Някои неприятели започват вредната си дейност по пъпките в края на месеца, предупреждава агрометеорологът Дукена Жолева

През април при лозата протичат фазите набъбване и разпукване на пъпките, развитие на първи - трети лист и начало на отделяна на реса в южните райони на страната. Успоредно с активизиране на вегетационните процеси, при лозовите растения започва и вредната дейност на някои неприятели, предупреждава Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ.

През първата половина на четвъртия месец, при наличие на средноденонощни температури над 10-12°С, започва да нанася вреди

лозовата пъстрянка 

Този вредител има две поколения годишно и зимува като гъсеница под кората на лозата. Презимувалите гъсеници причиняват повреди по пъпките на лозите, като изгризват вътрешността им.
Лозовата пъстрянка нанася по-сериозни поражения на късните сортове лози.

При плътност на вредителя над икономическия праг на вредност (1 гъсеница на главина преди разпукване на пъпките, 2 гъсеници - след разпукване на пъпките) се препоръчва двукратно третиране през 10 дни с някои от посочените инсектициди: Дипел – 0,1%, Децис 100 ЕК – 0,015%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,025% (Оазис, Сумицидин), Карате Зеон 5 КС – 0,02% и др.

До средата на април се препоръчва на лозарите да правят редовни наблюдения при лозите за появата на

сивата лозова педомерка 

Тя зимува като гъсеница под кората на лозата и се активизира в началото на вегетацията.
Гъсениците изгризват вътрешността на пъпките. Неприятелят има защитна окраска и по тази причина трудно се забелязва.

Растителна защита при него се налага да започне при праг на вредност 1 гъсеница на главина. Срещу този вредител може да се използва някои от инсектицидите посочени за борба срещу лозовата пъстрянка.

През третото десетдневие на април трябва да се следи за повреди от акари.

Лозовата краста 

се причинява от ериофиден акар. Той има няколко поколения годишно. Презимуват женските му индивиди в пъпките на лозата.
В началото на април те започват да се хранят с вътрешността на пъпките. По-късно акарите преминават по летораслие и листата.
Повредите от този неприятел са много характерни – по листата на лозата се наблюдават полузатворени гали, които от долната страна са покрити с бял памукоподобен налеп.

Първото пръскане срещу причинителя на лозовата краста се провежда в края на април, а второто – седмица по-късно с регистрираните акарициди: Аполо 50 СК– 0,04%, Диабло – 0,05%, Бермектин – 0,05%, Лоата – 0,05%, Лимоцид – 0,2%, Натуралис – 0,1%.

В края на април трябва да се извърши обследване на лозите за установяване наличието на

жълт лозов акар   

За борба с него се използват посочените акарициди срещу лозовата краста.

Първото пръскане трябва да се провежда при дължина на леторастите 8-10 см, а следващото – след 10-15 дни.

В края на април и през първото десетдневие на май се извършват наблюдения за наличие на един от най-важните вредители по лозата.
Това е опасният

шарен гроздов молец   

Неговите повреди се причиняват от гъсениците, които се хранят с пъпките, ресите и плодовете на лозата. Неприятелят има три поколения годишно и зимува като какавида под старата напукана кора на главините.

Пеперудите от първото поколение се появяват до средата на април. Те снасят яйцата си по пъпките, по ресите и по младите леторасти. Гъсениците от първото поколение повреждат ресите.

Борбата срещу шарения гроздов молец трябва да се насочи срещу гъсениците от първото поколение.

Провеждат се две пръскания, през 10-12 дни с някои от инсектицидите: Кораген 20 СК – 0, 02%, Карате Зеон 5 КС – 0,02%, Циперфор 100 ЕК – 0,05%, Шерпа 100ЕК – 0,04%, Ламдекс екстра – 0,1%, Синеис 480 СК – 0,015%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,025% (Оазис) и др.
През април при лозата, през междуфазния период първи – трети лист се провежда второто третиране срещу болестта екскориоза (Phomopsis viticola) с някои от регистрираните фунгициди: Солофол – 0,2 %, Делан 700 ВДГ – 0,05%, Микал Флаш – 0,3%, Манфил - 80 ВП – 0,2%, Косайд 2000 ВГ – 0,12%, Капър Кий – 0,2% и др.

Първото пръскане срещу патогена се извършва в начало на разпукване на пъпките.

През по-късните фази от вегетацията на лозата фунгицидите, които се използват за борба срещу маната са ефикасни и срещу екскориозата.