Най-добрият подход е интегрирана растителна защита, съветват специалистите

Фомата е болест, която в световен мащаб причинява много сериозни икономически загуби. Това е валидно и за нашата страна. Като всяка болест и фомата може да не се прояви всяка година, както и на всички полета, където се отглежда рапица.

Болестта напада всички части на растенето, но по стъблото вредата е най-значителна. По листата вследствие на заразата се наблюдават петна.

За да се развие заразата, са необходими съвкупност от физиологични и абиотични фактори. Болестта се проявява най-често след презимуването на рапицата и възобновяване на вегетацията й. В следствие на ниските температури в този период се стига до атрофиране на заразените растения. Сериозно

нападение може да се наблюдава и в по-късни фази

от развитото на рапицата. Тук болестта по-често се провокира от недостатъчни грижи за посева и наличието на инфекциозен фон, разбира се. Болестта се подпомага и когато посевът не е в добро фитосанитарно състояние - има нападение от вредители, заплевеленост, повреди от градушка или други стресови условия.

Нанесените щети на посева зависят и от различните щамове, които могат да нападнат рапицата, разясняват фитопатолозите. Тези, които са по-слабо вирулентни обикновено заразяват растенията в по-късна фаза от растежа им. Те причиняват повърхностни петна по стъблата, които нямат толкова голямо вредоносно значение. Агресивните раси на патогена обаче могат да нападнат рапицата от поникването до жътва и да доведат до сериозни икономически загуби.

Слабо вирулентните щамове нападат старите листа, а по-силно вирулентните - младите листа, както и вегетативните и генеративни органи на растението. Ето защо наличието на петна по листата е показател за наличието определен вид зараза.

Фомата се наблюдава и по корените, кореновата шийка и стъблата в райони, които се характеризират с по-високи температури през периодите от цъфтеж до жътва. При силна зараза на посева, загубите могат да варират между 30-50 на сто.

Гъбата, причинител на болестта, може да зарази растенията още при поникването им. Най-често първите симптоми се наблюдават от момента на поникването до фаза 6-и лист. Върху нападнатите листа се образуват светлосиви неправилни петна, с дребни черни точици.

През зимния период или в по-късни фази от вегетацията става най-опасното заразяване, а именно по стъблата. Повредата се наблюдава непосредствено над повърхността на почвата, почти на границата на надземната и подземната част на стъблото. На мястото на нападението се виждат сиви петна, които са очертани от тъмен контур. Постепенно петната изсъхват, което води до преждевременно отмиране на рапицата.

Симптомите по растенията могат да се различават според вирулентността на щама, който е нападнал посева.

Растенията могат да атрофират в резултат на стъблена повреда

и по време на цъфтежа, както и в началото на образуване на шушулките. Гъбата навлиза през дръжките на цветовете в цветовете и шушулките, като причинява почерняване на тъканите, които пренасят вода и хранителни вещества. Вследствие на повредата е нарушено нормалното развитие на растенията. Ако шушулките се нападнат по време на млечна зрелост, те изсъхват. Заразата може да премине и в семената, които стават сбръчкани.

Патогенът се запазва в обвивката на семето. Заразата става в дъждовно и влажно време, като се разпространява много бързо по околните растения. За кратко време едно болно растение може да предизвика огнище от зараза в целия посев.

Друг много важен източник на зараза, според специалистите, са презимувалите растителни остатъци, стърнището, както и растенията гостоприемници - основно представители от сем. Зелеви

За да е ефективна борбата срещу болестта, трябва да се комбинират превантивни мерки с продукти за растителна защита.

Важна предпазна мярка е правилното сеитбообращение

като трябва да се спазва 4-5-годишен период. Предвид вида на родното ни земеделието, това се оказва много трудно за спазване в повечето стопанства. Препоръката след рапица да се отглеждат култури, които не са гостоприемници на патогена - зърнени, фуражни и бобови култури.

След нападение на посева от фома, много важни са обработките. Минималните такива в случая не се препоръчват, тъй като след жътвата на рапицата оставят заразени остатъци по повърхността на почвата, които могат да разпространят зараза до разстояние 2-3 км. Най-добри резултати, според специалистите, се получават при извършване на класическа средна или дълбока оран с плуг. Опити показват, че добрата оран значително ограничава болестта, дори при скъсен сеитбооборот. Обратно, при т. нар. безорни технологии, се увеличава нападението, въпреки че се спазва редуването на културите.

Както се посочи по-горе като превантивна мярка е важно общото здравно състояние на посева. Не бива да се допуска заплевеляване, също самосевки, както и нападения от неприятели.

Изборът на хибрид също е от решаващо значение в борбата с фома. Но дори толерантните хибриди понякога са застрашени, напомнят специалистите.

И стигаме до химичната борба. Както при всяка болест и тук трябва

да се подхожда отговорно и след обусловена необходимост

Препоръката е да се внимава особено на полета, където в предходни години е имало сериозни поражения, съответно е наличен инфекциозен фон, както и на такива със скъсен сеитбооборот.

Най-ефективна срещу болестта е интегрираната растителна защита, която е комплекс от превенция и химическа защита. Защото, ако има сериозни пропуски в агротехниката, и продуктите за растителна защита няма да са напълно ефективни.

За да са ефективни фунгицидите, те трябва да се приложат в правилния момент. При фомата това е важно да стане, когато гъбата все още е в листата. Когато се стигне до инфектиране на стъблата, няма лечение.

Третирането срещу фомата може да се направи както през есента, така и през пролетта. Често се препоръчва да се направят и двете пръскания. Кога и какви продукти да се използват е препоръчително да се даде от специалист по растителна защита. У нас има разрешени набор от рз-продукти, които могат успешно да се преборят с болестта.