Жени Владинова

Налагането на добри практики в месодайното стадо е препоръчително. Защото само те ще позволят на фермера да постигне оптималното тегло за продажба на говедата за месо. Кои са те разяснява специалистът д-р Иван Омайников.

При различните месодайни породи интензитетът на среднодневния прираст при различно живо тегло е различен.

Какви са нормативите за рентабилна реализация?

* При породите Абърдийн Ангус и Херефорд най-висок среднодневен прираст животните имат при живо тегло 220-450 кг. След това кривата на прираста пада.

* При тежките породи Шароле, Симентал, Белгийско синьо говедо и Лимузин прирастът расте до 650-750 кг. Над тези стойности и при тях прирастът спада.

Тези показатели е важно да се знаят от говедовъдите, за да не продават под 220 кг при едните и под 350-400 кг при другите породи. Ако фермерите се съобразяват с тази специфика, при реализацията ще постигнат най-добрата рентабилност, защото за 1 кг прираст се изразходва най-малко фураж.

Друг вариант е телета по 200-250 кг да се доугояват до 400-450 кг. След това да отиват директно на пазара за месо. Тази ниша е свободна и е добро решение за бизнес. Това също е печеливш вариант. Защото развъждането на майчини стада у нас от породите за месо все още е много трудно.

Следващата стъпка е правилно управление

на пашата и полетата за пашуване

Това е другият фактор, пряко влияещ на рентабилността.

Според д-р Омайников за пасищно отглеждане при нашите природо-климатични условия най-подходяща е породата Абърдийн Ангус. Защо?

* Защото тя има най-добър стаден инстинкт и животните вървят в стадо.

* Абърдийн Ангус много добре използват пашата.

* Имат силно проявен майчин инстинкт и винаги си търсят телето. Кравите от тази порода не дават на телета "крадци" да сучат от тях.

* Имат много добро висококачествено месо с изключителни вкусови качества, което се търси от търговците.

* Абърдийн Ангус е с много висок рандеман, с малко количество тлъстина около вътрешните органи и таза.

* При нашите природо-климатични условия оборно-пасищното отглеждане е препоръчително при стада Абърдийн Ангус, Херефорд и Лимузин.

Другите, развъждани у нас, породи за месо -

Шароле и Белгийско синьо,

е по-добре да се отглеждат оборно

Фермерите, които ще ползват пасища, трябва да са наясно, че в България пасищният период е много кратък - от 20 май до 20 август. И поради тази причина през останалото време говедата трябва да се подхранват. И въпреки че се дават субсидии за пасища в планинската част на Стара планина и Родопите, там расте орловата папрат, която е голям бич. Първо, тя заема 70-80% от тревостоя в тези райони. А борбата с нея е много трудна, почти обречена на неуспех.

Освен това като цяло тревостоят на високопланинските ни пасища е много лош - освен че е кратък, той е с много кисели и остри треви. Там липсват важните и така нужни бобови и житни културни треви.

Месодайните говеда са непридирчиви към

материалната база

Леките навеси и несменяемата постеля са достатъчни през периода на отглеждането им. А това е от голям плюс за фермера - пести разходи. Доказано от практиката е, че месодайните говеда могат да се отглеждат и на открити площадки целогодишно. Стига да се осигури на всяко животно 20 кв.м и ветрозащитна стена на площадката.

Има ли у нас достатъчно животни от месодайните породи? Може би отговорът е "да", защото расте броят на фермерите, отглеждащи говеда за месо.

Но първо да видим какво се случва в сектор месодайно животновъдство.

Неоспорим факт е, че нашите животновъдни институти в Троян и в Костинброд от години развъждат чистопородни животни от няколко месодайни породи. Едната е Лимузин, другата е Херефорд, а третата е Абърдийн Ангус. Това дава възможност на всеки фермер говедовъд да се консултира със специалистите при избора си на животни.

А според тях новините са добри, защото всички породи са с добра приспособяемост към трудните природо-климатични условия у нас. Защото при тях се практтикува високопасищно отглеждане навръх Стара планина, Родопите или Странджа. Все още

фаворитът сред месодайните говеда

е породата Лимузин

И засега тя е най-популярната и най-отглеждана в цяла Европа. Разбира се, държи и много висока цена - достига до 3500 евро, че и повече. Трябва да уточним, че всеки развъдчик, който предлага порода за месо, ще ви каже, че именно тази порода е царицата на месото. Защото качествените животни за месо са Шароле, Лимузин или Белгийско синьо говедо. Но последното е много трудно за отглеждане в български условия. Причината е, че при Белгийското синьо говедо над 70% от отелванията са с цезарово сечение. Проблемът идва от много големите приплоди. Това у нас би създало много проблеми. Защото в отдалечени ферми, в малки населени места, и то във високопланински райони, едва ли някой животновъд би повярвал, че при трудно раждане на кравата ще получи навременна ветеринарна помощ.

Изборът на всеки фермер е различен, но трябва да се имат предвид всички "изненади" при различните месни породи. А всички фермери се стремят към едно - без загуби и възможност за максимално добра реализация.

Какви са цените

за най-качественото месо?

която може да се достигне - това е 2-2,50 евро/кг. Разбира се, има и изненадващи покачвания, но не и спадове. Но това е цена, която се отнася за месо от породите Шароле, Лимузин, Белгийско синьо говедо, угоени от 500 до 700 кг, и то на възраст, не повече от 18 месеца.

Добрата новина е, че все повече родни говедовъди са находчиви и са намерили верния начин за развиване на бизнеса си - устойчив и правилен от екологична гледна точка, невредящ на околната среда, създаващ екологично чиста храна, съобразяващ се изцяло с нуждите на едно свободно пуснато на паша животно.

А когато е налице и добър маркетинг, тогава се вземат нестандартни решения, които могат да се приложат успешно в много отделни сегменти в животновъдната ферма.

Това се доказва от практиката -

много от фермерите предлагат и селски туризъм

А той идеално се вписва като работа във фермата, гледане на животните, наслада от живота сред природата в свободното време, спорт и туризъм и др. Целта е изграждане на една успешна и модерна животновъдна биоферма, предлагаща екологичен селски туризъм. Но най-важното е, че се генерират приходи, които дават сигурност за фермера при неблагополучия. А те не липсват във всекидневието на животновъда.

Затова налагането на добри развъдни практики както в месодайното стадо, така и при управляването на фермата са задължителни, за да може фермерът да реализира рентабилност и стабилност.

И накрая един съвет към фермерите, желаещи да създадат стадо месодайно направление, за най-важното:

кога е рентабилна месодайната ферма?

До 20-ина животни, ако я обслужва едно семейство, и до 80-100 животни, ако има работници, т.е. когато фермата вече е професионална.

Защото разходите и за 20, и за 100 животни са едни и същи.

Има малка разлика в количеството на концентрирания фураж, но тя не е толкова съществена.