У нас се среща рядко, но заслужава повече внимание

В желанието си да сме полезни и в името на красивите градини и здравите цветя, непрестанно търсим нови и нови видове, които да представяме по най-атрактивния, но и реален начин. Затова днес ще ви запознаем с една чаровница, която у нас се среща рядко, но заслужава повече внимание.
Ескалониите наброяват около 40 вида, отделени в собствено семейство. Повечето представители произхождат от Южна Америка и за съжаление не биха издържали нашите зими (или поне тези досега). Всъщност и камелиите, олеандрите, дафина и маслините също не можеха, но все повече градинари съобщават за успешно презимували растения със или без специални грижи и то в различни точки на страната. Та, знае ли се, може и ескалонията да успее в по-топлите райони и най-вече по черноморското крайбрежи, като се има предвид, че издържа до минус 10 градуса без проблем.
Вечнозелена, с лъскави листа и невероятно нежни цветове в бяло, нежно или наситено розово и червено, събрани във връхни съцветия. Цъфтежнният период трае не по-малко от 3 месеца през лятото. Думите не са достатъчни, за да опишат красотата и контрастите на ескалонията.
Не случайно споменахме крайбрежието. В родината си, а и не само, растението се отглежда под формата на двуметрови живи плетове - зелени стени с гъста листна маса и продължителен цъфтеж, които да спират силни въздушни течения. По този начин предпазва по-чувствителни растения.
Ескалонията е много подходяща и за контейнерно отглеждане. В такъв случай тя е компактен храст, които не изисква много грижи, стига да си хареса мястото.

Силни страни и тънкости 

На първо място трябва да почертаем, че ескалонията е слънцелюбиво и сухоустойчиво декоративно растение. Тя предлага красота целогодишно, а и расте сравнително бързо. Подходяща е за самостоятелно отглеждане или в комбинация с други украсни култури със сходни изисквания.

Чувства се най-добре на проветриви и огрени места. Песъчлива почва с добър дренаж и отлични отцедливи свойства е най-подходяща. Когато се отглежда в съд, се налага да се подхранва всеки месец през топлата част от годината.

Внимателно се подрязва наесен 
Красавицата цъфти на млади клонки. Затова каквито и да било съкращения се извършват след масовия цъфтеж - наесен. Тогава се вкореняват най-успешно зрели клонки, ако искате да размножите.
Ескалонията понася дори силни резитби и се възстановавя бързо. Съвсем спокойно може да се „научи“ да бъде малко дръвче или да се оформи според желанията на градинаря в нестандартен топиар.
Между другото, цветовете силно привличат пчели, пеперуди и много други полезни насекоми.

Неприятности почти няма 

Болести и неприятели рядко вредят на ескалонията. Единственият й недостатък остава слабата мразоустойчивост. Разбира се, неприятности при отглеждането може да се появят, но те са по-скоро свързани с факторите на средата и грижите.

Възможно е долните листа за започнат да падат, ако растението бъде преполято. Основата се оголва, но растението оцелява, ако се вземат мерки навреме. Същата причина води и до почерняване на цветовете и пъпките.

Заместител, устойчив на студ 

Каквито и плюсове да изреждаме, фактът, че ескалонията мръзне, е достатъчен да откаже повечето градинари от нея. Затова предлагаме и резервен вариант – чойзията.

Ароматна, напълно студоустойчива, слънцелюбива, но толерантна на частично засенчване, лесна за отглеждане, идеална за градина, но не и за контейнер.
Чойзията цъфти веднъж, но толкова обилно, че листа не се виждат. Възможна е и втора вълна в края на лятото. Ароматът пък допринася за приказно изживяване. Не се налагат резитби, освен за ограничаване на размера.