11° C, облачно
Галя и Стефан отглеждат в Априлци уникалната за България порода Шотландско високопланинско говедо
Девора Недялкова
"Гери, Гери, къде си, покажи се" - чува се мъжки глас от поляните по високите части над Априлци. Стефан Вълев обикаля и чака отговор на призива си. Но не търси любимата си жена, а се оказва кравата Гертрууд от породата Шотландско високопланинско говедо.
Специалните животни се отглеждат само на едно място в България в тяхното стопанство. „Това е порода, която не е капризна и не боледува, напомнят за дивите животни“, разказват Стефан и половинката му Галя пред „Български фермер“.
Толкова самостоятелни са, че когато кравата ражда, се скрива в гората. На стопаните се е случвало да не разберат за ново теленце повече от седмица, докато то е покрито от шума и храсти някъде сред дърветата. Специфично за породата е, че като малки животните изглеждат като плюшени мечета,
а пораснат ли – напомнят по-скоро на якове с дълги кичури козина. Те им помагат да издържат на ниските температури, които са предпочитани от породата. Издръжливостта им се дължи и до голяма степен на уменията да откриват растения под снега, да катерят стръмни планински райони.
"Абсолютно нищо не знаехме за тях. Бях казала на Стефан, че никога няма да отглеждам крави. Но животните ме завладяха с тези големи очи и бретони", обяснява Галя.
Първата им среща с породата е при посещение на техни близки в австрийската област Каринтия, която се намира приблизително над Словения. Решават да разгледат Логарската Долина в съседната държава. "Както караше нашият близък, аз извиках: "Спирай". Видях едни животни, започнах да ги снимам. И казах: "Това ще са животните, които ще гледам вкъщи", спомня си Стефан.
Галя видяла огромен черен бик с големи рога, който се приближил до тях. Не ги нападнал, по-скоро бил любопитен. „Прибрахме се в България и започнахме да търсим животните тук, но се оказа, че никой не ги е внесъл“, разказва жената.
Месото на породата е качествено и съответно скъпо. Цента в европейските държави варира между 60 и 150 евро. Причината – животните живеят природосъобразно, хранят се чисто и това прави месото им високомраморирано и много качествено. Оказва се, че и млякото е много ценно, тъй като количеството стига само за отглеждането на малките. Смята се, че породата е възникнала в планините и Западните острови на Шотландия и за първи път е спомената в книгите през 6-ти век след Христа, с което се смята, че е първата порода писмено споменавана някога.
"Вероятно никой в България не се е захванал, защото отглеждането не е съвсем рентабилно", казва Галя. За да ги отглеждат у нас, единствен вариант се оказва внос на семенна течност и кръстоска с някои от животните тук. Отиват при свой приятел в Ловеч и заплождат около 10 крави, от които се раждат пет телета. Вземат животните докато са на една седмица, хранят ги с биберони до около 3 месеца. След година и половина, когато порастват, не показват характерните за породата черти.
"Допитахме се и разбрахме, че трябват няколко поколения, за да достигнем до 100% от породата. Направихме си сметка, че може и да не сме живи до този момент", казва Галя. Все още имат три от нечистокръвните животни, едно от тях е на 95% от чистотата на породата. Решават, че животните, които не са чистокръвни, ще се наложи да го заколят. Не се отказват обаче от идеята си да се сдобият с чистокръвни Шотландски високопланински говеда.
Роднините им от Австрия организират посещение на изложение за крави в Клагенфурт, където едната от породите е Шотландското високопланинско говедо. Там се срещат с най-елитните представители - с гладки козини и много високи показатели. Цената за бик на около 8 месеца е над 4000 евро, а крава, която е годна за разплод, е около 3000 евро, малките струват почти 1500 евро.
Животновъдите обикалят ферми, за да изберат животните си. Когато намират - нова пречка, транспортът е почти невъзможен и ще струва над 10 000 лв. Никой не иска да се заеме с това. След известно време техен приятел успява да им помогне - с подходящ превоз, документи. Докарват две заплодени крави, една юница и бикът Юри, който тогава е на осем месеца.
Първите животни в стадото нямат нищо общо помежду си, което е важно, за да се избегне кръвосмешение.
"Макар че е разрешено донякъде и някой смята, че е подходящо. Не е най-доброто, което съпътства животновъдството", казва Вълев.
Първата крава в стопанството, която ражда, губи теленцето заради нападение на чакали. "Нямахме опит тогава. Вече познаваме кога крава ще ражда и опитваме да вземем мерки доколкото е възможно", казва Вълев.
Неочаквана трудност се оказва и регистрацията на животновъдния обект - породата не съществува в регистъра на земеделското министерство, което принуждава стопаните да преминат сложни процедури, за да я има в списъците.
„Вкарвам ги в Австрия, от там директно влизат в обекта ни. В следващия момент тук в България ни казаха – „Такова животно няма“. Не може ли да ги пишем Кафяво или Сиво искърско говедо“, спомня си Вълев и отбелязва, че препятствията са били големи.
Освен това в началото животните били съвсем диви – прескачали са изкуствени пастири, бягали. Малко по-късно свикват със стопаните си и поведението им се променя:
„Ако детето ти не те уважава, значи ти не си направил нещо както трябва. Същото е и тук – когато животните вървят след мен и ме гледат в очите, значи съм се справил“, обяснява стопанинът.
Животните обичат да хапват „бонбоните“, предназначени за тях – по няколко килограма ябълки всеки ден, чувстват се добре, когато Стефан ги сресва.
„Любвеобилни животни са, но и много ревнуват – единият от биковете винаги идва и започва да си навира главата под рамото ми, за да му обърна внимание“, разказва животновъдът. Намеренията им са единствено да отглеждат красивите животни, за да запалят още хора по тази порода.
В стопанството Галя се грижи за градината. Случвало се е да работи и да усети, че неканен гост се приближава до нея – някоя от кравите любопитно пристъпила, за да се увери какво точно се случва.
В отдел „Детска градина“, както се шегуват стопаните, в момента има и няколко десетки палета от специализирана ловна порода. Те също са за подарък.
Стефан е и ловец, но не в най-традиционното схващане. Предпочита грижата за дивеча - захранва сърни, елени, диви прасета. Понякога прасетата се сдобиват и с имена - Нерон, Безушко. "Как тогава да стрелям по тях", казва той. Разказва, че Безушко е бил сериозно ранен преди време, а Вълев се е погрижил за него - с храна, с лекарства.
Стопаните отглеждат и два коня от породата Хафлингер – идват от Тирол и се ползват като планински тежковози.
Стефан получава първия жребец за 60-годшния си юбилей от приятели от ловната дружина на село Велчево. Той първоначално също бил много див, често се налагало да го търсят по поляните. Оказва се, че животното е стадно и има нужда от кобила. Такъв бил и съветът на друг приятел от същата ловна дружина, на когото първоначално му хрумнало да подари бяло магаре, но в последствие, когато се появява с ремарке, вътре е кобилата Венера. Тя вече очаква първото конче.
Коментари