Сортовете се различават по срока на зреене

Не само в професионалното овощарство, но и в любителските градини ябълката е овощен вид номер 1. Освен това овощният вид има много голямо сортово разнообразие, а също така и различен срок на зреене - от средата на юли до края на октомври. Късните ябълкови сортове могат да се съхраняват през цялата зима дори в домашни условия. Освен за свежа консумация ябълките се преработват - в сушени резенки, сладка, мармалади, компот, сок, вино, оцет.

Ябълковите дървета могат да се отглеждат в любителските градини навсякъде у нас. Размерът на дърветата и встъпването им в плододаване зависят от сорта и подложката. Ето защо, когато се купува фиданка, препоръчително е градинарят да поиска информация от специалист в разсадника за особености при отглеждането й - най-вече за резитбата за формиране на дървото.

У нас се отглеждат повече от 500 сорта ябълки - местни и чужди. В зависимост от срока им на зреене те се разделят на летни, есенни и зимни.

Летните сортове узряват през юли и първата половина на август. Те се консумират веднага. Не могат да се съхраняват повече от 10-ина дни.

Есенните сортове узряват през втората половина на август - началото на септември. Съхраняват се от 1 до 3 месеца. Подходящи са за директна консумация, като и за преработка.

Зимните сортове узряват през септември - октомври. Те се консумират след като достигнат подходящата зрелост, която протича между 1-4 месеца. Могат да се съхраняват продължително време - до 6 месеца.

ДИЕТИЧЕН ПЛОД

Плодовете на ябълката са диетична храна. Те подобряват храносмилането, като подпомагат отделянето на слюнка и храносмилателни сокове.

Използват се и като част от лечението на много болести.

Дръвчето има нужда от вода

Плодовата реколта зависи и от напояването на ябълково дръвче. Освен това влагата гарантира и залагането на плодни пъпки за следващото плододаване.

Как ще се поливат дръвчетата зависи от броя им.

Когато овошките са по-малко, могат да се напояват с маркуч или лейка. Поливането става в околостъблената чаша на дръвчето. Препоръчително е след това почвата да се мулчира с тънък слой компост или торф, за да се запази почвената влага.

При миниовощна градина е най-добре да се изгради система за капково напояване. В специализираните магазини се предлага подходящо оборудване за целта.

Капковото напояване има много предимства: пести вода, подава необходимите количества в точните моменти, когато дръвчетата имат нужда.

Каква трябва да е почвената повърхност

Каква да е почвената повърхност в ябълковата градина, зависи от броя на дръвчетата и как са разположени. Ако те, заедно с другите овощни видове, са разпръснати из цялата градина, затревяването е най-доброто решение, окопава се само в околостъблените чаши. Когато се отглеждат дръвчета от типа спър, те трябва да се засадят нагъсто в ред, като се нуждаят и от опора. И тук може да се затреви, а само малка ивица да се обработва.

Околостъблената чаша или обработваемата ивица в редицата дръвчета позволява там да се внасят торовете, които след това се заравят с окопаване.

През есента се правят по-дълбоки обработки 15-20 см, в зависимост от растежната сила на подложката. През вегетацията се прави по-плитко окопаване - около 10-ина см.

ВКУСОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Няма плод, който да предлага толкова разнообразни вкусове както ябълката. Различните ябълкови сортове могат да задоволят различните вкусови предпочитания. Има както сладки, така и кисели, хрупкави или по-меки, сочни или с плътно месо, с различно оцветяване са - жълти, червени, зелени, шарени. Но всичките до една са с прекрасен вкус.

Балансирано торене за качествени плодове

Не само за повече, но и за по-качествени плодове, ябълковото дръвче се нуждае от балансирана храна. Тя включва както основните макроелементи - азот, фосфор и калий, но и микроелементи. Те се подават чрез торовете, които се внасят в различни фази от развитието на овошките по определена схема.

От изключително значение е да се извършва балансирано торене, тъй като излишъкът на даден елемент, може да доведе до голям недостиг на друг. Торенето с повече азот например води до проява на признаци на калиево гладуване.

Недостигът на един или друг хранителен елемент може да се определи и по реагирането на ябълковото дърво, чрез изразени промени на растителните части, включително и плодовете.

Някои характерни симптоми:

При недостиг на азот връхните клончета на дървото са с дължина около 15 см, листата са светлозелени и пожълтяват по-рано, а плодовете остават по-дребни.

Симптомите при недостиг на фосфор са слаб растеж, дребни и матовозелени листа и плодове, които също са дребни, с интензивен цвят и неподлежащи на съхранение.

При калиево гладуване плодовете са слабо оцветени, с лошо качество. Когато недостигът е по-сериозен - листата са маслиненокафяви, завити нагоре към средния нерв, с хлоротични ръбове, които прегарят.

Първоначално признаците се явяват в основната част на летораслите, а след това се наблюдават и по горните листа.

АНАЛИЗ

Най-точно нуждите на дръвчето от хранителни вещества се определят чрез анализ на почвата, както и чрез листна диагностика

Храната трябва да е минерална и органична

Ябълковите дървета, както и останалите овощни видове се подхранват с минерални и органични торове. Нормите се определят според възрастта на дръвчетата. Естествено е младите да се торят с по-малки дози торове, а плододаващите - с по-високи.

Знаете правилото: фосфорните и калиевите торове, както и оборският тор се внасят есента, а азотните - през вегетацията на дърветата.

Азотната торова норма се разделя на две или три части. Подхранването се извършва през пролетта, в средата на май, и към края на вегетацията.

По време на развитието се извършва и листно торене, чрез което се подават разнообразни микроелементи, които също са важни за овошките. Препоръчително е да се използват продукти, които са предназначени за листно подхранване на трайни насаждания.

Основни неприятели и болести по ябълката

Ефективната борба включва агротехнически и химически мерки

Защитата на ябълковите дръвчета започва от със засаждането им в градината. Не трябва да се смята, че щом още не дават плодове, те не бива да се пръскат. Да, когато става въпрос за вредители, които нападат основно плодовете, това е така. Повечето от болестите и неприятелите вредят по различни растителни части, така че защитата е важна.

Болестите с най-голямо значение за ябълката са: струпясване, брашнеста мана, ранно и късно кафяво гниене. Много опасни са и вирусните болести, срещу които не се води директна борба, а се вземат мерки срещу преносителите им - най-често различни насекоми.

От неприятелите най-големи вреди нанасят плодови червеи, листоминиращи мухи, листни въшки, акари, листогризещи гъсеници, ябълков молец, корояди, и много други.

С прилагане на агротехнически дейности могат да се унищожат или да се ограничат някои болести и неприятели. Например чрез окопаването на почвата се унищожават част от зимуващите в нея вредители.

При резитбата на дърветата се премахват заразени клонки, гъсенични гнезда, яйчни купчинки, което също намалява инфекциозния фон за следващата година. Чрез събирането и унищожаването на мумифицираните и окапали плодове, също се ограничават вредителите.

Срещу някои от болестите като струпасвяне например се налагат редовни третирания - почти през цялата вегетация на културата.

Много е важно плодовете да се опазят от видовете гниене, тъй като в противен случай няма да има никаква плодова продукция.

Всички плодове - дали още на дървото, или по-късно, когато са оставени за съхранение - загниват

Листните въшки, които развиват много поколения през годината, също трябва да следят и да се пръска, за да се ограничи популацията им.

Борбата срещу ябълковия плодов червей е от съществено значение при дръвчетата, които дават плодове. Ако неприятелят се намножи в големи размери, може да повреди изцяло плодовата реколта. Ябълките стават негодни за консумиране, не могат и да се съхраняват.