19° C, разкъсана облачност
Липсата на дъжд е най-големият проблем на фермерите, които в момента активно сеят царевица и слънчоглед
Галя Събева
“Ден година храни!” гласи старата народна мъдрост. Днес тя е особено актуална. В условията на извънредно положение и опасност от продоволствена криза, объркани пазари и неизвестност, особено важно е да се засее новата реколта.
“Нивата не чака!” - с тази категоричност земеделските стопани от Добруджа се захванаха със сеитбата на царевица и слънчоглед. Въпреки наложените ограничения и трудностите, произтичащи от КПП-та, декларации, служебни бележки и въпроси дали ще стигнат до нивите си, земеделците са на първа линия. С невероятно добра организация, компетентно управление, бързи реакции и адекватни решения, те тръгнаха да осигурят прехраната.
През есента на 2019 г. в Добричка област бяха реколтирани 717000 дка слънчоглед и 877000 дка царевица. Очакванията са и през тази пролет площите да бъдат близо до тези от предходната.
Сериозни притеснения
буди липсата на почвена влага. За поредна година в Североизточна България нямаше зима и това ще се отрази. Няма сняг, няма дъждове, съответно няма запаси от влага в дълбочина. Това е основният фактор за добрата сеитбена кампания. Пет пъти по-малко са падналите валежи през есенно-зимния период в сравнение с нормата и достигат до около 100 литра, обобщи Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
“Коригирахме дълбочината на сеитбата на слънчоглед, за да попаднат семената на по-влажна почва”, коментира Иван Димитров, земеделски стопанин от село Дончево, който е в началото на сеитбената кампания. Ден преди да влезе със сеялката, той прави второ култивиране на полето. Последвалите силни ветрове и високи температури обаче допълнително изсушават горния почвен слой. “Ако не падне дъжд, семената няма да поникнат дружно. Независимо че в други райони на страната в дните преди Великден вали дъжд, дори сняг, при нас си остава без валежи”, допълни фермерът. За да се справи с капризите на природата, той разчита на качествата на семената от слънчоглед, на които се е спрял.
През последните години семенарските компании работят в тази посока - да отговорят на климатичните предизвикателства и да селектират хибриди, устойчиви на суша и горещини. Поне такива са последните няколко лета в Добричка област - през юли, август и септември климатът става пустинен и няма дъжд.
Ниската цена на слънчогледа
през последните години накара земеделските стопани да обърнат поглед към сегмента на високоолеиновия слънчоглед. Някои от земеделците сеят около 40% от тези хибриди, тъй като реколтата от тях е с по-висока цена.
“Залагам и на високоолеинов слънчоглед, тъй като през миналата година той се представи перфектно в региона на Добрич. Пазарът диктува към какво да се насочим”, допълни още Иван Димитров.
Пролетната кампания е на финала си в стопанството на агронома Ивайло Цанев, който се грижи за 20 хил. дка в землището на село Захари Стояново, община Шабла. Общо 9000 дка са пролетните култури.
“До седмица очакваме да поникнат първите декари. Имаше малко дъждове и това помогна условията за сеитба да са що-годе нормални”, обобщи младият фермер. В същото време обаче е категоричен, че не е обичайно да няма запаси от зимна влага. Това може да е рисково, ако настъпи по-продължително засушаване.
“Винаги избирам хибриди царевица 400 по ФАО, тъй като са най-добре балансирани. И да няма валежи, пак дават стабилен добив. Миналата година при абсолютна суша ожънахме средно по 550 кг царевица от декар. Това е много добър резултат при нулеви валежи”, поясни Ивайло Цанев.
Последният дъжд в региона на Шабла е от порядъка на 5-6 литра, а преди това в продължение на 20 дни не е падала нито капка. “Това рефлектира върху пшениците.
Към момента посевите са много добре, има напълно развити братя, но ситуацията не отива на добре.
Пшениците започват да съхнат просто нивото на влагозапасяване е много ниско”, допълни Ивайло Цанев.
Засетите през есента на 2019 г. площи с жито в стопанството са 10 хил. дка. Почти толкова са били и през предходната година. Тогава обаче пшениците са били в още по-лошо състояние, припомня си младият агроном.
“Заради трайното засушаване, започнало през есента, продължило през цялата зима и пролетта, пшеницата узря бързо.
Посевите си останаха недобре гарнирани и това е причина за ниските добиви през лятото на миналата година - от 300 до 500 кг/дка, но ние и не очаквахме повече заради състоянието на пшеницата”, обясни Цанев.
Към момента пшениците са по-добре
в сравнение с миналата година, дано природата се окаже милостива и донесе дъжд, надява се стопанинът.
През миналата година пълната суша в района на село Захари Стояново е продължила около 4 месеца. В близките населени места край морето и по румънската граница обаче засушаването е продължило 6-7 месеца.
Редовните безвалежни сезони в Добруджа стават причина Ивайло Цанев да вземе едно крайно решение и да извади рапицата от сеитбооборота на стопанството. Вече 5 години той не сее от маслодайната култура.
“Посевите често пропадат и носят големи загуби. Културата се влияе от продължителните летни и есенни засушавания, не може да покълне, да тръгне, не успява да презимува, тъй като няма снежна покривка. Всичко това води до разваляне на посевите. Отказахме се от тази култура. Последно разорахме 5000 дка от нея и решихме да не я сеем”, категоричен е Ивайло Цанев.
Коментари