички стадии на растеж. Отслабените от воден стрес растения са повече податливи на болести и вредители.
Царевицата реагира на водния стрес чрез завиване на листата в горещите часове на деня, с което се намалява водната транспирация от посева. Силно стресираните растения започват да завиват листата си още рано сутрин, а при много тежък стрес остават в това състояние и през нощта.
Ефектът на водния дефицит зависи от
растежната фаза, нивото на дефицитност и промените на околната среда по време на сушата. Дори минимално засушаване във важни фази може да редуцира съществено добива. Четири дни воден дефицит преди образуване на свилата, може да намали добива на зърно с 10 до 25%, дори без видимо увяхване. Четиридневно увяхване по време на образуване на свилата може да свали добива с 50% или повече. Добивът на царевичния посев е най-чувствителен по време на цъфтежа и опрашването. През по-късните репродуктивни фази загубите на добив намаляват с приближаването към физиологична зрелост.
Разграничаването между топлинен и воден стрес е трудно и в повечето случаи невъзможно. Високата температура вреди на опрашването почти винаги съвместно с воден стрес, рядко сама по себе си. Когато температурата надвиши 35 градуса, особено ако е съпроводена с ниска относителна влажност, свилата изсъхва и не може да приеме полен. Външната обвивка на поленовите зърна е много тънка и високата температура от порядъка на 30-35 градуса ги изсушава и убива след отделяне от метлицата.
Освобождаването на полена обикновено става
в началото до средата на сутрешните часове, когато температурата е все още относително ниска. Освен това, всяка сутрин се формират и освобождават нови порции полен, с което се повишава вероятността за успешно опрашване и при по-висока температура, при условие, че запасите на почвена влага са достатъчни да задоволят нуждите на растенията.
Оплождането започва от основата на кочана и при условие на продължаващ стрес, върхът или дори по-голяма част от кочана може да остане неозърнена.
Въздействието на сушата върху добива се определя и от намалението на листната повърхност, достъпна за фотосинтеза. Слабото намаление на същата има малко влияние, но продължителното сухо време, съпроводено с високи температури, може да причини пълно изгаряне на листата.
Растежът на растенията във фазите, в които се определя размерът на кочана и броят на възможните зърната, е изключително важен. Потенциалните загуби от суша през този период могат да бъдат от 10 до 30%.
През фазите на изметляване и формиране на свилата, както и при образуване на зърната, сушата и високите температури могат да редуцира добива с 20 до 50%.
Загубата на листна повърхност вследствие на воден и топлинен стрес редуцира добива
Стресът нарушава синхрона между образуване и освобождаване на полен от една страна и поява на свила от друга. Когато формирането на свила закъснява, образуването и освобождаването на полена може да е приключило частично или почти напълно завършило. Температурният и воден стрес около цъфтежа и образуването на свила я изсушава, като по този начин инхибира оплождането или спира развитието. През периоди на висока температура, ниска относителна влажност и недостатъчна почвена влага свилата може да изсъхне и не осигурява покълването на полен.
След оплождането влиянието на температурния и воден стрес върху формираните семена е относително по-слабо и намалява в последователните репродуктивни фази. Добивът може да бъде намален с 20-30%. Намалението на добива е за сметка на по-малкото обемно тегло на зърното. Ключови фактори са времето за проява и продължителността на стреса. При силен начален стрес семената в горната част на кочана могат да останат съвсем неразвити, като изсъхнали люспи. По-късният стрес е по-малко вреден и кочаните са по-добре озърнени.
Коментари