Тракия

Узрява около средата на август. Гроздът е голям до много голям, със средно тегло около 400 г, но някои гроздове достигат 1-2 кг. Зърното е едро, месесто, сочно, с неутрален вкус и жълто-зелена дебела жилава кожица.

Лозите са силнорастящи, много родовити.

Подходящата резитба е късата - чепове с две или едно око.

Сортът е слабо студоустойчив, но при съответни грижи срещу измръзване любителите може да го отглеждат до 600 м надморска височина.

Брестовица

Гроздето му узрява през втората половина на август. Гроздът е средно голям до голям, със средно тегло около 250-300 г, полусбит до рехав. Зърното е много едро.

Лозите са силнорастящи, с добра родовитост.

Подходящата резитба е на смесеното плодно звено - един или два чепа с по две очи и плодна пръчка с 10-12 очи. Когато натоварването на лозите с очи по време на резитбата е слабо, възможно е източването на ресите в мустаци. Средният добив на грозде от лоза е 6-8 кг при полувисока формировка.

Сортът е слабо студоустойчив, но любителите при съответни мерки зимата може да го отгледат до 500 м надморска височина.

Русенско едро

Узрява през втората половина на август и началото на септември. Гроздът е средно голям до голям (средно около 450 - 500 г), рехав. Зърното е много едро, месесто, със слаб мискетов аромат, цилиндрично, леко прищипнато в средата, със средно дебела, жилава, жълто-зелена кожица.

Лозите са силнорастящи.

Независимо от формировката, ежегодната резитба е поддържане на смесено плодно звено - чепове с две очи и плодна пръчка с 10-12 очи. Средният добив на грозде от лоза е около 5 кг.

Проявява склонност към източване на ресите в мустаци в хладна пролет или при недостатъчно натоварване на лозите с плодни очи. Не проявява склонноста към милерандаж.

Препоръчва се да се отглежда до 400 м надморска височина.

Велика

Узрява рано - през втората половина на август.

Най-впечатляващи са генетичните му заложби за висок добив, големината на гроздовете и едрината на зърната. Средното тегло но гроздовете е 560 г. Зърната са едри, месести, хрупкави, с хармоничен вкус, предпочитани от консуматора и заради крехката среднодебела кожица. Тя е тъмночервена до тъмновиолетова с восъчен налеп.

Лозите от този сорт са силнорастящи и много родовити. Подходящи са за асмовидно отглеждане. За най-предпочитана формировка се приема повдигнат Гюйо и ежегодна резитба на две плодни пръчки с по 12-14 очи и 4-5 чепа с по две очи. Средният добив от лоза надхвърля 9 кг, а средният добив от декар - над 3 тона. По устойчивост на болести и на ниски зимни температури не се отличава от повечето отглеждани сортове у нас. Може да се отглежда на надморска височина до около 400 метра.

Янтар

Узрява през втората половина на август. Гроздът е средно голям (около 300 г), коничен, полусбит. Зърното е средно едро, месесто, яйцевидно, с изразен аромат на ванилия.

Лозите са среднорастящи, с добра родовитост.

Поддържащата резитба е чепове с две очи и плодни пръчки с 8-10 очи. Средният добив на грозде от лозаа е около 5 кг.

Практически гроздето е устойчиво на сиво гниене.

Може да се отглежда до 600 м надморска височина.

Пловдивски рубин

Узрява около средата на август. Гроздът е голям (около 480 г), коничен, полусбит до рехав. Зърното е средно едро до едро, месесто-сочно, с приятен вкус, със средно дебела, крехка, тъмно оцветена кожица.

Лозите са силнорастящи, слабо студоустойчиви, много родовити, поради което при всички формировки резитбата трябва да е само на чепове с две очи. Средният добив на грозде от лоза при формировка Омбрела е около 15 кг.

Не е склонен към изресяване и милерандаж. Гроздето запазва свежия си вид при съхранение, устойчиво е на сиво гниене.

Може да се отглежда до 500-600 м надморска височина.

Ряхово

Един от най-новите български ранни десертни сортове. Гроздето му узрява около средата на август. Гроздовете са средноголеми, със средно тегло 447 грама. Зърната са много едри, продълговати, с жълто-зелена до кехлибарена, средно дебела ципа, покрита умерено с восъчен налеп. Месестата част е хрупкава, с едва доловим мискетов аромат.

Подходящата резитба е смесената - в случай на приземно отглеждане - 1-2 плодни пръчкиа с 14-16 очи и 3-4 чeпа с по две очи, а при средно стъблено оглеждане и формиране на къси рамена плодните пръчки се оставят на 10-12 очи, докато броят на чеповете с по-две очи нараства на 4-6.

Средният добив от лоза е 5,55 кг.

Сортът е средно чувствителен на мана, оидиум и сиво гниене.

Мискет дунавски

Узрява около средата на август. Гроздът е средно голям (около 230 г), коничен и силно сбит. Зърното е едро, овално, месесто-сочно, с мискетов аромат.

Лозите са силнорастящи, много родовити, поради което ежегодната резитба трябва да бъде на чепове с две очи. Средният добив на грозде от лоза при средностъблена формировка е 5-6 кг, а от отделни лози достига до 8-9 кг.

Родовити са и колтуците, гроздето на които узрява до есента.

Не е склонен към изресяване и милерандаж. Гроздето е практически устойчиво на сиво гниене.

Може да се отглежда до 600-700 м надморска височина.

Чауш

Много стар сорт, но предпочитан в личните стопанства поради ценните си качества. Узрява в края на август. Гроздът е голям (около 360 г), коничен, понякога крилат, до много сбит.

Лозите са силнорастящи, с добра родовитост. При стъблено отглеждане резитбата трябва да бъде на чепове с две очи, а при формировка Гюйо - на чепове и плодни пръчки с 10-12 очи. Средният добив на грозде от лоза е около 6 кг.

Гроздето е устойчиво на сиво гниене. Поради това че цветовете му са женски, по време на цъфтежа трябва да се опложда с прашец от цъфтящи едновременно с него сортове - Мискет хамбургски, Димят и др., каквито трябва да има в съседство.

Подходящ е за отглеждане до 600 м надморска височина.

Шасла доре

Узрява през втората половина на август. Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, често с едно крило, полусбит. Зърното е средно едро, месесто, с неутрален вкус и тънка, жилава, жълто-зелена кожица. В едно зърно има по 4 семена, което е недостатък в съчетание с относително по-дребните зърна.

Лозите са среднорастящи, с много добра родовитост.

Реже се само на чепове с две очи, независимо от формировката. Оставянето на плодни пръчки води до претоварване, в резултат на което растенията отслабват и закържавяват.

Лозите проявяват сравнително добра студоустойчивост и може да се отглеждат до 500-600 м надморска височина.