Уебинарът на китайския производител на безпилотни летателни апарати XAG представи Червената планета като стратегическа визия за решаване на проблемите с устойчивостта

Учени и земеделски експерти се впускат в търсене на решения за отглеждане на култури с марсианска почва, както и за разработване на затворена аграрна екосистема на Марс чрез използването на автономни земеделски технологии, като безпилотни летателни апарати, роботи и интернет.

Китайският производител на безпилотни летателни апарати XAG наскоро беше домакин на международен уебинар за отглеждането на растения на Марс. В дискусията участваха учени и земеделски експерти от Университета Вагенинген, XAG, ID Capital Pte и Vcearth.
Джъстин Гонг, съосновател на XAG, разглежда приключението на Марс като стратегическа визия за решаване на проблемите на устойчивостта. Ако казуси като изменението на климата и загубата на биологично разнообразие продължават да се изострят, възможно е

Земята един ден да стане враждебна като Марс

„Трябва отрано да вземем мъдри предпазни мерки и да използваме силата на технологиите, за да поддържаме човешкия живот в бъдеще“, добави Гонг.

Изабел Деситр, основател и главен изпълнителен директор на ID Capital Pte, вижда иновативното решение за отглеждане на култури на Марс като продукт на мултидисциплинарен синтез. „Можем да мислим за Марс като за екстремната среда на Земята, която ни помага да добием нови прозрения и да надхвърляме границите на изобретенията, за да променим бъдещето на земеделието на Земята.“

Може ли „марсианският“ метод за отглеждане на картофи да работи в действителност и

кои видове култури е най-вероятно да процъфтяват

на Марс? Д-р Вигер Вамелинк, старши растителен еколог от университета Вагенинген, се обърна към тези въпроси, доказвайки възможността за отглеждане на марсиански култури.
От 2013 г. той ръководи изследователския проект „Храна за Марс и Луната“, който за първи път използва почвен стимулант на Марс, предоставен от НАСА, за култивиране на посеви. Досега той и екипът му са постигнали значителен пробив в успешното отглеждане и събиране на девет различни видове култури, включително домати, репички, ръж, грах и праз, в парникови условия.

Симулационните почви идват от вулкана на Хавай, чиято структура и състав наподобяват истинския беден на хранителни вещества марсиански реголит, с липсващ реактивен азот и съдържащ високо ниво на тежки метали и перхлорати. Преди се смяташе, че марсианските почви са необитаеми за растенията.

Д-р Вамелинк каза, че неговият екип е провел

сравнителни експерименти с 14 културни вида

използвайки земни речни пясъци, както и стимуланти на почвите на Марс и Луната, смесени с органични вещества като тор. „Някои семена започнаха да покълват само за 24 часа, след това цъфтяха и даваха плодове толкова нормално, колкото обикновените земни култури.“ Зеленчуците, отглеждани от марсиански почвени стимуланти, бяха тествани, за да са безопасни за ядене, без следи от метали.

Картофите растат много добре

в експериментите. От гледна точка на растителната биология, този богат на въглехидрати зеленчук най-вероятно ще служи като първото ястие, ако хората стъпят на Марс, добави Вамелинк.

„Картофите не само имат добър вкус и показват много ползи за здравето и храненето, но също така са лесни за отглеждане и заемат по-малко място. Дори в оранжерийна среда, по-малко желана за растежа на растенията, пак можем да съберем реколтата картофи за 10 седмици. На Марс всички строителни работи биха били изключително скъпи и трудни, така че е важно да се осигури производство на храна, ако можем да отглеждаме култури на големи количества с по-малко пространство“, разясни ученият.

Недостигът на селскостопанска работна ръка би бил голямо предизвикателство, когато става въпрос за тераформиране на Марс (целенасочено модифициране на неговата атмосфера, температура, топография на повърхността и екология, с цел да се наподобят условията на Земята и да стане годно за живот, подобен на земния).

Според Джъстин Гонг това предоставя

възможности за съществуващите безпилотни земеделски технологии

Той смята, че развитието на ферми свободни ръце на Марс първо би включвало изграждането на интелигентна оранжерия, последвано от снабдяване с плодородни почви и водни ресурси. Цялата операция, от засяването, през управлението на реколтата до жътвата, ще бъде без ръчен труд. Това би изисквало сериозно автоматизирано оборудване.
Но проблемът е, че машините не могат да се управляват дистанционно в реално време, тъй като на радиосигналите са необходими повече от 20 минути, за да изминат разстоянието между Земята и Марс. „В този случай ще ни трябват селскостопански дронове и роботи, които могат да работят напълно автономно и прецизно за пръскане на култури, разпръскване на торове и опрашване на растенията. Междувременно системите IoT и AI биха могли да събират и анализират многоизмерни фермерски данни за растежа на културите, състоянието на почвата и микроклимата, за да идентифицират различни проблеми, подпомагайки бъдещите марсианци с научни земеделски решения“, разказа Гонг.
Въвеждането на микроорганизми и опрашители също ще бъде необходимо, за да се създаде на Марс

устойчива аграрна екосистема със затворен цикъл

Това е, което д-р Вамелинк и неговият екип се опитват да изследват в последната фаза на експериментите с марсиански почви, с фокус върху добавянето на човешка урина като източник на струвит за подобряване на добива на културите.
Според изследователя отглеждането на култури е възможно да се извършва само в интелигентна оранжерия. „Бихме могли да обмислим въвеждането на пчели като насекоми опрашители и същевременно да използваме гъби, бактерии и червеи, за да разлагаме органични вещества, които позволяват рециркулация на хранителни вещества в марсианските почви“, предлага той.