25° C, ясно небе
При силно намножаване обикновеният житар и житните пиявици нанасят сериозни повреди по житните култури
Обикновен житар
Обследванията през последните години показват, че този неприятел се среща в по-голяма плътност в района на Североизточна България - Добрич, Силистра, както и в Южна България - Стара Загора, Ямбол и др.
У нас са разпространени няколко вида житари, но с най-голямо значение е обикновеният житар.
Неприятелят напада пшеница, ръж, ечемик, овес, както и някои житни треви - италиански райграс, овсига, тимотейка, див ечемик и др.
Възрастното насекомо има продълговато -овално тяло, което е оцветено тъмнокафяво, а главата е черна. Бръмбарът е с дължина на тялото 12-15 мм. Ларвата е жълто-бяла, дъговидно извита, главата е светлокафява. Възрастната ларва е дълга 30-35 см.
Обикновеният житар има двугодишен цикъл на развитие, зимува като ларва. Ларвите преминават развитието си през три възрасти, общо за 22 месеца. През първата година от развитието си те се хранят главно с хумусни вещества, както и с коренчетата на житните култури.
През втората година те прегризват кълновете на поникващите растения. Когато влагата не е достатъчна, те предпочитат подземните части на стъблата и по-дебелите корени.
В края на втората година от развитието си, обикновено през май, те какавидират в почвата. Бръмбарите от новото поколение се появяват в края на май - началото на юни в зависимост от условията за периода. Първоначално бръмбарите се наблюдават по плевелите, а после преминават по житните посеви.
Те се хранят с меките и неузрели зърна като ги нагризват. При храненето много от зърната се оронват и падат на земята, което е допълнителна вреда.
През деня бръмбарите се намират по класовете, а през нощта - под бучките пръст, камъни или растителни остатъци. Неприятелят е активен през топлите часове на деня, когато е в състояние да прелети от 5 до 10 км.
Прагът на икономическа вредност 3-5 броя възрастни на квадратен метър във фаза млечна зрелост. Обикновено третиранията срещу обикновения житар се съчетават с тези срещу вредна житна дървеница.
Обикновена житна пиявица
Неприятелят се среща навсякъде у нас. При силно намножаване на пиявицата пораженията при житните посеви са значителни.
Обикновената житна пиявица вреди по-сериозно при пролетните житни култури - овес и ечемик. При каламитетно намножаване поврежда и зимната пшеница, различни житни треви, както и царевицата.
Възрастното насекомо е с продълговато, почти цилиндрично тяло, дълго 4-5 мм. Главата и антените му са черни. Ларвата е мръснобяла до бледожълта. Тя е извита в задната си част, дълга е 5-6 мм.Покрита е с тъмна слуз, в която се съдържат екскременти. Ларвата наподобява пиявица, откъдето насекомото е получило името си.
Вредителят развива едно поколение и зимува като възрастно насекомо под окапалата шума в гористи местности, храсталаци, полезащитни пояси. Възрастните бръмбари се появяват през април - май, когато температурата на почвата достигне 10 градуса, а на въздуха - 20 градуса. Те се насочват към полетата с овес, ечемик, пшеница, като започват веднага да се хранят с листата.
Впоследствие изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата, така унищожават двата епидермиса и паренхимната тъкан.
При масово нападение листата побеляват и изсъхват
След като се хранят няколко дни, бръмбарите копулират и снасят яйца върху горната страна на листата. Сортовете пшеница и овес, които имат по-окосмени листа, се отбягват от неприятеля, разясняват ентомолози, което е един вид устойчивост.
Излюпените ларви се хранят с листата. Те изгризват надлъжни ивици между нерватурата, като унищожават горния епидермис и паренхима, без да засягат долния епидермис.
Възрастните бръмбари от новото поколение се появяват юли. Част от тях остават в почвата, а другите излизат на повърхността и се хранят с различни видове житни треви. Неприятелят преминава и по царевичните растения, по които също поврежда листата по характерния за него начин.
Повредите са основно във връхната част на листата. По-късно бръмбарите се прибират в местата на зимуване.
Синя житна пиявица
Този неприятел също се среща в цялата страна, но в сравнително по-малка плътност. Обикновено двата вида пиявици се откриват съвместно в житните ниви. Синя житна пиявица напада същите култури като обикновената житна пиявица.
Възрастното насекомо е бръмбар с продълговато тяло, интензивно син цвят и метален блясък. Дължината на тялото е 3-4 мм.
Синя житна пиявица развива едно поколение за година, зимува като възрастно насекомо под старата кора на дърветата и под окапалата шума край гористи местности.
Бръмбарите се появяват през април. Биологията на вида е близка до тази на обикновената пиявица.
Различава се основно по начина на какавидиране. Ларвите на синята житна пиявица какавидират в гънките и в основата на повредените листа или между класчетата.
Възрастната ларва отделя пенлива течност, с която се обвива. Тя се втвърдява от възуха и образува бяла камерка, в която ларвата какавидира.
Бръмбарите от новото поколение се появяват през първата половина на юли. Те мигрират по житните треви, с които се хранят. По-късно отиват в местата на зимуване.
Борбата с житните пиявици не съвпадат с третиранията, които са насочени срещу вредна житна дървеница, ето защо трябва да се извършват отделно.
Пръсканията се провеждат на два етапа - срещу възрастните и срещу ларвите.
Прагът на икономическа вредност е 30-50 възрастни на квадратен метър при зимните житни култури, 15-20 възрастни при пролетните култури, а за ларвите е 1 ларва върху флагов лист. Има достатъчно инсектициди, които са регистрирани за контрол на житните пиявици.
Коментари