Ето как можем да похапваме и през зимата, какво не знаем за виненото обаче

Скъпи приятели, дойде времето да прибираме сочния гроздов плод от малкия масив или двора.

Освен десертните нетрайни чепки, които веднага ядем за десерт, много от вас разполагат и със сортове, които се берат по-късно и могат да бъдат съхранявани по-дълго.

За тях трябва да знаят, че се подбират хубаво узрели гроздове от някой десертен сорт, махат се повредените и загнили зърна. Ако някъде зърната, дори и здрави, са много нагъсто, те се прореждат.
Добре е да оставим така приготвените чепки няколко дена на слънце. Това се прави, за да изсъхнат и доузреят.

Ако например искаме и можем да използваме тавана, там трябва да си направим един вид

домашна гроздосушилня

Тя може да представлява нещо като стълба за качване, всъщност ще използваме именно нея. В този случай на перпендикулярните летви, на растояние от десетина-петнадесет сантиметра, се забиват гвоздеи и трябва да се получи нещо, което наподобява окачалка.

Ако пък не ни харесва подобна сушилня, тогава можем просто да опънем връв между две стени или подпорни стълбове на тавана. След това вземаме хубаво просъхналите гроздове, като внимаваме да не трием восъчния им налеп, и ги окачваме на стърчащите пирони.
Съвет: Почти задължително е преди това да опушим тавана и да го белосаме с вар. Така гроздето от някои сортове би могло да се запази почти до края на зимата.

Подобна подготовка можем да направим и на избата, ако нея ще използваме за съхранение. В този случай обаче трябва да се знае, че помещението не бива да е влажно, защото гроздето бързо ще се повреди.

Къде грешим най-много

при беритбата на винените сортове? Бере се в сухо време, и след като се е вдигнала росата. В топли дни - да се избират хладните часове, а в студени дни – най-топлите.

Когато е валял дъжд, следва да се изчака ден-два, за да възстанови гроздето своята захарност.

Набраното за вино не бива да стой на открито, а веднага да се пристъпи към преработката му.

Нещо много важно за помещенията, в които са съдовете с грозде за ферментация! Задължително е да се проветряват, иначе можем да се отровим.

Внимание! НА ПОДЛОЖКА

Въглеродният двуокис, който се отделя по време на ферментацията, е силно вреден за човека.
Той е по-тежък от въздуха и се настанява в ниската част на помещението. Затова периодичното проветряване е задължително.
В никакъв случай не пускайте децата в такива помещения.

Ферментацията

се предизвиква от невидими едноклетъчни организми – това са дрождите, природно полепнали по гроздето. Хубаво е да се знае, че от различните видове дрожди не всички са еднакво активни, казва нашият консултант инж. Николай Бакалов.
Както културните, така и дивите дрожди понасят съдържание на алкохол до определени граници. Дивите не са полезни за процеса, те при 4% об. алкохол преустановяват дейността си, а културните издържат до 16 об.% алкохол.
Малцина знаят и това, че за всеки процент алкохол дивите дрожди използват много повече захари, отколкото културните и в крайна сметка рандеманът става много по-нисък.
В домашни условия, когато ферментацията протича под действието на двата вида дрожди, се получава вино с по-ниско алкохолно съдържание и трудно се стабилизира.

Подготовката за ферментиране

Преди да се подложи на ферментация, гроздето трябва да претърпи известна подготовка от наша страна.

Първата част от нея е отделянето на зърната от чепките, на което лозарите и винарите казват ронкане.

Да знаете, че вино, при което ферментацията е протекла без чепките, става годно по-рано и освен това притежава по-мек и приятен вкус и по-интензивен цвят. Това е, защото чепките също поемат известна част от образувалия се алкохол по време на ферментацията.

При домашни условия ронкането се прави на ръка, като плодът трябва да се доведе до състояние на каша. Много подходящи за целта са ръчни гроздомелачки, които вече се предлагат масово. Ценното е, че те пукат зърната, а оставят семките цели, а начупените семки отделят някои масла, които придават неприятен вкус на виното.

При условията в страната често се налага да повишаваме захарното съдържание на мъстта, като добавяме захар. Въпросът е тя да е толкова, че дрождите да могат да я преработят. Захарността определяйте с помощта на захаромер. За всеки процент по-малко захар се добавя 1 кг захар на 100 литра мъст. Не прекалявайте!