Това е ключовият извод, до който са стигнали учени от университета Вагенинген, провеждащи изследвания по поръчка на компанията Grodan

Grodan публикува доклад, озаглавен „Оценка на парниковите производствени системи спрямо целите на ООН за устойчиво развитие - пътна карта към най-устойчивия метод на отглеждане“. Той представя резултатите от независимо проучване, проведено върху четири различни вида методи за отглеждане на домати, използвани в Европа: високотехнологични конвенционални, нискотехнологични конвенционални, високотехнологични органични и нискотехнологични органични.

„Прирастът на световното население оказва по-голям натиск върху природните ресурси на земята, а освен това здравето и околната среда са важни потребителски тенденции, които ще се задържат. Следователно, ако искаме да имаме успешен бизнес модел след десет години, не само като Grodan, но и като селскостопанска и хранително-вкусова промишленост като цяло, ще трябва да работим на най-високо ниво. За да произвеждаме висококачествени пресни продукти ефективно и устойчиво“, казва Сандер ван Голбердинге, мениджър връзки с обществеността в Grodan.

Той добавя, че целта им е била да получат пълен, справедлив и безпристрастен преглед на устойчивостта на различните методи за отглеждане. „В миналото сме си сътрудничили няколко пъти с университета Вагенинген. Постоянно се класира на първо място в света по земеделие и оранжерийно производство и има отлична репутация за опазване на околната среда.“ Затова Grodan са поискали учените

да оценят четири метода на отглеждане спрямо

осемте цели за устойчиво развитие

които са свързани със здравето и околната среда и следователно са от значение за оранжерийния сектор.

Университетът Вагенинген обобщи резултатите от сравнението на четирите системи под формата на резултатна карта, базирана на показатели като добив, потребление на водата и емисии на азот. Нито една производствена система не е най-устойчивият начин за отглеждане на домати в оранжерии за всичките осем цели за устойчиво развитие. Високотехнологичните конвенционални оранжерии обаче постигнаха най-високия общ резултат за устойчивост и се класираха на първо място в седем от осемте цели.

По-конкретно беше установено, че високотехнологичните традиционни оранжерии превъзхождат според своя принос цел за устойчиво развитие номер 2 (край на глада) и номер 6 (гарантират наличието и устойчивото използване на вода и канализация за всички). Освен това отговарят най-успешно на целите за и защита, възстановяване на сухоземните екосистеми и насърчават тяхното рационално използване, устойчиво управление на горите, борба с опустяването, прекратяване и обръщане на процеса на деградация на земята и прекратяване на процеса на загуба на биологично разнообразие.

В среда на нулев глад, сигурната високотехнологична оранжерийна система осигурява

пълен контрол върху вътрешния климат

Това позволява отглеждането на пресни продукти през цялата година, буквално навсякъде по света, което подобрява достъпа до здравословна храна за всички хора.

По-чиста вода и по-малко отпадъци

Високотехнологичното отглеждане предлага няколко предимства пред другите методи, когато става въпрос за вода, която е все по-оскъден ресурс на Земята. Тъй като високотехнологичната оранжерия е затворена система, цялата вода, необходима за отглеждане на култури, може да бъде обработена и рециклирана след това, така че да няма отпадъци. В допълнение, използването на субстрат от каменна вата в растениевъдството позволява много прецизен контрол на процеса на напояване, което значително намалява използването на ценни водни ресурси. Освен това водата може да бъде напълно пречистена, преди да бъде освободена от оранжерията. Често е по-чиста, отколкото преди да влезе, така че няма риск излишни хранителни вещества или продукти за растителна защита да замърсят местната екосистема.

Ползи за биологичното разнообразие

Използването на земята представлява най-голямата заплаха за биологичното разнообразие, тъй като унищожава естествените местообитания и води до изчезване на видовете. Тъй като високотехнологичните оранжерии са толкова ефективни затворени системи, те дават по-високи добиви при по-малък отпечатък и следователно заемат много по-малко земя от конвенционалните почвени оранжерии.

Това се илюстрира с пример в доклада, според който производството на 100 кг домати във високотехнологични оранжерии с допълнително осветление изисква приблизително 1,3 кв.м., което води до най-малко ползване на земя. За сравнение, производството на същото количество домати в ниско и високотехнологични органични оранжерии изисква площ от 2 до 17 кв.м.

По-устойчиви от други методи

В допълнение, други методи на отглеждане представляват по-голям риск за околната среда, отколкото високотехнологичните. Тъй като например не можете да пречиствате отпадъчни води в откритото производство, подпочвените води могат да бъдат замърсени с излишни хранителни вещества или продукти за защита на културите. Дори да са биологични, както при органичното производство, те пак могат да навредят на биологичния живот в почвата и околната екосистема, като реки и потоци. Ето защо, ако грижата за околната среда е основната причина хората да купуват биологични продукти, може наистина да се наложи да обмислят възможността да купуват продукти, отглеждани във високотехнологични оранжерии.

Подобна заблуда е свързана с използването на химикали в растениевъдството и свързаните с това проблеми със здравето и безопасността на храните. Използването на субстрати от вода и каменна вата вместо почва елиминира риска от болести на почвата във високотехнологични оранжерии; градинарите веднага започват с „чист лист“. Контролираната среда допълнително намалява възможността за вредители и болести, така че е необходима по-малка защита на културите. Освен това използваните продукти за растителна защита са почти винаги биологични, а не химически. Следователно продуктите, отглеждани във високотехнологични оранжерии, имат много ниски остатъци, ако има такива, и винаги са в границите на безопасността на храните.