А той е гръбнакът на месодайното животновъдство, който гарантира рентабилност
Защо не се позволява на фермерите да доугояват телетата, както е в съседни европейски страни, пита Велин Мицев от Сандански
Жени Владинова
Неоспорим факт е, че в България пазарът и производството на телешко растат, но са далече от нивата, когато българското производство ще бъде достатъчно за обезпечаване на нашия собствен пазар. България е далеч и от това да изнася масово телешко/говеждо месо за Европа. Още не сме достатъчно развити - нямаме нито обеми, а все още и не реализираме нужната рентабилност, за да се мерим с Европа. Затова за нас трябва да е приоритет локалната търговия и образоването на крайния клиент в предимствата на телешкото месо, и то все по-често да присъства на трапезата ни.
За всички, които поне малко се интересуват от темата, е ясно, че у нас ежегодно се внасят хиляди тонове месо от всевъзможни дестинации, с неясен произход и дата на производство. Това месо директно влиза на нашия пазар, като бива влагано във всевъзможни колбаси, салами и различни преработени стоки. Много трудно потребителите могат да бъдат сигурни в качеството на суровините, които се влагат в различните колбаси - точно обратното. Едва ли има някой, който да се колебае за НЕкачеството на тези суровини. Но това е проблем, който потребителят може лесно да разреши за себе си и семейството си - да спре да купува стоки, особено преработени, за които не е сигурен с какви суровини са направени. Така че, ако искаме да ядем салам - трябва да търсим читав местен производител. Така всеки потребител може сам да допринесе за изчистването на сектора от нелоялни и, откровено казано, вредни за всички нас практики. Защото на повечето хора е ясно, че политиците няма да го направят.
И защото коментираме производството на качествено говеждо и телешко месо, търсим мнението на български производител. И това е фермерът говедовъд Велин Мицев от Сандански. Той е от 35 години в животновъдството. И отглежда крави месодайно направление - Лимузин, Херефорд и кръстоски. Стреми се да поддържа селекцията - използва породисти бици за по-добри резултати. И ги постига, като ползва мъжки разплодници от свои колеги говедовъди или от Института по животновъдство в Троян и от Института в Костинброд. Години наред работи и с фермер от Ловешко, за да е сигурен, че поддържа генетичните качества на стадото си. А то не е малко - отглежда 100 говеда месодайно направление. Много хора погрешно мислят, че това е лесен бизнес. Говедата си пасат по пасищата и фермерите нямат грижа за изхранването. Но не е така. За Велин най-тежък е периодът от декември до март. За тези 4 месеца той трябва да подсигури качествена храна за едрите животни. Разполага с ливадна трева, купува люцерна на бали или рулони, осигурява и качествен силаж от района на Гоце Делчев. Дава и малко слама и така подпомага животните да изкарат зимния период до качествена паша напролет. Но всеки фермер знае, че в месодайното говедовъдство най-важно е отглеждането на единствения пазарен продукт - телетата
Как решава проблема? Проблемът при него са женските телета. Защото за мъжките телета от 5 до 8 - 10 месеца се намира пазар, и то голям. Някои изкупуват за доугояване в страната или в Гърция, Албания, дори в Хърватия. Това са единствените варианти на пазар за доуговяне. Но женски телета никой не изкупува - нито за разплод, нито за доугояване. И поради тази причина започват едни нерегламентирани кланета около Нова година, които спасяват положението, защото няма как фермерът да продължава да инвестира средства в тях. Това е единственият вариант да реализираме приходи, защото нашият пазарен продукт са именно телетата, подчертава Велин. Ако не продам телетата - без значение женски или мъжки, се обезмисля работата ми, допълва той.
Какви приходи успява да реализира?
Цената на мъжките телета през последните 2 г. е 3,40 лв. до 4 лв. за живо тегло. А женските се продават между 7,50 - 8 лв., но трупно месо, ако се намери някой да купи. Тук е много по-трудна реализацията, уточнява фермерът. Но въпреки всичко е доволен, защото цената може да е много по-ниска. Защото преди 2-3 години цената беше 2,80 - 3 лв., а изкупвачите направо ни изнудваха и извиваха ръцете, казва Велин. И допълва, че пак назад в годините държавата е давала по 80 лв. за животно - без значение мъжко или женско теле, продадено в трета страна. Даваха ги 2 г. и това подмагане се спря, но защо - никой не разбра, уточнява фермерът. А тогава и за изкупвачите е имало стимул фермерите да продават телета например в Албания. Но този пазар се затвори или по точно някой си изигра играта и го затвори, коментира говедовъдът. И сега единственият пазар за фермерите месодайно направление остава пазарът за Гърция. Но той е нерагламентиран, сенчест. И ако, не дай си Боже, митничарят не е доволен от парите, които взима, и стопира пратката, животните ще останат на самата граница. А фермерите производители - хем без пари, но вече и без телета, ще са с огромни глоби!
Друга възможност за пазар - от 2 г. в района се изкупуват телета от фирма от Ловешко, но ограничени бройки. Техните изкупвачи дават цена, която устройва производителите - 3,70-3,80 лв. за кг/трупно месо. Вярно - те търсят качествени приплоди - от месодайните породи или добри кръстоски с Лимузин, Херефорд. Но това не проблем за говедовъдите. Защото в този край отглеждат качествени телета - и мъжки, и женски.
Големият проблем е прекъснатата производствена верига - липсата на най-важния сегмент - пазар
Според говедовъдът причината за това е неправилна и погрешна държавна политика. Районът на Сандански и Гоце Делчев е беден. Тук не се произвежда нищо, което можеш да сложиш в хранилката на животните. А в месодайното животновъдство единствената възможност да реализираш доход са телетата, те са пазарният продукт. Въпросът на Велин е защо не се позволява на животновъдите да доугояват телетата? Така коренно би се променила рентабилността на целия бранш. Тогава фермерите няма да са на нула, а ще успяват да реализират приход. Защото, като се тегли чертата и ако си на изходна позиция, т.е колкото спечелил толкова и изразходвал, какъв е смисълът, пита фермерът. И признава, че вече с колегите му са уморени "да нагаждат математиката" така, че да не са минус.
Според него определено хората, които са в Консултативния съвет по животновъдство не взимат решения в полза на фермерите. През последните години всичко се свежда единствено до администриране при получаването на някакви субсидии. Трябва да се намери начин за реално подпомагане на реално разработените професионални ферми
Защото се отчита ръст в сектор месодайно говедовъдство от нови ферми, а всъщност расте броят на получаващите субсидии. Пример: За стартиране на млад фермер се дават по 50 хил. лв. После се дават още 30 хил. лв. И най-често, след като изтече необходимият срок, повечето от тях изчезват. Е, и ако това не са фермери фантоми, какво са, пита говедовъд с 35 години в животновъдството.
Ето защо се налага да си припомним какво представляват субсидиите. Те се дават, за да се компенсира невъзможността на фермера да получи повече добавена стойност. Субсидиите са и планови и стратегически финансови стимули да се преструктурира даден сектор с цел да е по-конкурентоспособен. Но за съжаление все още сме свидетели на "търсенето на социален ефект при отпускането на субсидии"
В повечето случаи този тип "финансиране на всички" обрича работещите фермери на дългосрочна неконкурентоспособност. Тук е мястото да припомним и други негативи - у нас все още фермерите са твърде разединени, науката изостава, официалният контрол и самоконтрол са силно занижени, общата култура на фермерите, особено в зооикономическата част, е твърде ниска. И съвсем закономерно при недостиг на средства за развитие, и то в пазарна насока, идва и стопирането на направления, които имат немалкия шанс за добра пазарна реализация.
Месопроизводителите ни трябва да прескачат високи летви - да повишават качеството и да намалят себестойността. А за колегите им в Европа задача №1 е специализацията на стопанствата. Може би е крайно време и у нас фермите да дефинират производствения си модел в едно от направленията: производство на разплодни животни, производство на телета до 8 месеца, угояване и доотглеждане. И, разбира се, стимулите за фермерите да са насочени към онези, които реално произвеждат и продават на "светло" качествена продукция.
Коментари