Средната стойност на индекса на цените на храните на FAO (CPI) през март 2020 г. беше 172,2 пункта, което е със 7,8 пункта (4,3%) по-ниско от февруари, но все пак 4,6 пункта (2,7 %) повече от март 2019 г.
Така, след рязък спад през изминалия месец, стойността на потребителските индекси продължава да се понижава за втори пореден месец. Причината е главно спад в търсенето, поради пандемията COVID-19.

През март средната стойност на индекса на цените на зърнените храни на ФАО възлиза на 164,6 пункта, което е с 3,2 пункта (1,9 процента) по-ниско от данните за февруари и е почти равно на нивото от март 2019 г .

Спадът на експортните цени

на всички основни култури, с изключение на ориза, продължи. Средната цена на пшеницата през март се понижи леко, в сравнение с февруари, въпреки опасенията относно COVID-19, което доведе до засилена търговия, особено в Северна Америка, и въвеждането на някои малки ограничения за износ от Руската федерация.

Наличието на значителни запаси и като цяло благоприятн прогнози за реколтата продължи да оказва натиск върху световните цени на пшеницата.

Ситуацията на пазара на фуражно зърно също се разви по подобен сценарий: международните цени на царевицата продължиха да намаляват през март в резултат на наличието на значителни запаси, т.е. и поради намаляване на търсенето от производители на биогорива в резултат на срив в цените на петрола.

В същото време международните цени на ориза продължиха да нарастват за трети пореден месец, достигайки най-високото ниво от юни 2018 г. насам: котировките на сортовете ориз „индика“ се повишиха в резултат на активното формиране на резервни запаси. Причината са опасенията относно пандемията COVID-19 на фона на новините от Виетнам, който спря сключването на нови експортни договори, за да проучи ситуацията с офертата на вътрешния пазар и да преразгледа експортната политика.

Средната стойност на индекса на цените на растителните масла на ФАО през март възлиза на 139,1 пункта, като намалява с 19,0 пункта (или 12 процента) за един месец и достига най-ниското ниво от октомври 2019 г. Продължаващият спад през март се дължеше главно на поредното намаление в цените на палмовото масло - вече втори пореден път, поради по-ниските котировки на суровия петрол и нарастващите опасения относно ефектите на пандемията COVID-19 върху глобалното търсене.
Цените за други видове растителни масла също спаднаха. Намалението се отрази и на цените на соевото и рапичното масло на фона на очакваното рекордно производство в Съединените американски щати и намаленото търсене на биодизел в ЕС.

Индексът на млечните цени на ФАО средно през март възлиза на 203.5 пункта - с 6.4 пункта (3.0 %) по-нисък от стойността му за февруари. Това е първият спад на този индекс след четири месеца непрекъснат растеж.
През март намаление на цените се наблюдава на пазара на мляко на прах: най-значително е обезмасленото мляко на прах, следвано от пълномасленото мляко на прах, сиренето и маслото.
Наблюдава се значително отслабване на глобалното търсене на внос на обезмаслено и пълномаслено мляко на прах, което беше свързано с прекъсване във веригата на доставки на млечни продукти, поради ограничителните мерки, въведени поради Covid-19. През март котировките за маслото и сиренето също леко намаляха.

Средният индекс на цените на месото по FAO през март възлиза на 176.0 пункта, което е с 1.0 пункта (0.6%) под нивото от февруари. Така спадът в този индекс продължава вече трети пореден месец, въпреки че стойността му все още е с 11.6 пункта (7.0 процента) по-висока, в сравнение със същия период на миналата година. През март международните котировки за агнешко и говеждо месо продължават рязко да намаляват под влиянието на значително експортно предлагане, предимно от Океания, тъй като производителите започнаха да продават добитъка по-рано от очакваното, както и поради намаляване на търсенето на внос, причинено от трудности в трансграничния транспорт.
В същото време котировките за свинското месо се увеличават под влияние на ограниченото предлагане на пазара като цяло, т.е. както и поради нарастващото търсене на вътрешния и външния пазар на фона на намаляващите обеми на производство и преработка, поради логистични проблеми и ограничения на движението на работниците. Котировките на птичето месо останаха стабилни, тъй като предлагането за износ беше достатъчно, за да се задоволи търсенето за внос, докато ина този пазар бяха отбелязани сигнали, показващи забавяне на износа.

Средната стойност на индекса на цените на захарта на ФАО през март възлиза на 169,6 пункта, което е с 40,1 пункта (19,1%) под нивото от февруари. Такъв значителен месечен спад на международните цени на захарта се обяснява с последиците от пандемията COVID-19, тъй като въведените ограничителни мерки в редица страни доведоха до значително намаляване на потреблението извън дома. Освен това резкият спад на цените на петрола оказа допълнително отрицателно въздействие върху пазарите на захарта, тъй като производството на захар расте при ниските цени на енергията, докато производството на етанол намалява. Особено показателна е ситуацията в Бразилия, най-големият износител на захар в света.