Въпреки че не всички посеви са достигнали оптимална фаза на презимуване, растенията са закалени и няма опасност от сериозни повреди

Валежите, както и една едва няколкодневната снежна покривка, дадоха надежда и на най-изоставащите пшенични посеви и на най-сухите места в страната. Картината е доста шарена както в отделните райони, така и в съседните полета, а дори и на едно поле.

Към момента най-добре се развива пшеницата в Северозападна и Централна Северна България, включително и посевите в Софийското поле. Там след сеитбата имаше доста и то регулярни валежи, които позволиха растенията да поникнат бързо, а след това да продължат да се развиват нормално. Благодарение на подходящите температура и влага повечето от растенията в тези райони са братили и са в оптимална фаза за презимуване. А дъждовете, които паднаха по-късно, създадоха сравнително добро влагозапасяване, което е добра предпоставка за по-нататъшното развитие на растенията при възобновяване на вегетацията им.

Какво е положението на пшеницата в някои други райони на страната, попитахме зърнопроизводители и учени.

В Пловдивско например, земеделците още по време на реколта 2020 споделиха, че смятат да не бързат, а да засеят в по-късни срокове.
Не само специалистите, но и опита ни през последните няколко години наложи

този сезон да сеем пшеницата малко по-късно

от обичайното, споделя, Ангелен Вукодинов. Не само ние, масово в района земеделските производните започнаха сеитбата по-късно - в средата на октомври – втората половина на месеца.

По-късната сеитба се наложи поради сухото лято, както и есен, които направиха не само подготовката на площите, но и самото засяване по-проблемно. Все пак макар и малкото дъждове, които падаха в периода, позволиха на посевите да поникнат, дори и с голямо закъснение.
Безспорно пшеницата в района е със закъсняло развитие, което е следствие на липсата на влага в почвата, коментира зърнопроизводителят. Едва последните седмици паднаха валежи, които дадоха сериозен старт на растенията. Благодарение на тях, както и на подходящите температури пшеницата продължи да се развива и да навакса част от изоставането. Земеделските производители, които положиха грижи, имат посеви в сравнително нормално състояние.

Повечето растения са в начало на братене, а някъде братенето е по-напреднало. Все още изоставащи са полетата, където се зася доста по-късно – чак през ноември. Но като цяло картината е добра, пак казвам, предвид обстановката.

Заради сухата есен много

земеделци предпочетоха да не торят предсеитбено

Това е тенденция, която масово се наблюдава през последните години.

В нашето стопанство наторихме, разяснява Ангел Вукодинов. Ние работим No-till технология, която включва внасяне на тор по време на сеитбата. Освен това след сеитбата извеждаме борба с плевелите, като успоредно с хербицида съчетаваме допълнително вкарване на течен тор. Така че макар и в неголеми количества, растенията разполагат с храна, за да имат нормален растеж в този етап от развитието си.
Друг въпрос, който коментира агробизнесменът, е за сроковете на Нитратната директива. Според него сроковете за южните райони на Европа трябва да се преразгледат.

Всички виждаме, че през последните години има изменение на климата, коментира фермерът. Това е факт. Краят на годината сме, а виждаме колко нехарактерно е времето. И така е от няколко години. Затова смятам, че сроковете на Нитратната директива трябва да се преосмисли за южните райони. Те трябва да се коригират, поне с 15 дни по-рано. За Южна България

трябва да се позволи внасянето на тор към началото на февруари

При нас в този период няма студове, вече има вегетация. А към 15 февруари посевите са много гладни, което рефлектира върху потенциала им. Още повече, че науката, а и практиката доказаха, че многократното порционно торене е по-безопасно и по-ефикасно. От една страна се избягва отрицателното действие на торовете върху почвата, а от друга – на растенията се осигурява по-регулярно храна.
На изток от Пловдивско положението с посевите с пшеница е доста по-тревожно. Тук растенията тепърва са в начални фази на развитие, и то благодарение на дъждовете, които имаше в началото на декември.
Положението при нас доскоро беше трагично, споделя Илия Проданов. В нашия район – Карнобат, Айтос, Бургас падна дъжд едва преди две седмици. Дотогава сушата беше повсеместна – и през лятото, и през есента. Трудно обработихме, трудно засяхме, съответно растенията едва наскоро започнаха да поникват.

Младият земеделски производител споделя, че е засял в оптимални срокове - до 10 октомври. След което е имало минимални валежи, които са провокирали поникването на пшеницата. Като цяло обаче ситуацията е доста тежка.

Картината дори в едно поле е много шарена, споделя той. Има растения с 2-3-и листа, такива с 3-4-и, някои са в начало на братене, а други братили. Тези неизравнени посеви не са добра предпоставка, въпреки че все още е много рано за сериозни общения.

В момента времето в района е добро, има вегетация, което

позволява посевите да продължават да се развиват

Колкото до това дали земеделските производители в района са торили, или не, картината също е различна. Голям процент са торили, други не, тъй като не са имали свободни средства, заради лоша стопанска година. Освен това фермерите са имали опасения и заради сушата през есента.

За съжаление, такава е ситуацията с пшеницата не само в района на Бургас, но също така в Ямбол, Стара Загора, Сливен. Земеделските производители се надяват на повече дъждове или снежна покривка, които да осигурят добро влагозапасяване. Защото в момента тези малки количества, които падат в тази част на България, стигат колкото да навлажнят повърхностния почвен слой, без да допринасят за влагозапасяването в дълбочина.

Доста по-добре тази година е състоянието на пшеницата в Добруджа. Макар че в началото на сезона и тук положението беше критично, падналите количества валежи коренно промениха картината. Посевите

напреднаха в развитието си и компенсираха закъснението

В района на Добруджа сезонът започна отново с проблеми, коментира проф. Иван Киряков. В района имаше сериозно засушаване, трудно се подготвиха площите. Много земеделци, тъй като се напариха от предходната година, започнаха да засяват в оптимални срокове – т. е. след 5 октомври. Независимо от това тези, които сяха между 5-10 октомври, понеже бяха паднали малко валежи, растенията поникнаха по-рано. На някои от тези полета обаче имаше проблем с житни мухи, а на места се появи и брашнеста мана. На по-късен етап с посевите нямаше проблеми.

Земеделските производители, които заложиха на сеитба в края на октомври и понеже на по-късен етап през ноември температурите паднаха, част от посевите доскоро не бяха поникнали. Така че на някои полета с късни посеви растенията тепърва поникват, споделят фермерите.

Но като цяло, в сравнение с предходните години, валежите са много добри, което резонно благоприятства по-добро развитие на растенията.

Смятам, че условията в района бяха такива, че

позволиха на пшеницата да се закали

коментира проф. Иван Киряков. Температурите не бяха високи, нито много ниски, имаше само няколко дни, когато бяха около минус 7-8 градуса. Така че растенията могат да посрещнат и по-сериозно застудяване, например дори температурите да паднат до минус 15 градуса, без да има снежна покривка, няма опасност за пшеницата.
Във връзка с многото грешки, които се направиха с торенето през миналата година, професорът коментира:

Свидетели сме на нова технология, която въведоха земеделските производители. През последните години наблюдаваме практиката торене на пшеницата след сеитбата. Тори се преди и по време на сеитбата, но след това – не. Последните години бяха доста необичайни, но това не е причина да се въвеждат практики, които не са характерни. Разбирам, че след сухите есени през последните две години, земеделците не искат да рискуват. Но и от безсмислено торене, няма полза. Не може защото са паднали дъждове и има влага, това да е причина да се тори. В момента растенията не се нуждаят от храна, тъй като са в покой. А дори и да има някаква тиха вегетация, нужните им хранителните вещества са минимални. Важно е да се тори, когато ще има ефект от тореното, както и то да е съобразено с правилата.