Какво представлява то и какви са ползите от него, обяснява доц. д-р Анна Карова

Радина Иванова

Доц. д-р Анна Карова е преподавател в Аграрния университет в Пловдив в Катедра "Агроекология и опазване на околната среда" при Факултета по растителна защита и агроекология. Тя е пряк свидетел на целия път на биологичното земеделие в България. От нея разбираме, че предстои агролесовъдството да заеме основно място в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, защото освен че има потенциал за противодействие на климатичните промени в същото време максимално се използват екосистемите и се произвеждат здравословни храни. Редом до сеитбообращенията и отглеждането на смесени култури агролесовъдството е също форма на диверсификация - стратегия, с която се гарантира поддържането на високо биоразнообразие.

- Доц. Карова, какви агролесовъдни системи насърчава науката и кои от тях се практикуват от стопаните? С какво помагат те на земеделието?

- Агролесовъдството представлява смесено отглеждане на дървета/храсти, земеделски култури и/или животни. Практикувало се е от древни времена, но към средата на миналия век отстъпва пред монокултурите в резултат на интензификацията и специализацията на земеделието. Защото дърветата и живите плетове са пречили на големите модерни земеделски машини.

Земеделието от последните десетилетия се характеризира със значително повишаване на продуктивността, но в същото време и с негативни последствия върху земеделските ландшафти. Обширните площи с монокултури доведоха до опростяване на екосистемите, в резултат на което изчезнаха много растителни и животински видове. Почвеното плодородие намалява, а се увеличава ерозията и уплътняването на почвата.

Тъй като проблемите на съвременното земеделие вече се осъзнават, налице са и задължителни мерки, които фермерите трябва да спазват. Днес отново и науката, и практиката се обръщат към земеделски системи, които от една страна да са природоопазващи практики, които гарантират производството на качествени и здравословни храни в достатъчни количества, а от друга страна да осигуряват икономическа жизнеспособност и справедливи доходи на фермерите.

Така агролесовъдството отново привлича интерес като потенциална система за устойчиво земеползване. Развитието на съвременните агролесовъдни системи започва с по-доброто разбиране за последиците за околната среда от интензивното земеделие като ерозия на почвата, понижаване качеството на водите, замърсяване на околната среда. Много съвременни агролесовъдни системи са основани на традиционни практики, изменени в резултат от научни изследвания и практически опит. Най-често срещаните агролесовъдни системи в Европа са:

* Горско-растениевъдна система - дърветата се засаждат в ивици от един или няколко реда, като между тях се отглеждат полски или зеленчукови култури.

* Горско-пасищна система - дърветата се комбинират с производство на фураж и отглеждане на животни и могат да бъдат с висока или ниска плътност на залесяване.

* Агролесовъдни системи с овощни дървета - системи с отглеждане на овошки върху обработваеми или затревени площи и паша на животни.

* Горско-фермерска система - използване на горите за производство или събиране на диворастящи или култивирани специални култури за медицински, декоративни или кулинарни цели.

* Буферни ивици - многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики.

* Ветрозащитни пояси - редици от дървета, засадени около стопанствата и полетата с цел защита на културните растения, животните и почвата от вятър.

Важно е да се знае, че комбинациите от дървесни видове, земеделски култури и/или животни са съзнателно планирани и управлявани като едно цяло, т. е. това не са самостоятелни елементи, които се намират в непосредствена близост и които се контролират отделно. За да се поддържат производствените и защитни функции на земята, се включват различни агротехнически дейности - почвоподготовка, напояване, торене, растителна защита, използване на традиционни или нови култури. Агролесовъдството изисква активно участие и ангажимент на стопаните.

- Знае се, че за целите на устойчивото развитие и същевременно максималното използване на екосистемите е нужно да черпим знания от местните традиционни населения. Какво помни българинът и прилага днес?

- Всеки ваш читател, който отглежда дървета в съчетание със земеделски култури и/или животни, четейки сега, вероятно ще разпознае своя тип агролесовъдна система.

От началото на XX век България има традиции в създаването на ветрозащитни пояси. Създават се вече и насаждения за отглеждане на трюфели, опазват се живите плетове и полските граници след забраната за унищожаването им. Дивечовъдни стопанства също могат да са добър пример и др.

Много дребни стопани се подготвят за измененията на климата, като свеждат до минимум риска от компроментиране на реколтата чрез смесени култури и агролесовъдство. Тези стопани са продуктивни и продуктивността им се отчита на общата продукция, а не на добив от една отделна култура.

Главното изискване, по което можем да разпознаем подобни системи, е културите да се отглеждат при по-ниско ниво на култивиране (ниска енергоемкост) и да имат висока степен на адаптивност към факторите на средата (температура, влага, светлина и др.). Съвременните сортове от интензивен тип не са подходящи за тази цел поради необходимостта от интензивно използване на индустриалните фактори на производство, торене, напояване, растителна защита. Затова за целите на агролесовъдството по-подходящи са старите местни сортове от традиционното земеделие, които са балансирани и еволюционно приспособени към по-ниско ниво на култивиране и от тази гледна точка много ценни са познанията на традиционното население.

Винаги можем да почерпим добри практики и от другите страни. Ветрозащитните пояси например са една от най-важните традиционни системи в Централна Европа. Освен че предотвратяват ветровата ерозия, те помагат за подържането на еднаква снежна покривка, осигуряват сянка за животните, дървен материал и дърва за огрев. Живият плет освен като граница за стадата се използва и за доставяне на дървен материал. От отглежданите видове дървета могат да се добият и продукти с различни цели - медицински растения, листа за фураж, плодове.

Един от символите на агролесовъдните системи са и горско-пасищните системи са гори от дъб и корков дъб в Испания и Португалия.

Там се отглеждат стотици хиляди прасета и други животни за производство на месни продукти, известни в цял свят със своето високо качество. Аналог у нас, но в много малък мащаб, е Източнобалканската свиня. За съжаление въпреки огромните усилия на хората да съхранят тази порода бъдещето й е под въпрос заради африканската чума по свинете.

- Освен за климата и биоразнообразието могат ли тези практики да са по друг начин от полза на производителите?

- Агролесовъдските системи предоставят широки възможности, за да повишим общата продуктивност на екосистемите на базата на това, че по-ефективно се използват природните ресурси - вода, хранителни вещества и други. Създават условия за рециклиране на хранителните вещества, като се намалява нуждата от тяхното внасяне. Те имат ролята да ограничат влиянието на водната и ветровата ерозия и да подобрят свойствата на почвата. Следователно, поради общо подобрения микроклимат се повишават количеството и качеството на добивите от земеделските култури, с което се компенсира заеманата част от обработваемите земи с дървесни видове. Увеличава се разнообразието на местообитания за животните и се подобрява състоянието на ландшафта. Увеличава се разнообразието от приходи с различна степен на възвращаемост - краткосрочна и дългосрочна, а това повишава икономическата стабилност на региона или фермата, разнообразяват се източниците на приходи и се ограничават рисковете, свързани с отглеждане само на една култура.

- Създават ли агролесовъдните системи трудности за земеделците и как могат те да се решат?

- Съвременните фермери често имат предубеждения спрямо агролесовъдството или не го познават добре. Те често не желаят да създават съвременни агролесовъдни системи, вероятно защото агролесовъдството се характеризира с висока начална инвестиция, а ползите идват по-късно.

Резултати от изследване от седем европейски страни обаче показват, че само 33% от фермерите могат да дефинират агролесовъдството като комбинация на дървета с културни растения или добитък и само 37,5% са наясно с възможността за увеличаване на икономическата жизнеспособност на фермата чрез агролесовъдство. Голяма част от стопаните се опасяват от възможно намаляване на добивите (31%), сложността на работата (21%) и трудностите с механизацията (17%). Ако нямат преки печалби от новата фермерска практика, фермерите не виждат смисъл да я прилагат и да засаждат дървета. Една от причините за отказ от агролесовъдството е и конкуренцията между дърветата и културните растения за надземни и подземни ресурси. Но при правилен избор на дървесни видове и подходящо управление конкуренцията може да бъде сведена до минимум.

- Досега ОСП стимулираше отчасти агролесовъдни практики с някои мерки и изисквания. С новата по-зелена ОСП задават ли се насочени към агролесовъдството интервенции?

- Липсата на подкрепа е също една от основните пречки пред по-широкото разпространение на агролесовъдните системи, но това се очаква да се промени. Европейският проект SAFE, посветен на агролесовъдството, препоръчва актуализиране на директивите, посветени на опазването на околната среда. Но не това е единствената програма, която може да подчертае ролята на агролесовъдството. Например европейският Стратегически план за устойчиво управление на горите следва да акцентира върху необходимостта от увеличаване на разпръснати дървета във фермерските ландшафти, а не само да се фокусира върху устойчивото управление на горите.

Добре е да се подпомагат финансово фермерите в първите години на агролесовъдната им дейност, докато дърветата започнат да дават добиви. Създаването на агролесовъдни системи е сред мерките, които всяка държава членка следва да заложи в своята програма по втори стълб на ОСП. Тук се дава възможност на националните и регионалните органи да формулират индивидуалните си програми за развитие на селските райони въз основа на европейско "меню от мерки". С други думи дали агролесовъдството се подкрепя зависи от националните приоритети и решения.

- Висшето образование у нас как подготвя своите възпитаници по темата агролесовъдство?

- И трите големи университета - Аграрният университет - Пловдив, Тракийският в Стара Загора и Лесотехническият в София, включват тематиката в своите обучителни програми на различни специалности. Преди около 10 години АУ разработи и първата у нас програма за обучение на бакалаври по "Агролесовъдни системи и планинско земеделие". Към момента агролесовъдството е включено в дисциплини от специалностите на Факултета по растителна защита и агроекология, като студентите реагират с интерес, много позитивно и все повече се замислят какво и как произвеждаме, опазваме ли околната среда и какво слагаме на трапезата си. Интересът към системите, прилагащи принципите на агроекологията, се увеличава непрекъснато, а ние като преподаватели сме удовлетворени, че можем да отговорим на търсенето от страна на младите хора.