Лесно преминават в пневмония, а тя води до големи щети за фермерите, напомня д-р Валентин Иванов, квмн

При продължителни ниски температури масово животните започват да боледуват от простудни заболявания на горните и долните дихателни пътища. Наблюдават се и проблеми с опорно-двигателния апарат. Но най-масови за студените месеци си остават простудните заболявания.
Заболяванията на респираторния тракт обикновено покосяват много животни, особено когато става въпрос за по-големи ферми, където на малка площ са събрани по-големи групи. Така тези заболявания често придобиват масов характер, което ги определя като икономически значими. Простудните инфекции могат да причинят големи стопански щети на фермерите, изразяващи се в преки (висока смъртност на поголовието) и косвени (впоследствие - бавен растеж, незаплождане или намалена млечна продукция) загуби.

Заболяванията на дихателната система при младите животни най-често се определят под общото наименование

ензоотична бронхопневмония

Причинителите на болестите на дихателната система са огромен брой патогени, спадащи към няколко отделни групи микроорганизми:

* вируси;

* бактерии;

* микоплазми;

* гъбички и др.

Обикновено инфекциите са от смесен тип и това затруднява лечението. Много често обаче водеща е ролята на един причинител, който провокира заболяването, а впоследствие картината се усложнява с вторична инфекция.

Заболявания, причинени само от един-единствен причинител, се наблюдават по-рядко. Причинителите на дихателните инфекции са широко разпространени в околната среда.

Много

погрешно е схващането, че инфекцията е "влязла" отвън

или че някой е пренесъл причинителя. Такива случаи има, но те се наблюдават много рядко. Най-често болестта е вследствие нарушеното равновесие между макро- и микроорганизмите. Макроорганизмите са самите животни, които се намират в едно непрекъснато, но крехко равновесие с дебнещите ги отвсякъде микроорганизми. Когато обаче спадне имунитетът, микроорганизмите атакуват и резултатът е поява на заболяването. Имунитетът на животните спада рязко през студените зимни месеци благодарение появата на редица предразполагащи фактори:

* небалансирано или недостатъчно хранене;

* силен температурен стрес;

* влажни, студени обори с въздушни течения;

* повишена концентрация на азот, въглероден двуокис, сяра и др.;

* вредни газове в помещенията;

* мокър и студен под и др.

Всички тези рискови фактори водят до появата на стрес и до силен дискомфорт при животните, което нарушава тяхната хомеостаза (свойството на живите организми да регулират вътрешната си среда така, че да поддържат стабилно състояние чрез корекции на динамичното равновесие - например регулация на температурата, баранс между киселинност и алкалност и др.).

Тогава се променя метаболизмът, организмът е принуден да хвърля в боя и последните си резерви, за да съхрани нормалното равновесие на системите. Последните престават да функционират адекватно и всичко това води до спад в общата защита и понижаване на имунитета.
В крайна сметка животните стават податливи на всякакви вредни външни въздействия, в т.ч. и на микроорганизмите. Последните бързо навлизат в организма, преодолявайки бариерата на лигавиците, и започват масово да се намножават.

Веднъж

заселили се в организма, микроорганизмите стават силно патогенни

А предаването им от животно на животно бързо увеличава тяхната вирулентност. И те с времето стават все по-опасни. Така се заражда инфекцията, която бързо може да обхване много животни.
Най-често болестите на дихателния тракт при телетата протичат като катарална бронхопневмония. Доминирането на определен причинител води до

характерни прояви в клиничната картина:

1) Така при доминиране на пастьорелозните инфекции се разболяват телетата от всички възрасти, без да се наблюдават обилни носни изтечения, с типична бронхопневмония.

2) Когато водеща е ролята на вирусите на параинфлуенцата и аденовирусите, се установяват обилна ексудация (изтичане на течност) и протичат с големи вариации на клиничната картина - от леки бронхити до тежки бронхопневмонии.

3) Ринотрахеитът се характеризира с възпаление на горните дихателни пътища и последващо вторично усложнение от бронхопневмония.

4) Респираторните синцитиално-вирусни инфекции много често се съпътстват от емфизем на белия дроб.

Почти във всички случаи на дихателни инфекции се наблюдават и познатите типични клинични симптоми при болните животни:

* повишена температура;

* отказ от храна;

* влошено общо състояние;

* угнетеност;

* изтечения от носните отвори;

* кихане;

* изтечения от очите и др.

Успехът от лечението зависи от ранното откриване на заболелите животни. Те трябва да се изолират в отделен бокс и да им се осигури пълноценно хранене.

Останалите животни от групата трябва внимателно да се наблюдават, като всекидневно се мери температурата им и показалите отклонения от нормата незабавно също се отделят и лекуват.
Известно е, че срещу вирусните инфекции няма сигурно средство, затова се разчита предимно на укрепване на имунната защита на организма.

Лечението във всички случаи трябва да бъде комплексно и многопосочно. Показано е прилагане на антибиотици като Betamox LA, Alamycin LA, Pen Strep, Tylovet-200, Intramycin и др.

За нормализиране на температурата се прилага Analgin 30 %, а като общоукрепващи средства: Glucosa 10%, Catosal, Norovit, Duphalite, Vit.C, Cal.borogluconicum, Novacoc и др.

Много важно е наред с медикаментозната терапия да се подобрят:

* условията на хранене и отглеждане на животните, така че те да не са изложени на студ и течения;

* подът на помещенията да се изолира с дървени стърготини, слама или друг подходящ материал;

* изпражненията да се почистват редовно ;

* да се следи изправността на поилките.