Здравейте! Много обичам растенията, въпреки че живея в малък апартамент. Възхищавам се, когато видя красиви сакъзчета, падащи като водопад от някоя тераса. За съжаление аз никога не съм успяла да го постигна. Купувам всяка пролет от пазарите, садя в нова пръст, поливам, торя, пръскам с акарицид и фунгицид, но неминуемо се разболяват, започват да им съхнат листата, цветовете стават слаби, ако отрежа връхчетата, не се развиват нови леторасли. Ще приложа снимки, за да илюстрирам проблема. Ако може да ми дадете подробни указания и съвети какво да правя.

Емилия Илиева

Отговорихме по най-бързия начин на госпожа Илиева, но смятаме, че съветите, които ѝ дадохме ще бъдат от полза на много цветари. Затова, със съвсем малко промени, ги публикуваме за всички.

Сакъзчетата произхождат от Южна Африка, където е сухо и горещо през по-голямата част от годината. Изхождайки това, тези цветя нямат нужда от много вода, а съответно и храна. Естествено, ние не можем да имитираме тамошния климат, но той може да ни даде много насоки.
Доста често вече хубавите субстрати са обогатени с бавно разградими торове и допълнително подхранване само компрометира цъфтежа или задържа растежа, а може да доведе и до образуване само на листна маса.

Рязането за сгъстяване също има тънкости. Никога не бива да се реже, когато растенията са сухи. Влагата в почвата осигурява мигновена реакция, която събужда пъпките във възлите. Това правило важи и за останалите цветя, които се облагодетелстват от пензиране на връхчетата или съкращаване на стъблата.

В крайна сметка много храна, вода, третиране с препарати и т.н. около сакъзите и мушкатата води само и единствено до проблеми.

3 проблема – много решения

1. Кафяви петна по листата. Най-често се образуват заради задържане на капки вода по листната повърхност. По- рядко проблемът е от патологичен характер. Решението е листната маса да се пази от задържане на вода. В комбинация с това трябва да се намалят поливките и подхранването.

2. Жълто прошарване. Такава хлороза е много характерна при дефицит на желязо. Елементът е зависим от наличието на вода, от рН-то на почвата, както и от наличието на други хранителни елементи, които пречат на растенията да го усвоят (наричат се антагонисти). Оптимално рН за пеларгониуми е в границите 5.8-6.5 и лесно може да се провери с лакмус от агроаптеката.

3. Липса на цветове. Сакъзчетата и мушкатата отказват да цъфтят по 2 причини- недостатъчно пряка слънчева светлина и предозиране с торове. По отношение на светлината са необходими не по-малко от 6 часа слънчево греене. А прехранените пеларгониуми не цъфтят, особено ако в торовете се съдържа много азот.

Почвата е винаги от значение 

Трябва да подчертаем (и то дебело), че не всяка почва, която се продава в магазините е качествена, съдържанието ѝ отговаря на етикета, и е подходяща за цветя и разсади, както обикновено пише, особено, ако е евтина.

Ако пък е хубава, то тя е подсилена с бавно разградими торове и допълнителното редовно подхранване от ваша страна не е добра идея. Можете да си приготвяте сами смеска от равни части градинаска почва, пясък и чист торф.

В такъв случай едно подхранване месечно е повече от достатъчно и дори не е необходимо. Формулация от типа NPK 10:10:10 е най- подходяща.

За да се радвате на водопади... 
Хитринка, която можете да приложите догодина, е да заложите вместо на млади разсади, на готови сандъчета или висящи кошници.
С 2 кошници например ще получите мигновен ефект, няма да се налага да пензирате връхчета или да съкращавате стъбла. От вас се изисква единствено да пресадите в сандъче, ако така искате да отглеждате сакъзчетата, да почиствате прецъфтелите цветове, пожълтелите листа и евентуално да подхраните не повече от 1-2 пъти за целия сезон.
Сумата е същата или съвсем малко по-висока, но ефектът е мигновен и спестява нерви.

Внимание!Неприятел 

Metcalfa pruinosa е цикада, която се среща у нас от няколко години. Тя напада много декоративни, овощни и паркови култури, както и диви растителни видове.Бърка се с памукова въшка от по-неопитните градинари.

Цикадата отделя много медена роса и може да доведе до загиване на растенията при големи нападения. Химическата защита не е ефективна поради големия брой гостоприемници, но меткалфата има естествен враг- Neodryinus typhlocybae.