Единствената разлика е, че налитането се прави върху зрял маточник, а не върху оплодена майка, както е при ранното роене.

Маточникът може да е от друго високопродуктивно семейство. Или пък подбран от роилото се семейство, но всички други маточници трябва да се унищожат. Важното в случая е, че не се дава оплодена майка, защото ще започне да снася! И все пак, ако това се случи, от снесените яйца ще се излюпят пчели след 21 дни, т.е. по време или към края на главната паша.

И проблемът става голям, защото тези пчели няма да участват в медосбора. А ще бъдат само консуматори на готови хранителни запаси веднага след първата главна паша.

В същото време излюпената от зрелия маточник млада майка през това време ще се съеши. Тя ще започне да снася в началото на главната паша. Младата майка ще смени старата след обединяването на двете семейства. Така ще се прекрати роевото състояние.

Но пчелното семейство ще "влезе" в главната паша с малко открито пило и много летящи пчели. Разбира се, те активно ще събират нектар и прашец. И ако в района има и друга главна паша, двете майки се оставят да снасят, като семействата се обединяват, но преди настъпването й.

За да се възстанови дейността на пчелното семейство, е наложителна смяната на пчелната майка с млада. Но тя трябва да бъде оплодена същата пролет. Другите мерки невинаги помагат, защото роевият инстинкт е много силен. Ползата в случая е, че семействата с млади майки не са склонни да изпадат в роево състояние. Още повече, ако им са даде възможност за усилено снасяне на яйца.