През март 2021 г. световните цени на храните се повишиха за десети пореден месец. Така те достигнаха най-високо ниво от средата на 2014 г.

Най-сериозен ръст отбелязаха цените на растителното масло и на млечните продукти, съобщи агенцията на ООН за храните, базирана в Рим.

Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки (зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар) скочи през март с 2,4 пункта до 118,5 пункта от 1116,1 пункта през февруари, достигайки най-високо ниво от юли 2014 г. насам.

Организация посочи, че остава в сила прогнозата за рекорд на реколтата от зърнени култури в световен мащаб през 2020 г., добавяйки, че предварителните данни сочат за по-нататъшно увеличение на производството и през настоящата година.

Ценовата тенденция варира по видовете стоки, отбеляза FAO, като увеличението на общия ценови индекс през март беше водено от индекса на цените на растителното масло, който се повиши с цели 8,0% спрямо февруари до почти 10-годишен връх.

Рязко се повишиха цените на соевото олио отчасти заради перспективите за по-силно търсене от сектора на биодизеловото гориво.

Индексът на цените на млечните продукти на FAO пък се е увеличил с 3,9%, като цените на маслото нараснаха в резултат на известно ограничение на доставки в Европа, свързано с повишено търсене в очакване на възстановяването в сектора на хранителните услуги. Цените на млякото на прах също се повишиха, подкрепено от нарастването на вноса в Азия, особено в Китай, поради намаляващото производство в Океания и оскъдната наличност на корабни контейнери в Европа и Северна Америка.

Индексът на цените на месото също се повиши през март с 2,3% спрямо февруари, като китайският внос и скокът на вътрешните продажби в Европа преди католическия Великден бяха в основата на нарастващите ценови котировки за птици и свинско месо.

Цените на говеждото месо останаха стабилни, докато цените на овче месо спаднаха, тъй като сухото време в Нова Зеландия доведе до намаляване на животни във фермерите.

За разлика от това индексът на цените на зърнените култури на FAO спадна през март с 1,8%, но все още е с цели 26,5% по-висок в сравнение с март 2020 г. Износните цени на пшеницата са намалели най-много, отразявайки като цяло добрите доставки и благоприятните производствени перспективи за зърнените култури през 2021 г. Цените на царевицата и ориза също спаднаха, докато тези на соргото се повишиха.

Индексът на цените на захарта пък спадна през март с 4% с оглед на перспективите за голям износ от страна на Индия, но и този ценови индекс остава с повече от 30% над нивото от преди година.

Същевременно FAO ревизира нагоре прогнозата си за сезона на зърнените култури през 2020 г. до 2,765 млрд. тона от предишна оценка за 2,761 млрд. тона, което представлява повишение с 2% на годишна база.

FAO очаква глобалното производство на зърнени култури да се увеличи през 2021 г. за трета поредна година.

Световната продукция на пшеница ще достигне нов връх от 785 милиона тона тази година, което е с 1,4% повече от нивата през 2020 г., дължащо се на очаквания силен скок в по-голямата част от Европа и очакванията за рекордна реколта в Индия, съобщи FAO.

Очакват се също така над средните добиви и при царевицата, като има рекордна прогноза за реколтата за Бразилия и очакван многогодишен максимум за Южна Африка.

За настоящия пазарен сезон 2020/21 г. се прогнозира глобално търсене на зърнени култури от 2,777 млрд. тона. Това е с 2,4% повече спрямо предходната година и се дължи главно на по-високите оценки на използването на фураж от пшеница и ечемик в Китай, където животновъдният сектор се възстановява от африканския чума по свинете.

Ценови индекси на отделните категории
Ценови индекси на отделните категории
Ценови индекс на храните според номинални и реални показатели
Ценови индекс на храните според номинални и реални показатели