Тънката част е кое кога се реже
С напредването на есента и наближаването на зимата, независимо колко условно е разделението на сезоните вече, идва и момент, в който всеки градинар се чуди колко и какво да реже и зазимява. Има перфекционисти, проучили растенията си до последното листенце, има и такива, които режат наред, без да се замислят, а има и такива, които оставят природата да си свърши работата, пък напролет ще му мислят.
Е, истината е някъде по средата. Важното е градинските дейности да доставят отмора за духа и физическо натоварване за тялото.
Есенните резитби имат прагматична цел. С тях се осигурява един вид по-здравословна среда за растенията. От чисто фитосанитарна гледна точка, колкото по-малко отмираща материя, толкова по-малко болести и неприятели се очакват през идните сезони. От гледната точка на природосъобразното земеделие обаче ситуацията е малко по-различна. С други думи „Със сухото гори и мокрото“ или с вредните организни в окапалата шума изхвърляме и полезни твари, намаляваме местообитанията на таралежи и други гризачи, на някои влечуги, също полезни за градината, на много насекоми и т.н.
Факт е, че най-важните чистки се правят пролет и есен. Тънката част е кое кога се реже. Освен това са важни инструментите и пособията, но те зависят от навиците на градинаря.
За да няма самозасяване
Многогодишни растения, които образуват много семена, са първите в списъка с резитбите. Някои от тях могат да се окажат меко казано инвазини и агресивни, прикрити зад красивите цветове и плодни кутийки.
Не се лъжете, а орежете надземната маса на асклепиасите например. В тях се съдържат хиляди хвърчащи семенца, които ще поникнат първи напролет. И за да не си помислите, че растението носи само вреда, длъжни сме да кажем, че цветовете му са магнит за пчелите.
Ако новите стъбла излизат от основата
Видове, чийто нови стъбла и листа се развиват само от основата, са следващите в списъка. Тук ще споменем хризантемите. Тяхната надземна маса се развива от приосновни пъпки, а не от стари клонки. Така нареченият базален разтеж се наблюдава при още много растения.
Хубаво е такива растения да се изрязват веднага след отмиране на клонките, но и напролет не е късно. Освен това специалисти препоръчват старите стъбла да не се премахват твърде близо до основата. За пример ще дадем далията, чийто растежни пъпки са разположени именно там.
След 4 часов студ
Първите слани вече паднаха тук-там, но за да се повредят повечето надземни части на растенията са необходими поне 4 часа от ледената прегръдка.
Сух студ, но с отрицателни температури, има сходен ефект и поврежда всичко по пътя си до нивото на почвата.
Прогнозирането на сланите и минусите е трудна работа за отделните райони, но бъдете готови. Подгответе си остри инструменти, леки и удобни съдове, а ако искате да компостирате, не забравяйте, че трябва да използвате само здрави стъбла и листа.
Какво да чистите?
Няма правило, но е добре да подходите разумно. На първо място изрежете и почистете зоните около растения, които се нападат от патогени (перуники, рози, монарда, аквилегия, анемонета, божури, салвии, вероники, напръстници и др.)
За пролетта може да оставите растения с по-късна вегетация (астри, хризантеми, ерики, калуни, астилбе, платикодон, рудбекия, кореопсис, ехинацея, някои маргарити, карамфилите и др.).
Оставете през зимата и всички плодчета и семена (шипките на розите например), които привличат птиците. Така напролет ще имате верни приятели в борбата с ордите неприятели, застрашаващи градината и растенията ви.
Коментари