Така намаляват броя на живородените и отбити прасета 0 Застрашена е рентабилността на фермата, алармира проф. д-р Уте Шнурбуш, Лайпциг

Както показва практиката, храната, заразена с микотоксини, може да доведе до значително намаляване на плодовитостта и продуктивността на отглежданите животни. Вредата не е единствено от очевидните и клинично проявени заболявания, предизвикани от големите дози микотоксини.

Намаляването на плодовитостта може да бъде предизвикано и от продължителното и в малки дози внасяне в организма на вредните съединения. Отрицателно влияние оказват микотоксините зеараленон (Fusarium), дезоксиниваленон (DON), токсините Т-2 (Fusarium), и охратоксин А (Aspergillus,Penicillium). Тъй като са токсични за организма, те поразяват черния дроб и бъбреците, което се отразява негативно на цялата обмяна на веществата, кръвообращението и на имунните процеси. Нито агротехническите мерки, нито контролът за съдържанието на микотоксини във фуражите може напълно да предотврати постъпването на тези вредни съединения в организма на животните.

Микотоксикозата е доказана

Намаляват ли препаратите-адсорбенти отрицателното въздействие на микотоксините? Разбира се, направените опити в саксонската свинеферма нямат претенциите за научно изследване, но целта на стопаните била да проверят дали е възможно с помощта на подобни препарати да се подобрят показателите за плодовитост и възпроизводство при свине-майки, при които е имало проявена микотоксикоза.

Саксонската ферма "Кодерсдорф" има 2400 свине-майки с различен произход (местна селекция). От втората половина на 2009 г. за получаване на ремонтни животни се използва сперма от нерези на лицензирана племенна станция. Така от началото на 2010 г. започват да се раждат хибридни прасета. Преди началото на опита в стадото е открита хронична микотоксикоза (DON, охратоксин А). Специалистите откриват в кръвта на свинете-майки микотоксини в количества, достатъчни, за да се проявят вредните влияния. Те намаляват стойностите на такива показатели като големина на котилото, брой на живородените и отбити прасета в едно котило, тегло на отбитите след 3 седмици бозаене прасета. Намалява и млечността на свинете-майки.
Открити са и отклонения от нормалните параметри, характеризиращи работата на черния дроб и бъбреците. При малките прасета през първата седмица след раждането се установява диария, предизвикана от клостридиум. Не помогнало и ваксинирането на свинете-майки.

Какво показват тестовете

Като адсорбент в свинефермата са използвали клинозан. В този препарат влизат две активни вещества: специално обработен алуминиев силикат, който адсорбира токсините, и екстракт от дрожди с високо съдържание на нуклеотиди, които подпомагат възстановяването на тъканите (например клетките на черния дроб). В концентрация до 0,5 на сто препаратът се прибавя към храната на кърмещите свине до 25-ия ден от бременноста и след 80-ия ден. В междинния период от бременността клинозан не се дава на прасетата от финансови съображения. Експериментът се е провел в продължение на 14 месеца. Плодовитостта на свинете майки се оценява от януари 2009 г. до октомври 2010 година. Първата половина на 2009 г. се отчита като контрола. За същия период (до ноември 2010 г.) се отчита и теглото на отбитите прасета. Освен това при 446 котила се регистрира и теглото на прасетата при раждането (110 котила без адсорбент и 336 такива, при които се прилага адсорбент).

Какви са резултатите? Категорично се доказва положителното въздействие на адсорбиращите препарати, прилагани срещу микотоксините.

Броят на малките в котилата в периода от май до октомври 2010 г. нараснал средно с 1,8 прасета в сравнение с първата половина на 2009 година. Броят на жизнеспособните прасета в котилото също нараснал с 1,4 , а броят на отбитите прасета - с 0,9. (виж таблицата). Броят на отбитите прасета във всяко котило на фона на използването на адсорбент се увеличава. Същото се отнася и за прасетата, и за свинете майки. Но при прасетата ефектът е по-силно изразен.

Ремонтни животни от нова популация

Увеличава се и броят на отбитите прасета от свиня-майка за година. Първоначалното ниво на този показател било отчайващо - 23,3 и 23 съответно за първата и втората половина на 2009 г. В периода май-октомври 2010 г. стойностите достигнат до 25,8 прасета: от момента, в който на свинете майки са започнали да дават адсорбент, броят на отбитите прасета нараства с 2,5 за година.

Увеличава се и млечността на свинете-майки, което се отразява на теглото на малките в котилото в момента на отбиване. През август 2009 г, когато едва започва прилагането на препарата, теглото на отбитите прасета нараства и тази тенденция се запазва до декември 2009 г.

Осреднените данни показват:

* Теглото на котилото при отбиването е 55,5 кг (юли, 2009 г.) и постепенно живото тегло нараства до 63 кг (декември 2009 г.).

* По време на експеримента по подобен начин нараства и средното тегло на отбитите прасета. Към септември-ноември 2010 г. то достигнало 6,05 кг, като минималното тегло 5,63 кг е измерено в периода май-август 2009 г., т.е. преди да започне прилагането на адсорбента.

* Рязко се увеличило и млекоотделянето при свинете-майки
Преди началото на опита с приемането на адсорбент през първата седмица след опрасването някои двойки от цицките - предни, задни или в средата, били вяли и отделяли малко мляко.

Освен това се открива и изменение в консистенцията на фекалиите на прасетата. Преди това изпражненията били сухи и твърди, особено при свинете майки в крайната фаза на бременността и в кърмаческия период. По време на опита те постепенно стават по-меки и накрая се нормализират. В норма влизат и показателите на кръвта, включително и чернодробните ензими.

На фона на повишената млечна продуктивност се подобрява здравето и на малките: след въвеждането на комплексна ваксинация на свинете майки вече не се наблюдава диария при малките.

Разходите за адсорбент в германската свинеферма са 18 евро за свиня-майка годишно, което по думите на собствениците напълно се компенсира от повишаването на продуктивността
Разходите за адсорбент в германската свинеферма са 18 евро за свиня-майка годишно, което по думите на собствениците напълно се компенсира от повишаването на продуктивността
Прасетата са изключително чувствителни към микотоксини. Най-податливи са млади свине, свине-майки и нерези
Прасетата са изключително чувствителни към микотоксини. Най-податливи са млади свине, свине-майки и нерези