Прасковата се напада от някои опасни неприятели - анарзия, източен плодов червей и листни въшки, срещу които трябва да се води редовна борба, за да се опази плодовата реколта

Клонковият молец е сред най-опасните

Напада и други костилкови видове

Прасковеният клонков молец или анарзията се среща навсякъде, но по-често в районите, където се отглеждат праскови и кайсии.

Неприятелят напада още слива, бадем, вишна, череша и джанка.

Вредният стадии е гъсеницата, която нагризва младите леторасли, като напълно унищожава клонките, също така причинява и червясване на плодовете.

Възрастното насекомо е дребна пеперуда, достигаща при разперени крила 11-15 мм. Гъсеницата е сиво-кафява до розова, тялото й е покрито с власинки, дълга е 10-15 мм. Какавидата е жълтокафява.

Прасковеният молец развива годишно 3-4 поколения. Зимува като гъсеница втора - трета възраст, под люспите и в основата на пъпките, в разклоненията на клоните, в мумифицираните плодове и стъблото, а на сливата - в галите, причинени от галообразуващия акар. Около мястото за зимуване се образуват купчини от кафяви екскременти.

През пролетта - в началото на март, а понякога и в края на февруари, гъсениците напускат зимните укрития и започват да се хранят с пъпките, с кората в пазвите на клоните и др.

Една гъсеница поврежда 2-3 листни пъпки. След това преминава по клонките, като се вгризва през върха на пъпката в сърцевината им, което причинява увяхване на връхната част. Една гъсеница поврежда последователно 3-5 леторасъла.

Гъсениците се вгризват и в плодниците на цветовете и в младите плодчета, като ги унищожават напълно, остава само кожицата. Една гъсеница съсипва 1-2 плодчета.

Цяло лято е в градината

Прасковеният молец развива няколко поколения през годината, което предопределя и постоянното му присъствие в градината през вегетацията на овощните дървета.

Пеперудите от първото поколение летят през май. Те са активни привечер и нощем, а денем се крият под листата, в пукнатините на стъблото и клоните на дърветата и т. н.

Женските пеперуди снасят яйцата си по единично главно по плодовете на ранните сортове праскови.

Гъсениците се излюпват в началото на юни до началото на втората половина на август. Те повреждат плодовете на по-късните сортове праскови, тъй като листата и връхните части на клонките вече са твърди, като се вгризват често откъм ямичката на дръжката.

Пеперудите от второто поколение започват да летят от края на юни началото на юли и завършват до средата на август. Гъсениците от това поколение се хранят с месестата част на плодовете.

Пеперудите от третото поколение летят през август и завършват летежа до средата на октомври. Те снасят яйцата си по кората, най-често в основата на клонките и около разклоненията им. Излюпените гъсеници се хранят с плодовете или вътрешността на пъпките и презимуват втора и трета възраст в копринено пашкулче.

През пролетта две третирания

За да е ефективна борбата с прасковения клонков молец, се извършват редовни третирания през цялата вегетация. Препоръчително е те да се правят след сигнал на местните служби, които наблюдават развитието на неприятеля.

През пролетта трябва да се направят две пръскания. Първото е непосредствено преди разпукването на цветните пъпки. Второто, ако се налага, веднага след прецъфтяването.

Сред разрешените инсектициди за борба с прасковения клонков молец са: вазтак нов 100 ЕК, дурсбан 4 ЕК, короген 20 СК, суми алфа 5 ЕК и др.

Първите пръскания срещу анарзията са от изключително значение, тъй като ако се намали плътността на зимуващото поколение, после борбата е по-лесна.

СЛЕД ЦЪФТЕЖА

Задължително след прецъфтяване на прасковите, направете пръскане на дръвчетата, особено ако не сте пръскали преди това

Листните въшки да не се подценяват

Вредят от много рано

Още с набъбването на пъпките на прасковата листните въшки започват да се излюпват. Отначало ларвите смучат сок от пъпките, а след това - от долната страна на листата.

Вследствие на вредата нападнатите листа се завиват към долната им повърхност, успоредно на главната жилка. Най-често въшките нападат листата от връхните клонки на дръвчето. Нападнатите листа са силно накъдрени и събрани, част от тях пожълтяват и окапват.

Някои от листните въшки не нападат листата, а се развиват по ствола и долната страна на скелетните разклонения. Те смучат сок от кората и отделят медена роса.

Борба срещу листните въшки също трябва да се извършва редовно, за да се намалят поколенията, които често са над 10 за една година.

Третиранията започват още преди цъфтежа на овощните култури и продължават според плътността на неприятеля.

Подходящи инсектициди са: аскот, дантоп 50 ВП, калипсо 480 СК, карате експрес ВГ, крисант ЕК и др.