в сравнение с другите домашни птици, отглеждани за производство на месо, напомнят специалистите от Федерацията на ветеринарите на Европа (FVE)
Жени Владинова
Бързият темп на растеж, съчетан с факта, че гъските са податливи на пренаселеност, означава, че е много важно да ,разполагат с достатъчно пространство през периода на разплод
Средно максималната плътност на квадратен метър не трябва да надвишава 14-20 птици през първата седмица, 7-14 птици през втората седмица и 4-5 птици през третата седмица.
Носачките снасят малко яйца - от 20 до 30 яйца всеки сезон. Основната цел на гъсковъдите е да използват максимално генетичните възможности на птиците и да получат максималното количество яйца, годни за люпене, респективно повече гъсета. Това може да се осъществи по различни начини, по предварително изготвена програма, включваща подходящи начини на отглеждане, хранене, режим на осветление, ветеринарно-санитарна програма и пр.
Младите гъски, предназначени за разплодните стада, както и възрастните гъски през непродуктивния период, се отглеждат най-добре на свобода, на пасища около фермите, разположени около реки, вади, язовири и други водоеми. Пуснати на свобода, те имат възможност да намират най-различна храна, да се разхождат и да се къпят на воля. По този начин укрепват различни органи и системи, а впоследствие и целият им организъм.
При добри пасища се се икономисва концентрираният фураж което не е за пренебрегване. При изсъхване на пасищата или намаляване на тревното съдържание гъските могат да се хранят вечер с 50-80 г зърнен фураж - царевица, фуражна пшеница, ечемик, овес и пр.
Но даването на по-големи количества фураж (над 150 г дневно) е опасно. По-лакомите птици консумират повече зърно, охранват се и може да пронесат преждевременно. Техният цикъл на снасяне се нарушава и през зимата и пролетта ще снесат по-малко яйца. С настъпване на края на пасищния период (август-октомври) се настаняват в птичарника, където ще зимуват и снасят яйца.
Помещенията за закрито отглеждане
Добре гледаните стада за разплод са здрави, добре закалени и могат да се отглеждат във всякакъв вид приспособени за целта помещения.
Доскоро се препоръчваше гъските да се отглеждат под навеси, затворени от трите страни. Предната стена се оставя свободна и през зимата се закрива с бали слама. При този вид птичарници през зимата яйцата често измръзват, а силните студове оказват влияние върху носливостта. И тя рязко намалява или дори спира за няколко дни. С развитието на промишленото гъсковъдство се налага тенденцията към отглеждане в специализирани и по-топли помещения, подобни на тези за кокошките носачки.
Подът
Най-често е от цимент, фугирани тухли, асфалт, в краен случай от трамбована пръст, покрит с пласт суха слама. В студено време вратите на птичарника се затварят, за да бъде по-топло. Гъските са свободолюбиви птици и за свободно излизане през нощта в стените се оставят отвори с дължина 200 см и височина 70 см. При нужда отворите могат да се затварят с капаци или вратички.
При отглеждане на по-големи стада помещението и дворът към него се разделят на сектори за по 500-700 гъски. В задната, по затъмнена част на птичарника, край стените се подреждат гнездата за снасяне. Те са дълбоки и широки по 40 см и високи 70 см. За икономия на дървен материал някои гъсковъди оформят гнездата с летви, високи 12-15 см, колкото да задържат постелята в гнездата.
На 2-3 метра от предната стена се подреждат хранилките за ,концентриран фураж
Възможно е в помещението да се поставят и поилки, но трябва да се следи да не замръзват. На двора пред всяка секция с гъски също така могат да се поставят добре покрити хранилки, с което полезната площ в птичарника се увеличава. За да бъдат поставени на двора хранилките и поилките, желателно е 6-7 метра от двора пред птичарника да бъде застлан с чакъл и бетониран. Така се поддържа по-голяма чистота на двора и в помещението.
Ако в съседство с птичарника няма водоем, е необходимо да се направи плавателен канал за съешаване на гъските
Каналът представлява улей, разположен след бетоновата настилка през помещението. В долната си част е широк 40-45 см, в горната - около 120 см, с което се дава лек наклон на стените (25-30 градуса) за по-лесно влизане на птиците в него. Дълбок е до 50 см. Дълбочината на водата е около 35 см.
Гъсоците от някои породи са тежки и при съешаване травмират гъските. Може да се стигне и до счупване на кости на по-младите женски птици. А наличието на вода намалява теглото на мъжките. Върху канала, който има дължината на помещението, се поставят дървени скари (мостове) за преминаване на птиците, които не желаят да се къпят.
Водата в плавателния басейн трябва да бъде течаща, чиста. Ако се сменя 2-3 пъти седмично, се дезинфекцира с меден сулфат (син камък) в доза 1 г на 100 литра вода.
Ако сте настанили гъските в птичарника не по-късно от края на октомври, сте им осигурили достатъчно време за оформяне на брачните групи.
На всеки гъсок се предвиждат по 2,7 до 3 гъски
Това съотношение е нормално за породите, отглеждани за черен дроб.
При прехвърляне на гъските в помещението се прави преглед (селекция) на всяка птица и се установява половото съотношение между гъските и гъсоците или т.нар. сексиране.
Отглеждайте до пазарно тегло
В биологичните стада гъските не трябва да са напълно затворени. Трябва да имат свободен достъп да излизат на открито. Голямото предимство при отглеждането им е, че не са взискателни - обикновен дървен подслон понякога е достатъчен.
Най-важното е да се гарантира, че са защитени от слънцето както и от силен дъжд и хищници, особено през нощта.
Когато пасат, гъските консумират не само трева, но и насекоми, охлюви, червеи и др. А те могат да осигурят около 10% от общия им прием на протеини. Освен това силните крака на птиците в комбинация с водните й наклонности означават, че може да измине дълги разстояния, ако консумира фураж както на сушата, така и във водата.
И другият плюс: при екстензивни условия на отглеждане на пасище се елиминира необходимостта от скъпо помещение и оборудване. И са достатъчни само поилки, хранилки, огради и убежища за сянка.
Реализация на гъските от бройлери в напълно ограничени системи могат да излязат на пазара на възраст 8-9 седмици с телесно тегло 4,0 кг.
А гъските от тежък тип могат да се продават на възраст 12-14 седмици с телесно тегло от 6,0 кг. Това означава, че гъските, произведени по тези системи, обикновено не се скубят след периода на размножаване.
Коментари