1° C, облачно
Бобовата култура се пренебрегва у нас, тъй като изисква грижи и не носи бързи печалби. Няма проблем с реализацията й, тъй като в Евросъюза има сериозна пазарна ниша
Ваня ВЕЛИНСКА
Без съмнение соята е сред спорните култури в нашето земеделие. Въпреки че тя е традиционна за страната ни, в миналото се е отглеждала на не малки площи, специално е създадена и Опитна станция по соята в Павликени. В съвременното ни растениевъдно производство обаче бобовата култура не успя да се наложи сред фермерите ни. С малки изключения, разбира се.
Безспорно, ако има стопанство, в което соята да е на почит, то това е на сем. Горанови от Кнежа. Вече трето поколение фермери, радетели на бобовата култура, я отглеждат почти 30 години.
Този сезон сме увеличили площите със соя двойно, засели сме 2000 декара, разказва Борислав Горанов. За нас
културата е много важна поради ред причини
Интересна ни е като отглеждане, затова ежегодно изпробваме нови сортове. Освен това е подходяща за доброто сеитбообращение на културите в стопанството, а и има добра реализация.
В повечето изказвания на земеделските производители, като основен проблем за ниския интерес към соята, те изтъкват трудното й отглеждане – била много капризна.
Никой не отрича, че соята има специфични изисквания, които трябва да се спазват стриктно, т.е. бихме казали, добри практики на отглеждане. А коя култура няма? За да се получат добри производствени резултати, от което и да е растение, е важно да се спазва определена технология на отглеждане, която да ги гарантира. Дори и при пшеницата. Ако не се полагат добри грижи, съответно добивите от нея ще са ниски.
Разбира се, не забравяме и климатичните условия. Безспорно през последните години сме свидетели на доста екстремен климат – продължителна суша, много валежи, ниски или високи температури и т.н. Но те са проблем не само за соята, а за всички култури.
Много колеги казват, че сушата е лимитиращият фактор, който ги притеснява при отглеждането на соята, споделя Борислав Горанов. Аз не съм съгласен. Напротив,
соята изисква много по-малко влага
и от слънчогледа, и от царевицата, тъй като е по-малко растение. Дори не е оправдано да се отглежда на поливни площи. Ако мога да поливам, на тези полета ще отглеждам царевица, тъй на тях по-оптимално ще се разгърнат възможностите й. Соята се справя сама с условията. Ние засяваме добри хибриди, полагаме необходимите грижи за растенията, а валежите и температурите определят какви добиви ще получим накрая.
Земеделският производител споделя, че през годините са имали различни реколти – и слаби, и отлични. Например през 1993 г., когато сушата е била повсеместна – без капка дъжд, както се изрази, са ожънали една 25 кг/дка. Но в същата година царевицата дори не е образувала кочани. Разбира се, и за щастие, такива тежки години са рядкост. През най-успешният сезон за сем. Горанови рекордът е 500 кг/дка. През 2020 г. средните добиви от соя са били 200 кг/дка.
Какви са оптималните добиви, за да си струва да се отглежда соя обаче?
Добиви от 200 килограма са добри, казва Борислав. Освен това има и подпомагане за протеинови култури. А да не забравяме, че бобовата култура е отличен предшественик за всички останали култури, което носи ползи в дългосрочен план. Смятам, че повечето фермери, не виждат цялостната картина. А не бива да се търси само и единствено еднократната печалба. Затова и соята не допада на повече производители. Не може да генерира бързи и високи доходи.
Опровергаваме и друго наложило се в пространството мнение, че соята няма реализация. Според Борислав Горанов това не е вярно.
Пазар има – както у нас, така и в Европа
В България има няколко преработвателни предприятия, които преработват соята в кюспе, което се използва основно за изхранване на птици. Фермерът изнася и количества за Гърция.
Соята е борсова култура. Без нея не може да има животновъдство, тъй като е важна съставна част от фуражите. Трябва да се има предвид, че всичкият соев шрот в Европейският съюз е вносен.
Соята има голяма пазарна ниша, която чака да се запълни, коментира агробизнесменът. Интересът към културата е много голям, съседните на нас страни постоянно увеличават площите и обемите си на производство, за съжаление, за разлика от нас. В Европа се търси соя, произведена на континента,
тъй като тя е чиста от ГМО
Знаете, че се държи изключително на този показател. Така че има пазар, търсят се количества.
В стопанството на сем. Горанови отглеждат както родни сортове, разработени от Опитната станция по соята в Павликени, така и сортове от европейската селекция. Ежегодно изпробват и нови, за да видят как ще се представят. Тази година фермерът също е заложил опитно поле. А ако годината е благоприятна, обещава да направи открит ден, който да събере производители, желаещите да научат повече и за сортовете, и за технологията на отглеждане на соя.
Коментари